Решение № 506 от 15.04.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Велико Търново, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯВОР ДАНАИЛОВ при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №

20254110103785 по описа за 2025 година

Ищецът С. П. С. твърди в исковата си молба, че сключил с ответника „КРЕДИСИМО“ ЕАД договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г. като получената сума била 600 лв. Платил по договора общо 808.58 лв. Счита договора за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11 от ЗПК, тъй като предвиденото възнаграждение за поръчителя за представяне на обезпечение се начислявала пропорционално към вноските на кредита. В противоречие с чл.11, ал.1, т.10 от ЗЗП дължимата неустойка не била включена в ГПР. Предявява искове за прогласяване на нищожност на договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г. на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, както и за иск по чл.55 от ЗЗД за връщане на сумата 208.59 лв., получена без основание. Претендира разноски.

Ответникът „КРЕДИСИМО“ ЕАД оспорва исковете, като неоснователни. Признава, че длъжникът е изплатил предсрочно и изцяло предоставения му кредит. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди разноските по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното и достига до следните прави изводи:

Ищецът счита, че договорът за кредит е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посочения годишен процент на разходите не отговаря на действителния по договора, тъй като към него следвало да се включи и възнаграгждението по договора за поръчителство, сключен с ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, което водело до значително неравновесие в правата и задълженията на страните по договора. Поради това и 1 същата клауза била нищожна, като неравноправна, което водело до липса на реквизитите по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е посочено какви следва да са реквизитите на договора за кредит съобразно тази разпоредба – годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. Според представения по делото договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г. и приложение № 1 към него, кредитодателят предоставя на ищеца кредит в размер на 600 лв., при лихвен процент 20% и ГПР 21.93%, като погасяването му се извършва на 3 погасителни вноски, по погасителен план към договора, като падежа на последната вноска е 10.9.2024г.

В чл.4, ал.1 от договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г. са уоворени задължения за длъжника за представяне на поръчителство с „одобрено от КРЕДИСИМО юридическо лице /поръчител/“. Според ал.2, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението, ще се счита, че заявлението не е одобрено и договора не поражда действие между страните.

Според сключения между ищеца и АЙ ТРЪСТ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство от 21.5.2024г., възнаграждението на поръчителя е в размер на 188.37 лв., а основанието е договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г. сключен с Кредисимо ЕАД.

Изложената фактическа обстановка не основава наличие на нарушения по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в договора се съдържат всички реквизити, посочени в тази разпоредба. Обстоятелството дали предвидената в договора за гаранция с другия ответник сума следва да бъде включена в ГПР по договора за кредит не рефлектира върху действителността на целия договор. То би могло да доведе евентуално до недействителност на тази клауза в договора, но не и на договора като цяло. В този смисъл съдът намира, че доводът на ищеца, че не е спазено съдържанието на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото размера на ГПР не бил включен в договора за потребителски кредит, е неоснователен.

Ако дадена клауза от договора е нищожна, тя е нищожна сама за себе си, и не влече нищожност на целия договор, ако договорът би бил сключен и без нея, съгласно чл.26, ал.4 от ЗЗД. Законът за защита на потребителите урежда изрично неравноправните клаузи, при наличието на които, само те се явяват нищожни, а не целият договор. Така е и според Закона за потребителския кредит, където е регламентирано, че при наличие на клаузи от договора, които предвиждат вземания, надхвърлящи максималния размер на ГПР, именно тези клаузи и вземания са недействителни, а не целия договор, видно от чл.19, ал.4, ал.5 и ал.6 от ЗПК – изрично чл.19, ал.5 от ЗПК, според който клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а според ал.4 годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

2

Обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК е относимо именно към разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК и касае действителността на клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност на целия договор.

Също така обстоятелството дали предвидената в договора за гаранция допълнително дължима сума изобщо следва да бъде включена към общо дължимата сума по договора за кредит и в ГПР е също въпрос, относим към действителността на тази клауза, а не на договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на чл.19, ал.5 от ЗПК. Аргумент за това се извежда и от разпоредбата на чл.19, ал.6 от ЗПК, съгласно която при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Според процесния договор за потребителски кредит, ответникът предоставя на ищеца кредит в размер на 600 лв., при конкретно посочени в договора лихвен процент и ГПР, като погасяването му се извършва на 8 погасителни вноски, в размер по погасителен план към договора. Други задължения за кредитополучателя по този договор няма, няма и неясноти по отношение на тези клаузи. Още повече, както беше посочено по-горе дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 от ЗПК и не води до недействителност на целия договор.

Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР по договора за потребителски кредит е 21.93 %, то това по никакъв начин не заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора е посочен лихвения процент по кредита /20 %/, както и годишния процент на разходите по кредита. Невключването на уговорено в чл.4, ал.1 от договора допълнително плащане по договор за поръчителство в ГПР не обосновава извод за нищожност на договора за кредит. Още повече, че в договора за кредит няма уговорено задължение за длъжника за заплащане на други суми.

Следва отново да се посочи, че в Закона за потребителския кредит изчерпателно са предвидени основанията за недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат заменяни с други и да се тълкуват разширително, а именно, че при неправилно посочен ГПР да се счита, че договорът е недействителен като цяло, при положение, че има изрична разпоредба, която регламентира това, а именно чл.19, ал.4 ЗПК.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че е спазена и разпоредба по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно допусканията при изчисление на ГПР.

Според съдебната практика на ВКС по тези дела и според правната доктрина, в хипотезата на чл.22 във вр. с чл. 23 от ЗПК следва да се приложи разпоредбата на чл. 26, ал.

4, пр.1 от ЗЗД, тъй като частичната недействителност е уредена с изрична императивна норма и тя води до извода, че договорът е недействителен само в частта за лихвите, таксите, разходите и др., но не и в частта за главницата, която продължава да се дължи. Наличието на заблуждаващи условия и клаузи с нелоялен характер от договора е основание за преценка за наличие на неравноправност на тези клаузи, което води до нищожност именно на тези 3 клаузи, а не на договора за кредит като цяло. При предявен иск за нищожност на договора за кредит или на клауза от такъв, съдът не може служебно да направи проверка дали договорът не е нищожен и на друго, незаявено от ищцата, основание. По иск за нищожност съдът е обвързан единствено от заявените от ищеца основания за това и няма правомощия за служебна преценка, в противен случай би се произнесъл по непредявен иск и решението ще е недопустимо.

Предвид на изложените мотиви предявения иск против „КРАДИСИМО“ ЕАД с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г., е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Основателен се явява предявения иск против „КРАДИСИМО“ АД за заплащане на сумата 208.59 лв., или 106.65 евро, платнена без правно основание. По делото се установи, че ищецът е получил в заем сумата 600 лв. по договора за заем, като върнатата от него сума по договора е общо 808.59 лв. При валидна уговорка за лихва, ищецът дължи на кредитополучателя и сумата 20.22 лв. договорна лихва. Тъй като ищецът е погасил предсрочно задълженията си по договора за заем, същия не дължи на кредитора суми за лихва и следователно сумата 106.65 евро е получена от ответника без основание.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът „Кредисимо“ ЕАД дължи на ищеца сумата 25.56 евро за разноски, съразмерно с уважените искове.

Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.2 от ЗА на адвоката на ищеца, е основателно. По делото е представен договор за правна помощ, сключен между страните, като ищцата е оказана безплатна адвокатска помощ – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, т.е. че ищецът е материално затруднено лице.

Поради това и ответникът следва да заплати на пълномощника на ищеца адвокат А.

Адрианов А. адвокатско възнаграждение в размер на 100 евро за оказана правна помощ на ищеца С. П. С., определен съобразно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА, съобразно фактическа и правна сложност по делото, извършената от адвоката работа, броя на съдебните заседания, както броя и цената на исковете и съразмерно с уважената част от тях.

На основание чл.78, ал.8 от ГПК ищцата дължи на „КРЕДИСИМО“ ЕАД юрисконсултксо възнаграждение в размер на 50 евро, съразмерно с отхвърлените искове.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. П. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.***.

Ул.*** ет.***, против „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България", иск правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, за прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит № ********/**.**.****г., като неоснователен и недоказан.

4

ОСЪЖДА КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България"да заплати на С. П. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.***. Ул.*** ет.***, сумата 106.65 евро /сто и шест евро и шестдесет и пет цента/, платена без основание.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, Бизнес център „България", да заплати на С. П. С., с ЕГН **********, с настоящ адрес гр.***. Ул.*** ет.***, сумата 25.56 евро /двадесет и пет евро и петдесет и шест цента/ разноски.

ОСЪЖДА „КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша" 146 /сграда „А"/, ет. 2, да заплати на адвокат А. А. А., служебен №1800043544, АК-Пазарджик, със съдебен адрес за призоваване: гр. Пазарджик, ул. Златица №3, сумата 100 евро /сто евро/ за оказана правна помощ на ищеца.