Решение № 21881 от 29.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21881 гр. София, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20251110105127 по описа за 2025 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал.

1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищецът .................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. Х. А.а (П.) и Р. Л. А. за разделно заплащане при равни квоти: ................... Р. Л. А. на сумите, както следва: сумата от 1848,57 лв., представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот – ........................., за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (30.07.2019 г.) до плащането, сумата от 364,15 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за периода от 14.08.2016 г. до 19.07.2019 г., сумата от 25,88 лв., представляваща цена за разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението (30.07.2019 г.) до плащането, както и сумата от 5,18 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за разпределение на ТЕ за периода от 30.07.2016 г. до 19.07.2019 г. След постъпило възражение от Р. Л. А. по реда на чл. 414 ГПК и при условията на чл. 47, ал. 5 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК по отношение на В. Х. А.а, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че 1 ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Р. Л. А. и В. Х. А.а (П.) са депозирали писмени отговори на исковата молба, с които оспорват исковете. Твърдят, че не са потребители на топлинна енергия през процесния период, оспорват те или техен наследодател да са собственици или носители на вещно право на ползване за процесния имот. Излагат съображения за недопустимост респ. неоснователност на претенцията за цена на услуга дялово разпределение.

Оспорват същата да е извършвана. Считат, че не са изпаднали в забава с оглед липсата на отправена покана, поради което оспорват и исковете за лихви.

Релевират възражения за изтекла погасителна давност. Молят съда да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца ................ не оспорва предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ:

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с ответниците, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, за които задължения ответниците да отговарят при посочените в исковата молба квоти. С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за съдебно предявените вземания.В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване.

От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ................. се установява, че .................. са продали на .................... Х., Р. Л. А. и В. Х. А.а процесния имот – ..................., находящ се в гр.

....................... Доколкото няма други данни по делото и във връзка с чл. 30, ал.

2 ЗС, следва да се приеме, че всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч. от имота.

Договорът касае обект с аб. № ................

Ответникът по делото В. Х. А.а със заявление-декларация с вх. № 2

.................. г. е декларирала пред ищеца посоченото обстоятелство, като е заявила искане да бъде открита партида на нейно име за процесния топлоснабден имот.

От приетата по делото справка, издадена по реда на Наредба 14/18.11.2009 г., се установява, че .................... Х. е починала на 27.03.2015 г., както и че неин син е Р. Л. А..

Съобразно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. По аргумент за по-силното основание няма пречка само един от съсобствениците да сключи договор за продажба за топлинна енергия за съответния индивидуален обект на правото на собственост, в която хипотеза би дължал заплащане на цялата сума за потребена топлинна енергия.

Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.

В настоящия случай от представената по делото молба – декларация с вх.

№ .................. г., се установява, че В. Х. А.а е отправила изрично волеизявление за сключване на индивидуален договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот – ..................., находящ се в гр. ......................, на нейно име, което е прието от ищеца, видно от обстоятелството, че е открил партидата за процесния аб. № ............... на нейно име. В молбата е посочено, че същата ползва имота за жилищни нужди на членовете на семейството си.

Посочено е още, че досегашен потребител е ............. за аб. № ................ Ето защо и единствено задължена за заплащане на начислените суми през исковия период е В. Х. А.а (П.).

Хипотезата е аналогична на разгледаната в посоченото тълкувателно решение, в което е прието, че когато ползващият бивш съпруг (в качеството му на съсобственик) сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище. Ако такъв договор с топлопреносното дружество не бъде сключен, двамата бивши съпрузи като съсобственици дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съобразно с дяловете си в съсобствеността.

Посоченото разрешение, дадено с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. са ОСГК, е приложимо и в хипотезата на съсобствен имот, респ. при 3 съвместно притежание на вещното право на ползване върху имот, при която само един съсобственик, респ. вещен ползвател е сключил договор с топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този топлоснабден имот. В такава хипотеза задължено лице за заплащане на доставената в имота топлинна енергия е само този съсобственик, респ. съпритежател на вещното право на ползване върху имота, който е сключил договор с топлопреносното предприятие за доставка на топлинна енергия за този имот. Съсобственикът не се нуждае от договор с останалите съсобственици, за да ползва изцяло съсобствения имот. Ако само той е сключил с топлопреносното предприятие договор да доставка на топлинна енергия в съсобствения имот, същият дължи заплащане на стойността на доставената в имота топлинна енергия, без оглед конкретния му дял в съсобствеността върху имота, като вътрешните отношения между съсобствениците са ирелевантни.

В случая съсобственикът на процесния имот В. Х. А.а след възникване съсобствеността върху процесния имот е подала до топлопреносното предприятие изрично искане, обективирано в молба-декларация за откриване на индивидуална партида на нейно име на този съсобствен имот. Ищецът е приел искането на ответника за сключване на договор за продажба на топлинна енергия, обективирано в посочената молба-декларация, като партидата за процесния имот е заведена на името на това лице и документите за доставка на топлинна енергия са издавани на нейно име. Така с искането на съсобственика В. Х. А.а за откриване на индивидуална партида за процесния имот и приемането на това искане от топлопреносното предприятие е уговорено нещо различно от чл. 153 ЗЕ, която разпоредба намира приложение само при липсата на изричен писмен договор относно доставка на топлинна енергия. Ето защо и доколкото всяко трето лице може да встъпи в облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с подаването на молба – декларация до топлопреносното предприятие, то по аргумент на по силното основание съсобственик на имота може да сключи такъв договор с подаването на молба – декларация за откриване на партида на негово име.

С оглед на така установените по делото факти, а именно: наличие на съсобственост върху процесния топлоснабден имот и направено от един от съсобствениците искане до топлопреносното дружество за откриване на индивидуална партида за имота на негово име, съответно - откриването на такава партида от топлопреносното дружество на негово име, и съобразно разясненията, дадени в т. 1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че единствен клиент на топлинна енергия за този имот в процесния период е била В. Х. А.а (П.). С подаването на молбата-декларация и откриването от дружеството на партида на името на ответника между тях е възникнало облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия за този имот и последната дължи заплащането й.

С оглед на гореизложеното исковете срещу Р. Л. А. – главни и акцесорни, следва да бъдат отхвърлени в цялост.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна 4 енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл.

150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът по делото да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена от ФДР при спазване нормативната уредба. Съгласно заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано съгласно нормативната уредба. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответника във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са начислени сметките за процесния период.