Решение № 21 от 13.10.2022, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Златоград, 13.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Фиданка Ал. Етимова като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно наказателно дело № 20225420200042 по описа за 2022 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 и следващите ЗАНН.

Постъпила е жалба от З. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ., чрез адв. Е. В. със съдебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №.срещу Електронен фиш серия К, № . на ОДМВР - С..

В жалбата си жалбоподателката, чрез адв. Е. .В, моли да бъде отменен издаденият Електронен фиш, серия К № на ОДМВР - С., с който и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лева за допуснато от нея нарушение, на осн. чл. 21, ал. 2 ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, затова, че на 08.04.2021 в 11:55 ч. на Републикански път трети клас 867, при километър 25+500 при въведено ограничелатограние на скоростта от 40 км/ч с пътен знак „В 26“ и отчетен толеранс от 3 км/ч в полза на водача с посока на движение от гр. З. към гр.

М. с МПС „Х. Т.“ с рег. № ... е превишила стойността на скоростта с 19 км/ч.

Като първо допуснато съществено нарушение В. сочи, че пътен знак „В 26“, ограничаващ скоростта на 40 км/ч е поставен незаконно, тъй като не е спазено изискването на чл. 79, ал.2 от Наредба № 18/23.07.2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци. Сочи, че според тази разпоредба от наредбата, когато допустимата максимална скорост предстои да се ограничи с повече от 20 км/ч, тя се намаляла постепенно, няколкократно с 20 км/ч, като пътен знак „В 26“ се поставя на разстояние, съгласно Приложение № 16.

Твърди, че по тази причина е било налице затруднение да се намали скоростта от разрешената, а именно - 90 км/ч на 40 км/ч.

Като следващо нарушение жалбоподателката сочи „липсата на точно 1 описание на нарушението“, а именно, във фиша не е описана точно посоката на движение. Посочено е „от гр. З. към гр. М..“

Като трето нарушение жалбоподателят сочи „неприлагането на чл. 39, ал. 4 ЗАНН“, като излага подробна аргументация.

Сочи също така, че техническото средство не е преминало метрологична проверка, не е одобрен тип и не са били спазени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

В съдебно заседание, чрез адв. Е.В., жалбоподателката поддържа жалбата.

Въззиваемият, чрез гл. юрк. Н. Ш.оспорва жалбата и моли атакуваният фиш, да бъде потвърден. Претендира за разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на адв. Е. В..

Районна прокуратура - С., ТО - З., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Като взе предвид изложеното в жалбата и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С издадения Електронен фиш, серия К, № . на жалбоподателя З. В. В., ЕГН ., е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.2, във вр. с ал. 1 ЗДвП.

Административното наказание е наложено на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП.

Електронният фиш е получен на 23.07.2022 г., а жалбата е постъпила на 29.07.2022 г., т.е. в срок.

Към електронния фиш е приложен Клип № ., Радар № ., който съдържа 4 бр. снимки и на който е посочена измерената скорост, ограничението на скоростта и превишението на същата. На три от снимките от клипа се вижда ясно регистрационният номер и марката на автомобила. Приложена е още една снимка, на която автомобилът на жалбоподателя се вижда в близък план.

Нарушението е описано, чрез разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта на автомобила и превишението от 19 км/ч, след приспадане на допустимия толеранс от 3 км/ч.

По делото е представена справка от Регионална база КАТ, от която се установява, че лекият автомобил „Х. Т.“ с рег. № . . е собственост на жалбоподателя З. В. В..

Към електронния фиш са приложени също протокол за използване на АТС, в който е посочено, че на 08.04.2021 г. техническото средство, посочено във фиша е използвано за времето от 11:40 ч. до 12:20 ч., т.е. настоящото нарушение е регистрирано в този часови период и на тази дата, а именно: на 08.04.2021 г. в 11:55 ч.

В протокола са попълнени всички данни, които законът изисква, в т.ч. пътният знак с ограничението от 40 км/ч, за чието спазване е извършен контрола и разстоянието до пътния знак, а именно - 150 м. Посочен е режима на измерването и той е в режим „приближаващ“. Положен е подпис на 2 служителя, работещ с АТСС, както и на служителя снел данните.

Към преписката е приложена снимка на патрулния автомобил с монтираното техническо средство в този автомобил.

Приложено е също така удостоверение за одобрен тип средство за измерване, от което се установява, че това техническо средство, а именно, мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип „ТFR1-М“ е такъв одобрен тип.

Конкретната радарна система е проверена на 10.09.2020 г., т.е. в едногодишния срок, в който може да бъде използвана, след което отново да бъде представена за проверка.

Съдът е изискал и от РУ – З. е представена схема за разположение на пътния знак, на лекия автомобил на жалбоподателя и на АТСС. От тази схема става ясно по категоричен начин, на какво разстояние след навлизане след знака, ограничаващ скоростта до 40 км/ч е заснет автомобилът на жалбоподателя и на какво разстояние от автомобила се е намирала АТСС.

Органите на МВР не са длъжни да представят служебно тази схема, но въпреки това, тя е изискана от съда по повод изложеното в жалбата на В..

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваният електронен фиш е законосъобразно издаден и като такъв следва да бъде потвърден.

Съдът не споделя нито един от аргументите, изложени от адв. В. и водещи до отмяна на атакувания фиш.

На първо място, съдът намира, че не е вярно твърдението на адв. В.,че преди да навлезе в зоната на действие на знак „В 26“, ограничаващ скоростта на 40 км/ч, жалбоподателят е можело да се движи с 90 км/ч. При извършената от съда служебна проверка в „Г. М.“, се установява следното разположение на пътните знаци по пътя от гр. Златоград към гр. М.. Налице е ограничение от 60 км/ч след кръстовището между главния път и пътя, тръгващ наляво за местността „П.“. След този знак следва знак, слагащ край на забраната за изпреварване. След това е въведено ограничение за движение със скорост не по-голяма от 40 км/ч и над този знак има знак, забраняващ изпреварването.

Жалбоподателката е нарушила точно този знак. По-нататък, след ограничителният знак следва знак, предупреждаващ за опасен завой надясно и забранителен знак за изпреварване на товарни автомобили.

След като автомобилът на жалбоподателката е заснет в клипа, следва ново ограничение от 40 км/ч преди кръстовището за гр. Н., като точно преди кръстовището, на метални стойки над пътя са монтирани и камери за видеонаблюдение. Тази камери за видео-наблюдение се виждат и на снимката, на която се вижда патрулният автомобил с монтирания АТСС в този автомобил.

Тоест, няма как жалбоподателката да е управлява с 90 км/ч извън населено място и да е трябвало нейната скорост да бъде намалявана през 20 км. Ако е 3 карала с 90 км/ч, тя е извършила и друго нарушение преди настоящото, а именно, нарушила е и ограничението от 60 км/ч.

Дори да се приеме, че ограничението от 60 км/ч липсва, то настоящият състав на съда споделя практиката на АдмС – Ш. по сходен казус, която практика е обективирана в Решение № 307/22.11.2011 г., на АдмС – Ш., по к.н.д. № 300/2011 г. Според тази практика, всеки участник в движението е длъжен да се съобрази с пътния знак, въвеждащ ограничение на допустимата максимална скорост, независимо, дали е допуснато нарушение на чл.79 от цитираната по-горе наредба. Пътните знаци се поставят, с цел въвеждане на такава организация на движението, която да осигурява най-висока степен на безопасност на участниците в него. Водачите нямат право да извършват преценка дали знаците са поставени, съобразно правилата. При условие, че пътният знак „В 26“ е бил ясен и видим, водачът е бил длъжен да се съобрази с него.

Съдът не споделя и възражението на адв. В. че в атакувания фиш не е посочена по ясен начин посоката на движение. В самия фиш е записано „с посока на движение от гр. З. към гр. М.“. Не изписването докрай на гр. М. не въвежда в заблуждение никого, защото всички съседни градове на гр. З. са със съвсем други имена и трите изписани букви „М.“ не фигурират в имената на тези градове. В случая става въпрос за очевидна фактическа грешка.

Третото възражение на адв. В. за неяснота на мястото на нарушението, също не се споделя от настоящия състав, тъй като то е посочено много точно в самия фиш, а именно, номера на републиканския път и километъра, плюс метрите, в посока от З. към гр. М.. Това е максимално точно описание. В приложения клип пък са посочени и точни координати на мястото на нарушението.

Самото нарушение пък е описано както се посочи по-горе с разрешената стойност на скоростта, с установената стойност, след приспадане на толеранс от 3 км/ч и превишението на скоростта, за което превишение З.

В. е санкционирана.

Представителят на жалбоподателят излага надълго аргументация и стига до извода, че в случая наказващият орган е трябвало да приложи чл. 39, ал.4 ЗАНН.

Съдът не споделя това виждане. На първо място, ЗАНН е общият закон, а специалният в случая се явява ЗДвП и по-конкретно разпоредбата на чл. 189, която посочва съдържанието на електронния фиш. Освен това, ако се тълкува ал. 4 на чл. 39 ЗАНН се стига до извода, че тази разпоредба като обща дава възможност, както се сочи „когато това е предвидено в закон“, да се издава електронен фиш. Условията и съдържанието за издаване са конкретизирани в чл. 189, ал. 4 ЗДвП. И наистина с издадените електронни фишове, глобите в много случаи са в размер над необжалваемия минимум по ал. 2 на чл.39 ЗАНН. Двата текста от двата закона не влизат в колизия помежду си, а разпоредбата на чл.189, ал. 4 ЗДвП доразвива дадената възможност в чл. 39, ал. 4 ЗАНН.

4

Техническото средство, с което е заснето нарушението е одобрен тип, както се посочи в установителната част на настоящото решение, а също така е преминало метрологична проверка.

Съдът намира, че издаденият електронен фиш съдържа всички реквизити, които чл. 189, ал. 4 ЗДвП изисква да са налице, а освен това, не са нарушени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., тъй като както се посочи по-горе е попълнен протокол, респективно, попълнени са всички графи в този протокол.

С оглед изхода на делото, жалбоподателката следва да заплати в полза на ОДМВР - С., разноски по делото за юрк. възнаграждение, в размер на 80,00 лева.

Водим от гореизложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш, серия К № 4860133 на ОДМВР - С., с който на З. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. Н., ул. „Ал. С.“ № . със служебен адрес: гр. Н.ул. „Ал. С.“ № . адв. Е.В.в за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал. 1 ЗДвП, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50,00 лева, на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, като законосъобразен.

ОСЪЖДА З. В. В., ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР С., разноски по делото за юрк. възнаграждение, в размер на 80,00 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – С., в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: _______Д.Х.________________ 5