Решение № 1172 от 15.03.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 14967/2024
- Вид
- Решение № 1172
- Подписан
- 15.03.2026
- Състав
- Кристина Янкова Табакова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 46, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 138 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 138, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 1 и ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- § 12 · Закон за кредитните институции
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 4, ал. 1, т. 13 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1172 гр. Пловдив, 15.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330114967 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба от Kооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, срещу Т. М. И., Д. Г. Р. и Н. М.
М., с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 138 ЗЗД, с които се претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца следните суми:
15 011.33 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за заем № *** предсрочно изискуем, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2024 г., до окончателното изплащане; 1013.12 лева – незаплатена договорна лихва за периода 20.11.2023 г. – 04.08.2024 г. вкл.; 435.95 лева – неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 1 от Договор за заем № *** начислена върху незаплатените просрочени вноски за главница за периода 20.05.2020 г. – 04.08.2024 г. вкл.;
44.55 лева – неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 2 от Договор за заем № *** начислена върху непогасените и просрочени договорни лихви за периода 20.11.2023 г. – 04.08.2024 г. вкл.; 936 лева – направени разноски по чл. 4, ал. 4 от Договор за заем № *** както и сумата от 125.03 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 15 011.33 лева за периода 05.08.2024 г. – 26.08.2024 г. вкл.
С протоколни определения от о.с.з. от 20.06.2025 г. и от 21.01.2026 г., поради частични откази от ищеца, е прекратено частично производството по предявените искове, както следва: за иска за главница – за разликата над 12540.95 лева, както и изцяло за исковете: за договорна (възнаградителна лихва) – за сумата от 1013.12 лева, за периода 20.11.2023 г. – 04.08.2024 г. вкл.; иска за направени разноски по чл. 4, ал. 4 от Договор за заем № *** – за сумата от 936 лева; иска за неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 2 от Договор за заем № *** начислена върху непогасените и просрочени договорни лихви за периода 20.11.2023 г. – 04.08.2024 г. вкл.- за сумата от 44.55 лева; иска за неустойка за забава на основание чл. 18, ал. 1 от Договор за заем № *** начислена върху незаплатените просрочени вноски за главница за периода 20.05.2020 г. – 04.08.2024 г. вкл. – в размер на 1
435.95 лева.
Производството по делото, след частичните откази от първоначално предявените претенции продължава, по искова молба от Kооперация „Взаимоспомагателна кредитна кооперация на частни земеделски стопани – Марица инвест”, срещу Т. М. И., Д. Г. Р. и Н. М.
М., с които се претендира ответниците да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца следните суми: сумата от 12540.95 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за заем № *** предсрочно изискуем, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 27.08.2024 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 125.03 лева – обезщетение за забава, за периода 05.08.2024 г. – 26.08.2024 г. вкл.
Ищецът твърди, че е юридическо лице, създадено по смисъла на Закона за кооперациите и е правоприемник на учредената през 1996 г. Kооперация „Взаимоспомагателна земеделска кредитна асоциация на частни стопани – Марица инвест”, като съгласно § 12 от Закона за кредитните институции, кредитната кооперация продължава дейността си като финансова институция по смисъла на закона и по ред, установен от Министерския съвет.
В исковата молба са изложени твърдения, че първият ответник Т. М. И. е член на ищцовата кооперация, като на 31.01.2022 г. е подала молба с искане за получаване на заем от кооперацията в размер на 8200 евро за срок от 60 месеца. Твърди се, че между ищеца и Т. И. е сключен Договор за заем № *** за сума в размер от 8200 евро, като за обезпечаване на задълженията по същия са сключени два отделни договора за поръчителство от 01.02.2022 г.: един между ищцовата кооперация и втория ответник Д. Г. Р. и друг - между ищцовата кооперация и третия ответник Н. М. М., и двамата като поръчители, задължили се пред ищеца да отговарят солидарно, заедно със заемополучателя, за цялото задължение по заема пред кооперацията. Ответникът И. поискала, съответно й било разрешено валутният заем да бъде усвоен в лева, а също така и да се обслужва в левовата му равностойност, като за тази цел бил изготвен погасителен план в лева, съгласно който отпуснатата заемна сума е 16 037.81 лева. Сочи се, че в чл. 4, ал. 1 от договора са предвидени такси във връзка със сключването и обслужването на заема и такива за разглеждане и произнасяне по молбата за заем, както и довнасяне на дялов капитал, като общата им стойност възлиза на сума в размер от 1493.87 лева, която сума със съгласието на заемателя, е прихваната от ищеца от сумата на отпуснатия заем, в която връзка на заемополучателя И. е предоставен с банков превод от 01.02.2022 г. остатъкът от заемната сума в размер на 14 543.94 лева. Посочено е, че крайният срок за погасяване на договора за заем бил. 20.01.2027 г., съгласно левов погасителен план. Посочва се, че в периода от 01.03.2022 г. – 30.05.2024 г. вкл., по заема са извършвани подробно посочени в исковата молба, плащания, с които са погасявани задължения за главница и договорна лихва, но тъй като същите не са били на уговорените падежи, съобразно погасителния план, са начислявани неустойки за забава на просрочените и неплатени главници и договорни лихви. Сочи, че след 30.05.2024 г. не са постъпвали плащания по заема.
Поддържа се, че заемът не е обслужван редовно, тъй като не са заплащани своевременно дължимите погасителни вноски за главници и за договорни лихви това е довело до начисляване на неустойки за забава на просрочените главници на основание чл. 92 ЗЗД, вр. с чл. 18, ал. 1 и ал. 2 от договора за заем. В тази връзка за периода на забавата на просрочените и неплатени вноски за главници от 20.05.2022 г. до 25.07.2024 г. вкл. са начислени и дължими неустойки за неплатените вноски за главници общо в размер на 383.27 лв. Пак в тази връзка за периода на забавата на просрочените и неплатени вноски за договорни лихви за периода от 20.11.2023 г. до 25.07.2024 г. вкл. са начислени и не са платени неустойки за неплатените вноски за договорни лихви, общо на стойност 37.34 лв.
С оглед забавените и просрочени плащания от страна на И., кредиторът, на 2 основание чл. 17, ал. 1, б. „б“ и б. „в“ от Договора за заем, обявил задължението по договора за изцяло и предсрочно изискуемо, за което изпратил до ответниците покани за предсрочна изискуемост, с които им дал тридневен срок за изпълнение от получаването им. Твърди се, че въпреки редовното връчване на поканите за предсрочна изискуемост до ответниците, плащания не били постъпили.
Изложени са съображения, че в чл. 3, ал. 1 от договора за заем е уговорено възнаграждение за кредитора в размер на 15 % годишна лихва върху главницата, дължима от датата на получаване на заема до датата на неговото връщане, като в конкретния случай за периода от 01.02.2022 г. до 20.01.2027 г. същите са в общ размер на 6034.02 лева и доколкото ответницата не е обслужвала кредита в срок, е изпаднала в забава за 9 поредни вноски за договорни лихви в периода от 20.11.2023 г. до 20.07.2024 г. в общ размер на 976.87 лева.
Изтъква се, че договорът за заем е обявен за предсрочно изискуем на 05.08.2024 г., с оглед на което ответницата дължи на кооперацията договорната лихва и за периода от 20.11.2023 г. до 04.08.2024 г. вкл. на стойност 1013.12 лева. Поддържа се, че до датата на предявяване на иска в съда не е заплатена дължимата сума за договорни лихви по заема, поради което се претендира сума в размер от 1013.12 лева, представляваща просрочената и неплатена договорна лихва, начислена за периода от 20.11.2023 г. до 04.08.2024 г. вкл.
Изложени са твърдения за нарушаване на чл. 6, ал. 1 от договора за заем, с което се обосновава и претенцията за начисляване и заплащане на неустойки в размер на 435.95 лева върху просрочените и неплатени вноски за главница, както и сумата от 44.55 лева на просрочените и неплатени договорни лихви. Исковата претенция за заплащане на сума в размер от 936 лева е обоснована с договореното в чл. 4, ал. 4 от договора за заем, като подробно са изброени сторените от ищеца разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на заема.
Претендира се заплащане и на обезщетение за забава в размер на 125.03 лева за периода от 05.08.2024 г. (датата, на която се твърди, че е обявена предсрочна изискуемост на заема) до 26.08.2024 г. (денят преди подаване на исковата молба в съда).
Предвид изложеното се предявяват горепосочените искови претенции и моли същите да бъдат уважени. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Г. Р., не е подала отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от двамата ответници – Т. М. И. и Н. М. М., с който се оспорват предявените искове като неоснователни.
Оспорват се твърденията на ищеца, че сумата по договора за кредит е усвоена; оспорва се извлечението от сметката на кредитора; оспорва се извлечението от сметката по обслужването на кредита; оспорват се счетоводните записвания на кредитора; оспорва се редовността на счетоводството на кредитната експозиция; Твърди се, че двамата ответници не са сключвали договор за заем с ищеца, както и че подписите в договора не са изпълнени от Т. И. и Н. М..
Евентуално, в случай, че се приеме наличие на валидно сключен договор за кредит, излагат съображения, че същият представлява договор за потребителски кредит и между страните е приложим ЗПК.
Навеждат доводи, че при сключването на процесния договор не са спазени императивни разпоредби от ЗПК, което води до недействителност на целия договор. Считат, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1. чл. 11. ал. 1. т. 7 - 12 и т. 20 и ал.2 и чл. 12. ал.
1. т. 7 - 9, а липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, като кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и други разходи.
В конкретния случай не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като и изискванията на чл. 11, ал. 1. т. 11 ЗПК. Освен това, в клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора за заем било установено, че при частично или цялостно неплащане на погасителните вноски за главница и при просрочие или забава на погасителните вноски за главница, заемодателят 3 начислява по партидата на заемополучателя без предизвестие и предупреждение, неустойки в размер на 25 % годишна лихва върху дължимите суми на неплатените/просрочени вноски, от датата на забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й, за което заемополучателят и поръчителят дават своето предварително съгласие и одобрение. С клаузата на чл. 18, ал. 2 от Договора за заем било установено, че при частично или цялостно неплащане на погасителните вноски за договорни лихви и при просрочие или забава на погасителните вноски за договорни лихви, заемодателят начислява по партидата на заемополучателя без предизвестие и предупреждение, неустойки в размер на 25 % годишна лихва върху дължимите суми на неплатените/просрочени вноски за договорни лихви, от датата на забавата на всяка една вноска с настъпил падеж до изплащането й, за което заемополучателят и поръчителят дават своето предварително съгласие и одобрение.
Клаузата била неравноправна по смисъла па чл. 143, ал.1 от Закона за защита на потребителите и водила до значително неравновесие между договорените права на страните, като облагодетелствала недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Нямало данни тази клауза да е индивидуално договорена, поради което потребителят нямал възможност да влияе върху договорното съдържание. Договорната клауза, предвиждаща заплащане на неустойка била недействителна и поради това, че противоречи на добрите нрави по арг. от чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД.