Акт № 1344 от 04.11.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1344 гр. Варна, 04.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. М.а като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20263110203444 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*****“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 03 – 2600365 от 08.07.2026 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна (ДИТ – гр. Варна), с което на дружеството на основание чл. 79, ал. 4 вр. чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция в размер на 1400 евро.

Дружеството – жалбоподател „*****“ ЕООД намира издаденото наказателно постановление незаконосъобразно, като представя подробни аргументи в защита на своята позиция. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното последно открито съдебно заседание въззивното дружество чрез адв. П. моли за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН и наказанието да бъде намалено в рамките на законовия минимум.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна 1

Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Т.Х., която не възразява за намаляване на размера на санкцията към законовия минимум.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 22.05.2026 г. Е.Д.Н., М.О.М.-Ж., С. М. П. и З.В.П. (служители в ДИТ – Варна) извършили проверка по спазване на нормите на трудовото законодателство в строителен обект - „Форест замък/Forest Castle", находящ се в ПИ *** област Варна, община Варна, гр. Варна, район Приморски, м-ст „*****", по спазване на трудовото законодателство от „*****" ЕООД, с ЕИК ********* в качеството му на местен работодател по смисъла на параграф 1, т.11 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТМТМ.

При проверката е установено, че работодателят „*****" ЕООД е приел на работа лицето Т.А. (T.A.), род. на **** г., гражданство МОЛДОВА, да предоставя работна сила, като изпълнява трудови функции на длъжност „шпакловчик", с декларирано работно време от 08:00 часа до 17:00 часа, с почивни дни събота и неделя и почивка в работния ден от 12:00 ч. до 13:00 ч., с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 600 евро, без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта за достъп до пазара на труда. Т.А. собственоръчно е попълнил предоставената му декларация на основание чл. 68, ал. 1, т. 3 от ЗТМТМ на 22.05.2026 г. в 13:26 часа.

Била изискана и предоставена информация от ОД на МВР Варна, че Т.А. пребивава законно, като е влязъл безвизово на територията на ЕС на 11.03.2026 г., с разрешен престой до 26.05.2026 г.

Така извършващият проверката С. М. П. приел, че Т.А. не попада в изключенията, уредени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, свързани с възможността на работник-гражданин на трета държава да полага труд без разрешен достъп до пазара на труда на територията на Република България, поради което „*****“ ЕООД на 22.05.2026 г., в строителен обект - „Форест замък/Forest Castle", находящ се в 2

ПИ ***, област Варна, община Варна, гр. Варна, район Приморски, м-ст „*****", в който ден Т.А. е установен да престира труд в полза на „*****" ЕООД, без да има съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, е извършило нарушение на на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ и съставил на 17.06.2026 г. срещу същото АУАН.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно - наказващия орган, но след като било преценено за неоснователно, на 08.07.2026 г. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал обжалваното наказателно постановление.

По отношение доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателно постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните съображения:

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

На следващо място съдът следва да отбележи, че предвид процедурата по която протече съдебното следствие, а именно по реда на чл. 63б, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, няма необходимост от подробно и задълбочено обсъждане на събраните в хода на административно - наказателното производство доказателства.

Съдът приема признанието на достоверността на фактите, изложени в обстоятелствената част на наказателното постановление, доколкото се подкрепя от събраните в хода на административнонаказателното производство писмени доказателства, съвсем конкретно от попълнената от 3 работника/служителя Т.А. декларация, в която недвусмислено определя дружеството „*****“ ЕООД за свой работодател, както и писмо от ОДМВР – Варна, съгласно което посоченият работник (молдовски гражданин) е влязъл безвизово на територията на ЕС на 06.05.2026 г., с разрешен престой до 25.07.2026 г. Следователно въззивното дружество на 22.05.2026 г., допускайки до работа този работник, без съответното разрешение или регистрация в Агенция по заетостта, е нарушило разпоредбата на чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ, поради което и правилно е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

В случая единствения по делото въпрос за решаване е този по отношение на размера на наложеното административно наказание.

Самият законодател не е предвидил законова възможност административното наказание да бъде редуцирано с 1/3, каквато процедура е налице в наказателното производство - съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 от НПК, но в случая са налице достатъчно основания админинистративното наказание „имуществена санкция“, наложено на въззивното дружество да бъде индивидуализирано в минималния размер по чл. 75а, ал. 2 ЗТМТМ а именно в размер на 2000 лева или 1022,58 евро.

При индивидуализиране на наказанието съдът отчита като смекчаващи вината обстоятелства, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни дружеството „*****“ ЕООД да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото законодателство. Като съобрази, че нарушението е извършено при наличие на смекчаващо отговорността обстоятелство - а именно - обстоятелството, че е извършено за първи път, съдът счита, че определеното към минималния размер наказание се явява справедливо и напълно съответстващо на целите, предвидени в разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН.

Поради гореизложените обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция бъде редуциран до размер от 1022,58 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ

РЕШИ:

4

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 2600365 от 08.07.2026 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна (ДИТ – гр. Варна), с което на дружеството на основание чл. 79, ал. 4 вр. чл. 75а, ал. 2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложена имуществена санкция в размер на 1400 евро, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция до размер от 1022,58 евро (хиляда двадесет и две евро и петдесет и осем евроцента).

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5