Решение № 7192 от 30.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7192 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Анна Кофинова при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20231100506196 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № 14750 от 17.12.2022 г. СРС, 79 с-в, по гр.д.№ 74723/21 г. е признал за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Ю. В. И. кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ю. В. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1 874,79 лв., представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк **** с аб.№ 65120 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.; сумата от 63,03 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-13.05.2021 г. до окончателното им заплащане, както и сумата от 208,19 лв.-лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 20.04.2021 г., за които суми по ч.гр.д.№ 26464/21 г. на СРС, 79 с-в, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 27.05.2021 г., като е отхвърлил иска за цена на топлинна енергия за разликата над 1 уважения размер от 1 874,79 лв. до пълния предявен размер от 1 915,33 лв. или за размера от 40,54 лв.; иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 208,19 лв. до пълния предявен размер от 212,69 лв. или за размера от 4,50 лв., както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 11,14 лв. за периода 01.07.2018 г.-20.04.2021 г.Решението е постановено при участието на „Д.“ ЕООД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника Ю. В. И. в частта, с която исковете срещу него са уважени с оплаквания, че първоинстанционният съд не е обсъдил направените възражения с отговора на исковата молба.Твърди, че е оспорил представените от ищеца доказателстваписмо изх.№ Г-10503/14.07.2015 г., за което не са представени доказателства за връчването му на ответника, което да доведе до промяна на партидата и до възникване на задължения по издадените фактури, както и на декларация на С.М. като председател на Домсъвета, с което е дала съгласие да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, подписана на 09.12.2002 г. и списък с етажните собственици, в който фигурира името и подписа на Д.К., който към този момент е бил починал.Не са представени доказателства за датата на връчване на фактурите.Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли исковете.Претендира разноски.

Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва същата.Изразява становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.Претендира разноски.

Третото лице-помагач-„Д.“ ЕООД не взема становище по въззивната жалба.

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че на 13.05.2021 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ю. В. И. за сумата от 1 915,33 лв.-цена за доставена топлинна енергия 2 за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. до имот на адрес: гр.София, жк ****, аб.№ 65120; 212,69 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г.-20.04.2021 г.; сумата от 63,03 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. и сумата от 11,14 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г.-20.04.2021 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.С разпореждане по ч.гр.д.№ 26464/21 г. по описа на СРС, 79 с-в е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника е указано за възможността да предяви иск за установяване на вземането си.Твърди, че ответникът в качеството му на собственик на топлоснабдения имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, който гласи, че битов клиент е който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.Съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответникът не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила действащите за процесния период ОУ.Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определен в Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.С Общите условия в сила от 2016 г. е установено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на публикуването им на страницата на дружеството, като ищцовото дружество начислява обезщетение 3 за забава в размер на законната лихва само за задълженията по изготвените изравнителни сметки.От 10.07.2016 г. /влизането в сила на ОУ от 2016 г./ дружеството ежемесечно удостоверява публикуването в интернет страницата на данни за дължими суми за топлинна енергия.Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е погасил задълженията си.Сградата, в която се намира имотът на ответника, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Техем Сървисис” ЕООД.Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи следните суми: 1 915,33 лв.-цена за доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. до имот на адрес: гр.София, жк ****, аб.№ 65120; 212,69 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 15.09.2019 г.-20.04.2021 г.; сумата от 63,03 лв.-цена за услуга дялово разпределение за периода м.05.2018 г.-м.04.2020 г. и сумата от 11,14 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 01.07.2018 г.-20.04.2021 г. със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението до изплащане на задължението.

С протоколно определение от 29.09.2022 г. първоинстанционният съд е отменил определението за конституиране на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца и е конституирал „Д.“ ЕООД като трето лицепомагач на страната на ищеца.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил представеното писмо с изх.№ Г-10503/14.07.2015 г., за което липсват доказателства за връчването му на ответника, декларацията на председателя на домсъвета С.М., към която е приложен списък на етажните собственици с твърдения, че Д.К. към 2002 г. е бил починал.Изразил е становище, чи липсват доказателства за дата на връчване на фактурите.Направил е възражение за погасителна давност.

Със заявление вх.№ 2887/13.05.2021 г. ищецът- „Топлофикация-София” ЕАД е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Ю. В.

И. за процесните суми.На 27.05.2021 г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 26464/2021 г.Длъжникът е подал възражение по чл.414 ГПК.Съобщението за възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 01.12.2021 г.Исковата молба е подадена на 31.12.2021 г.4 в срока по чл.415 ГПК/.

На 09.08.2002 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк ****, вх.А и Б е взело решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки с „Техем Сървисис“ ЕООД.

На 05.09.2002 г. е подписан договор между ЕС в гр.София, жк ****, вх.А и Б и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представени са и списък с етажните собственици, в който срещу процесния апартамент фигурира име и подпис на Д.К. и декларация от С.М., че на ОС живущите в гр.София, жк ****, вх.А и Б са дали съгласие за сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки, за което са положили своите подписи под протокола от 09.07.2002 г.

С писмо изх.№ Г-10503/14.07.2015 г. ищцовото дружество е поканило ответника да попълни формуляр за промяна на партидата за процесния имот.Липсват данни за датата на получаване на писмото.

С нотариален акт № 156 по н.д.№ 330/2007 г. е оформен договор, по силата на който С.Д.К. е дарила на сина си Ю. В. И. собствената си ½ идеална част от апартамент № 12, находящ се в гр.София, жк ****, вх.****.

С нотариален акт № 123 по н.д.№ 638/2007 г. е оформен договор, по силата на който В.М.К. и Е.Е.К.-Г. са продали на съсобственика си Ю. В. И., всяка от тях своята ¼ идеална част от описания по-горе апартамент.

С нотариален акт № 124 по н.д.№ 639/2007 г. ответникът е учредил договорна ипотека върху процесния имот в полза на „Банка ДСК“ ЕАД.

Представени са и документи за главен отчет за процесния период, подписани за клиент от ответника, както и индивидуални справки и съобщение към фактура от 31.07.2019 г.

От заключението на техническата експертиза на вещото лице Т.К. е установено, че сградата в гр.София, жк ****, вх.А-Б е с непрекъснато 5 топлоснабдяване за периода 05.2018 г.-04.2020 г.През процесния период технологичните разходи са приспадани за сметка на ищеца.Общият топломер в АС е преминавал метрологичен контрол.Дяловото разпределение на топлинната енергия през процесния период е извършвано в съответствие с действащата нормативна уредба.Размерът на начислената за имота топлинна енергия през процесния период е 2 189,32 лв., а изравнителната сума за исковия период е 314,53 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.

Съдът счита, че е налице правен интерес от предявяване на положителните установителните искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД и същите се явяват допустими, тъй като длъжникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение.

Първоинстанционният съд е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия в качеството си на собственик на имота.По отношение на размера на стойността на топлинна енергия съдът е кредитирал заключението на приетата техническа експертиза.Съдът е изложил мотиви, че съгласно чл.33, ал.1 от ОУ в сила от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят, поради което не е необходимо отправянето на покана до ответника.Съдът е отхвърлил възражението за погасителна давност, тъй като най-ранното месечно вземане-за м.05.2018 г. е станало изискуемо на 15.07.2018 г., т.е. след датата на подаване на заявлението на 13.05.2018 г.