Решение № 3313 от 18.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3313 гр. Варна, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20253110111272 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявени от „****” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ..., бул. .... № ..., срещу М. В.

Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...., ет. ..., ап. ..., обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сумите, както следва:

- 178,95 евро (350 лева), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2180914/05.02.2020 г., сключен между ответницата, като кредитополучател, и „****“ ЕАД, ЕИК *********, вземанията по който договор са прехвърлени от страна на кредитора в полза на ищцовото дружество по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 14.03.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението;

- 92,86 евро (181,62 лева), представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит №

2180914/05.02.2020 г., начислено за периода от 05.02.2020 г. до 26.03.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 2185/14.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 4618/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав.

1

В исковата молба ищцовото дружество излага, че на 05.02.2020 г. между „****“ ЕАД – кредитодател, и ответницата М. В. Н. – кредитополучател, по електронен път по силата на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № 2180914, съгласно който кредитодателят се задължил да предостави на кредитополучателя сумата от 350 лева главница, а ответникът се задължил да върне същата на 3 броя вноски по 116,67 лева в срок до 20.04.2020 г.. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 0%, както и годишен процент на разходите в размер на 0%. В раздел Х, чл. 2 от ОУ, неразделна част от договора за кредит, било посочено, че върху всяка забавена погасителна вноска кредитополучателят дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Поддържа, че процесният договор за кредит е сключен при спазване на изискванията на Закона за потребителския кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Изразява становище, че дори съдът да приеме, че горният договор за кредит не е сключен по силата на ЗПФУР, предвид естеството на договора за заем като реален такъв, следва да се приеме, че той е сключен, считано от датата на получаване на сумата от ответника.

Излага, че на 05.02.2020 г. ответникът сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с „***“ ЕООД, по силата на който дружеството се е задължило да сключи договор за поръчителство с кредитора „****“ ЕАД и да отговаря пред последния солидарно с кредитополучателя за всички задължения по договора за кредит. На същата дата между „****“ ЕАД и „***“ ЕООД бил сключен Договор за поръчителство, с който поръчителят „***“ ЕООД се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на М. В. Н. по договора за кредит.

Заявява, че ответникът не е изпълнил задължението си по Договор за потребителски кредит № 2180914 до изтичане на крайния срок за погасяване на кредита, като по силата на Договора за поръчителство на 23.02.2021 г. „***“ ЕООД е погасило дължимите от кредитополучателя суми, с което на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЗД се е суброгирало в правата на удовлетворения кредитор. На същата дата по електрона поща дружеството уведомило длъжника за встъпването си в правата на кредитора.

Вземането на „***“ ЕООД към настоящия ответник било прехвърлено на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 14.03.2022 г. Длъжникът бил уведомен за цесията на посочената от него в договора за кредит електронна поща. Счита, че в евентуалност следва да се приеме, че уведомлението за извършената цесия е получено от длъжника с исковата молба.

За претендираните суми било заведено заповедно производство по ч. гр. д № 4618/2025 г. по описа на РС - Варна, 52-ри състав, по което била издадена Заповед № 2185/14.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Тъй като заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, за ищеца е възникнал правен интерес да установи вземането си по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.

Настоява за уважаване на предявените претенции. Претендира разноски за исковото и 2 заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. В. Н., чрез назначения й особен представител, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва сключването на процесния договор за кредит. Излага аргументи, че ответницата не е надлежно уведомена за цесията. Счита, че претендираните суми са погасени по давност.

Настоява предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.

В съдебно заседание ищецът „****” ЕООД не се представлява. С молба вх. № 412626/26.05.2026 г. процесуалният му представител поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответницата М. В. Н. не се явява лично, не се представлява. С молба вх. № 50722/24.06.2026 г. назначеният й особен представител адв. Р. Ж. от АК – Варна, оспорва исковите претенции, поддържа депозирания писмен отговор.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въз основа на Разпореждане № 15482/14.04.2025 г. по ч. гр. д. № 4618/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, 52-ри състав, съдът е издал Заповед № 2185/14.04.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил длъжникът М.

В. Н., ЕГН **********, да заплати на заявителя „****” ЕООД сумите, както следва: 350 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 2180914/05.02.2020 г., сключен между ответницата и „****“ ЕАД, ЕИК *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 09.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението; 181,62 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит № 2180914/05.02.2020 г., начислено за периода от 05.02.2020 г. до 26.03.2025 г.; както и сумата от 75 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски в заповедното производство.

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В едномесечния срок е депозирана исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от ищеца.

За успешното провеждане на предявените искове ищецът следва да установи твърденията си, че между ответника и „****“ ЕАД по електронен път, по силата на ЗПФУР, е валидно сключен Договор за потребителски кредит № 2180914/05.02.2020 г.; усвояването на сумата по кредита; прехвърляне на вземането от кредитора на ищеца по силата на Приложение № 1 към Договор за продажба и прехвърляне на вземания (Цесия) от 14.03.2022 г.; упълномощаването на ищеца, в качеството му на цесионер, от цедента да уведоми длъжниците за извършената цесия, както и надлежното уведомяване на ответницата за същата; размера на исковите претенции.

Видно от Договор за потребителски кредит № 2180914 и Приложение № 1 към него, същият е сключен на 05.02.2020 г. между „****“ ЕАД и М. В. Н. – кредитополучател, за предоставяне на сумата от 350,00 лева за срок от 3 месеца при следните условия: годишен 3 лихвен процент - 0,00%, ГПР - 0,00%, брой погасителни вноски – 3, месечни погасителни вноски за първите два месеца, дължими на 20.02.2020 г. и 20.03.2020 г. – по 116,67 лева, за третия месец – 116,66 лева, общ размер на плащанията – 350,00 лева; краен срок на погасяване – 20.04.2020 г.

Сключването на горния договор между страните по силата на ЗПФУР се установява от представения от ищеца с молба вх. № 4162/26.05.2026 г. логфайл.

От представената със същата молба Разписка за извършено плащане № 2000000203444388 от дата 05.02.2020 ч. се установява и че кредитната сума е преведена от „****“ ЕАД в полза на М. В. Н., ЕГН **********, чрез ИзиПей.

С оглед на горното, съдът намира, че договорът за кредит е надлежно сключен между страните и за ответницата е възникнало задължението за погасяване на кредитната сума в договорения срок, като в настоящото производство не са наведени твърдения тя да е изпълнила това свое задължение.

С Договор за поръчителство, сключен на 05.02.2020 г. между „****“ ЕАД - в качеството му на кредитор по Договор за потребителски кредит с М. В. Н. (потребител), и „***“ ЕООД - поръчител, страните се договарят, че поръчителят отговаря пред „****“ ЕАД за изпълнението на всички задължения на потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит, в размер на 350 лева.

Макар и в случая да се твърди, че „***“ ЕООД е изплатило на „****“ ЕАД задълженията на настоящата ответница по договора за кредит и се е суброгирало в правата на кредитора, за каквото плащане по делото не са представени доказателства, това е без значение за възникването на вземането в патримониума на ищеца. С Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.03.2022 г., сключен между „****“ ЕАД – цедент 1, и „***“ ЕООД – цедент 2, от една страна, и „****” ЕООД - цесионер, от друга, страните се споразумяват, че цедентите продават на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица или от встъпване на поръчителя „***“ в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит с физически лица, ведно с техните привилегии, обезпечения и другите им принадлежности, включително и с начислените лихви, като вземанията се индивидуализират в Приложение № 1 към Договора. Видно от Приложение № 1, в същото под № 530 е вписано вземане от М. В. Н. по Договор № 2180914 от 05.02.2020 г. за отпусната главница от 350,00 лева, остатък от главницата към 14.03.2022 г. – 350,00 лева.

За да произведе цесията действие спрямо длъжника, на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането, като целта на разпоредбата е последният да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи друго лице, включително и цесионера, да извърши уведомяването (Решение № 137 от 2.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г., ВКС, III ГО, Решение № 156 от 30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г., ВКС, II ТО). С нотариално заверени пълномощни от дата 14.03.2022 г. „****“ ЕАД и „***“ ЕООД са упълномощили цесионера „****” ЕООД да уведоми от името на кредиторите за извършената цесия всички длъжници по всички вземания, които дружествата са цедирали съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 14.03.2022 г., в изпълнение на задължението на упълномощителите по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.

По делото е представено уведомително писмо от „****” ЕООД д о М. В. Н. за извършеното прехвърляне на процесното вземане с договор за цесия от 14.03.2022 г., без 4 данни за връчване на длъжника, като съдът приема, че уведомлението е достигнало до ответницата с получаването на исковата молба и приложенията към нея.

С оглед на горното, за цесионера „****” ЕООД надлежно е възникнало правото да претендира от ответницата всички възникнали за него задължения по Договор за потребителски кредит № 2180914.

Неоснователно е възражението на особения представител на ответницата, че вземането за главницата е погасено по давност. На основание чл. 110 ЗЗД, по отношение на задължението за главница погасителната давност е петгодишна, като съгласно ТР № 3/2023 от 21.11.2024 г. по ТД № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД, от момента на изискуемостта на съответната вноска. В случая обаче, при изчисляването на давностния срок следва да бъде съобразен и чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП), по силата на който за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти. С § 13 на ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г.) е предвидено, че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Давността, съгласно цитираните законови разпоредби, е спряла да тече от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. – за два месеца и седем дни. Относимо към конкретния казус, петгодишният давностен срок за първата вноска по кредита, дължима на 20.02.2020 г., би изтекъл на 27.04.2025 г., за втората и за третата вноска – на 20.05.2025 г., ако не беше прекъснат на 09.04.2025 г. с подаването на заявление по чл. 410 ГПК в съда. Неоснователен е доводът на особения представител на ответницата, че давностният срок е прекъснат не с подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, а едва с депозиране на исковата молба – на 13.10.2025 г., тъй като едва с нея уведомлението за извършената цесия, легитимиращо ищеца като нов кредитор, е достигнало до длъжника.