Определение № 244 от 08.04.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 244 гр. Плевен, 08.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ при участието на секретаря Е. ПЛ. Д. в присъствието на прокурора В. Ил. Д. като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Частно наказателно дело № 20264400200272 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.64 от НПК

Постъпило е искане от ОП–Плевен, в което се посочва, че в същата се провежда ДП спрямо обвиняемия М. А. Й. за извършени от него престъпление по чл. 199, ал.1, т.4 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал.1 б.“а“ и б.“б“ вр чл. 20, ал.

2 от НК. Прокурорът твърди, че събраните до настоящия момент доказателства дават възможност да се направи обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е привлечен, а от друга страна е налице и опасност същият да извърши и друго престъпление. Ето защо, моли съда да вземе спрямо обвиняемия най-тежката мярка за неотклонение.

Служебният защитник на обвиняемия М. А. Й. – адвокат В. П., счита искането на Окръжна прокуратура – Плевен за неоснователно.

Предлага на съда да вземе по-лека мярка за неотклонение.

Обвиняемият поддържа казаното от защитника.

Съдът, като съобрази доказателства по делото, доводите на страните, изложени в съдебно заседание и техните искания, намери за установено следното:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 1от НПК поставя три условия, които детерминират вземането на МН Задържане под стража.

Първото от тях е обвиняемият за е привлечен за тежко престъпление.

Видно от съответното постановление престъплението, което е вменено на 1 обвиняемия осъществява легалната дефиниция за тежко престъпление изложена в разпоредбата на чл.93, т.7 от НК.

Второто условие е събраните до момента данни да дават възможност да се направи обосновано предположени, че обвиняемият е извършил престъпленията, за които е привлечен. В този ред на мисли следва да се имат предвид на първо място подробните показания на пострадалия, които се подкрепят от показанията на свидетелката очевидец. Отделно от това този обвиняем е посочен като извършител както от пострадалия, така и от свидетелката очевидец по време на извършените разпознавания. В този ред на мисли въпреки ранната фаза на наказателното производство, според настоящата инстанция са налице достатъчно данни даващи възможност да се направи изискуемото от закона обосновано предположение. Прави впечатление и обществената опасност на извършеното деяние предвид времето, мястото и начина на осъществяването му – в светлата част от деня, на публично място, чрез упорити и продължителни действия по заплашване на пострадалия. Съдът не споделя становището на защитата, че деянието не осъществява голяма степен на обществена опасност заради стойността на материалните вреди. Престъплението „грабеж“ е от категорията на съставните такива и доколкото включва и насилие над личността, следва да се има предвид състоянието на пострадалия веднага след деянието. От данните по делото се установява, че той е бил много изплашен, треперил е и трудно се е контролирал.

На трето място, взимането на МН „Задържане под стража“ предполага опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление. Имайки предвид правната квалификация на повдигнатото обвинение за престъпление представляващо опасен рецидив е налице законовата презумпция на чл. 63, ал.

2, т. 1 от НПК. безспорно тази презумпция е оборима, но доказателствата по делото не само че не я оборват, а напротив – потвърждават я. На първо място от приложеното по делото свидетелство за съдимост и ведно, че обвиняемият е осъждан многократно за различни престъпления от общ характер. Започнал е противоправната си дейност още като непълнолетен и въпреки многократното проявяваната от съдилищата снизходителност и изтърпени наказания, не е пожелал да коригира поведението си. От друга страна, приложената към делото характеристична справка описва обвиняемия като лице с трайно придобити противообществени навици, дружащо с лица от криминалния контингент и проявяващо отрицателно отношение към 2 установените обществени норми. Налага се изводът, че всяка друга мярка за неотклонение, която не ограничава ефективно възможността на обвиняемият да се придвижва, създава опасност той да се укрие или да извърши престъпление.

Предвид изложеното по-горе, съдът счита искането на прокурора за основателно.

Воден от горното и на основание чл.64, ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВЗЕМА мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо М. А.

Й. с ЕГН **********, обвиняем по ДП пр.пр.№1477/2026 година по описа на Окръжна прокуратура–Плевен.

НАСРОЧВА делото, в случай на жалба или протест, пред ВТАС за 16.04.2026 г. от 10:00 ч.

Определението може да се обжалва или протестира пред ВТАС в тридневен срок от днес.

Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________ 3