Решение № 104 от 22.06.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. гр.Мадан, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20265430100126 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Ф. С. М. против ОБЩИНА РУДОЗЕМ, с която е предявен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗС да бъде признато за установено спрямо ОБЩИНА РУДОЗЕМ, Код по БУЛСТАТ: * със седалище и адрес на управление Област Смолян, общ. Рудозем, гр. Рудозем, п.код 4960, бул.

България № 15 представлявана и управлявана от Н.Ф.К., управляващ, длъжност: Кмет, че Ф. С. М. ЕГН ********** с адрес * е собственик на основание давностно владение на имот с идентификатор *, вид територия Земеделска, категория 6, НТП Ливада, площ 271 кв. м, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-12/10.03.2010 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори *.

В исковата молба се твърди, че ищецът ми е собственик на основание давноство владение на имот с идентификатор *, вид територия Земеделска, категория 6, НТП Ливада, площ 271 кв. м, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-12/10.03.2010 г., издадена от ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК при граници и съседи имоти с идентификатори *. Ищецът владее горния имот от 1977 г., като владението му е било явно, непрекъснато, необезбокоявано от никого. Ищецът ежегодно от 1977 г. е обработвал и продължава да обработва процесния имот като свой, като през годините го е засаждал с различни селскостопански култури, тютюн, картофи пшеница заедно със семейството си. Към настоящия момент процесния имот от 2019 г. е превърнат в ливада която се коси ежегодно и се прибира сеното. В имота от 2021 г. ищецът е струпал земна маса - инертни материали. Имота е с ясно очертани граници от другите нему имоти. Имота винаги е бил владян от 1 ищеца и никога в нито един момент фактически не е бил отнеман фактически от него. При направена справка ищецът установил, че процесния имот е записани като стопанисвани от община Рудозем и попадащи в категорията на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ. Този имот никога не е бил с неустановен собственик или безстопанствен, а още по- малко Община Рудозем някога го е управлявала и стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ. Ищецът в периода от 1977 г. до настоящия момент вкл. не е прекъсвал и не е губил владението върху процесния имот, същия имот постоянно явно и необезпокояван от никого е владян от ищеца. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил ОИМ от ответника.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената скица № 15-88273-23.01.2026 г. на поземлен имот, издадена от АГКК е видно, че претендираният от ищеца имот се идентифицира както следва:

Поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на *, одобрени със Заповед №РД-18-12/10.03.2010 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР ПА АГКК. последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма, с адрес на поземления имот: *, площ: 271 кв.м, трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване: Ливада, Категория на земята при неполивни условия: 6, Предишен идентификатор: няма, при съседи *. В графа „собственици по данни от КРНИ“ е посочен ответникът Община Рудозем.

Ищецът твърди, че е придобил процесния недвижим имот въз основа на давностно владение на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗС, продължило повече от 10 години, а именно от 1977 г. до настоящия момент. Наведеното придобивно основание давностно владение е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държи вещта като своя. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) - намерението за своене. Правната теория и съдебната практика приемат, че владението притежава и някои допълнителни признаци то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено.

Установяването на допълнителните признаци предпоставя извода за това дали упражняването на фактическата власт върху имота представлява владение.

Съгласно оборимата презумпция по чл. 69 от ЗС се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.

За установяване на фактическата власт върху процесния имот са разпитани двама свидетели:

В о.с.з. е разпитан свидетелят Х. Р. Р., който заяви, че е запознат с процесния имот, който бил на ищеца. Намирал се в * и бил около 300 кв.м.

Този имот ищецът го обработвал от 1975 година. Имотът се е ползвал за тютюн, картофи се сеело, засял бил няколко овошки, стопанисвал го.

Напоследък той заболял и лично го отстъпил на свидетеля. Две години 2 свидетелят го поддържал, сял бил картофи и фасул. В момента имотът продължавал да се стопанисва, имал насипана пръст, периодично от някои изкопи се карала пръст в имота, за да се облагородява. Редовно минавал през този имот, защото наблизо и свидетелят имал негови имоти. Никога ищецът не е имал спорове за този имот. От другата страна брат му имал имот, нямали никакви спорове. Имотът бил три ара, 350 квадрата, от едната страна имотът граничил с дере, от другата страна срещуположно бил главния път за с.Смилян, от другата страна имал един черен път, който ищецът го използвал да си оставя колата и да си натовари продукцията. Черният път приключвал до дерето. Дерето дели имота на ищеца и имота на брат му. Имотът върви на триъгълник и не граничи с нищо друго. През всичките тези години не бил виждал общината да работи този имот, работил го е само ищецът. Имотът бил наследствен от бащата на ищеца. Имотът нямал ограда. Границите били ясно изразени, дерето, черния път и асфалт граничи с имота, това били границите. През годините ищецът го ползвал, като си бил изкарвал картофи, тютюн, фасул. Той работил имота до преди 5 години. Ходил там да си стопанисва овошките, ходил за дръвчета. Има там закаранал пръст, за да облагородява земята. Не бил виждал други лица в имота на Ф., само аз свидетелят го работил. Ищецът му го предложил да го стопанисва да не запустява, и свидетелят бил сял картофи и фасул. Собственик на имота бил ищецът.

В о.с.з. е разпитана свидетелката Е. С. Б. – дъщеря на ищеца, която заяви, че баща й имал имот в *, местността „К.“. Този имот бил около 300-400 квадрата. От горната страна имало дере, по средата минавал път за с.С*, а от долната страна имало градинска площ. Баща й работил този имот от около 1975 година, сеел картофи, тютюн, фасул. Имотът не бил ограден, нямал ограда. През годините ищецът не е имал спорове за този имот. Община Рудозем никога не била работила преди този имот. Ищецът имал този имот от неговия баща. В момента този имот представлявал ливада, от 5 години някъде не го работили. Там имало овошки, те били млади. Мисли, че имотът е с квадратна форма. От едната страна имотът граничил с черен път, граничил и с дере. Имотът на баща й граничи с асфалтовия път за с.С*. От другата страна на асфалтовия път имало градинска площ, която била на друго лице, който им се падал чичо. Имало черен път, който води за дерето. Имотът на баща й нямал други граници освен черния път, дерето и асфалтовия път за с.Смилян.

Този черен път приключвал до дерето. Имотът на баща й бил обработван и от един съсед преди 7-8 години. Техен съсед отишъл да работи в този имот, попитал баща й дали може да отиде да обработва земята. Баща й се съгласил.

От Р. когато се тръгне към с.С., минава се през с.Б. и след с.Б. бил този имот.

Мисли, че в Р. се води този имот. В момента имотът не се използвал, от преди 5 години не се работи имота. Баща й все още ходил да си го наглежда. Съседът им, който ползвал имота, бил разпитаният преди нея свидетел.

Съдът като съобрази събраните по делото гласни доказателства при спазване на изискването по чл. 172 от ГПК, намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели следва да се кредитират изцяло като обективни, еднопосочни, житейски логични, почиващи на преки впечатления, 3 без противоречия по отношение на основните подлежащи на доказване обстоятелства.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът е упражнявал фактическата власт върху процесния имот от преди повече от 40 години, считано от 1975 г. Липсват данни до датата на подаване на исковата молба някой да е имал претенции към процесния имот или да е нарушавал владението на ищеца. Ответникът не взема становище по иска, не навежда твърдения нито ангажира доказателства за опровергаване на твърденията на ищеца. За придобиването по давност на имота и с оглед неговото предназначение е необходимо да бъде обсъдено дали процесният имот е включен в режима на възстановяване по ЗСПЗЗ и приложима ли е забраната по чл. 86 ЗС за придобиването му. Съгласно константната съдебна практика по приложението на основната реституционна норма на чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ, не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ /в този смисъл Решение № 380 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 110/2009 г. по описа на ВКС I г.о., Решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. по описа на ВКС, II г.о., Решение № 197 от 10.05.2011 г. по гр. д. № 430/2010 г. на ВКС, I г.о. и др. /. Изводът се налага от целта на закона: да се върне едно предходно фактическо или правно положение, което е било създадено в резултат на отнемане от държавата на правото на частна собственост по отношение на земеделските земи. Затова на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически или юридически от собствениците им. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл. 12, ал. 2 ЗСГ (отм.), не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. По отношение на имотите, които не са били реално отнети и са продължили да бъдат във владение на лицата, които са упражнявали фактическата власт върху тях, забраната по чл.

86 ЗС за придобиването им по давност не се прилага. Лицата, които претендират да са придобили права върху такъв имот, могат да защитят претендираното от тях субективно материално право по общия исков ред. В Решение №145/16.11.2016 г. по гр. дело №2412/2016 г., II г. о. на ВКС се приема, че не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място имат земеделски характер. Такива земи могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включвани в ТКЗС, нито причислявани към ДПФ, както и да не бъдат отнемани юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места, със запазване на собствеността върху тях в стари реални граници, в зависимост дали са били членове на ТКЗС или не.

Такива земи не подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ, а оттук следва, че относно тях не се прилага чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, нито чл. 19 от ЗСПЗЗ. За тях не съществува забраната по чл. 86 от ЗС за придобиване по давност, вкл. и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/90 год., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. От страна на ответника не са въведени възражения, нито са ангажирани доказателства процесният имот да е бил включван в ТКЗС, АПК и други 4 организации, с оглед на което по отношение на ищеца не намира приложение забраната на чл. 86 от ЗС. От друга страна се установява, че ищецът е упражнявал фактическата върху процесния имот за период от повече от 40 години до настоящия момент като собственик, което обстоятелство се установява от събраните по делото гласни доказателства. Изложеното сочи на извод, че съдът следва да постанови решение с което предявеният установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал.