Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 01.02.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2933/2020
Вид
Решение № 145
Подписан
01.02.2021
В сила
01.02.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Даниела Светозарова Христова, Светлана Кирилова Цанкова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. Варна , 26.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело № 20203100502933 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД срещу Решение № 2884 от 06.07.2020г. по гр.д. № 19500/2019г. по описа на ВРС, 16-и състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че И. Й. Х. с ЕГН ********** и К. Х. Х., ЕГН **********, като собственици на обект на потребление по наследство от Х.В.Х. нямат парично задължение към въззивното дружество, както следва: И. Й. Х. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, сумата от 982,36лв., представляваща ½ част от общо задължение в размер на 1964,72лв. и К. Х. Х. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК 103533691, сумата в размер на 982,36лв., представляваща ½ част от общо задължение в размер на 1964,72лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, ж.к.“Вл.Варненчик“, бл.302, вх.5, п.67 с кл.№ 1100165100 и аб. № 0106802070 за периода от 21.02.2018г. до 20.02.2019г.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД.

Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел. енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между страните и установената неправомерна намеса в СТИ. Вземането на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

1

Въззиваемите страни не са депозирали отговор на жалбата, в срока по чл.263, ал.1 ГПК. С писмена молба, депозирана в заседанието по същество оспорват жалбата като неоснователна.

Молят да се потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от И. Й. Х. и К. Х. Х. , с претенция да бъде прието за установено, че всеки от ищците, като наследник на Х.В.Х. не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, сумите от по 982,36лв., представляваща ½ част от от общо 1964,72лв., представляваща допълнително начислена стойност на електроенергия за периода от 21.02.2018г. до 20.02.04.2019г. за обект на потребление, находящ се в гр. Варна, кв.“Владислав Варненчик“, бл.302, вх.5, ап.67 .

В исковата молба се излага, че ищците като наследници на Х.Х. са потребител на доставяна от ответника ел. енергия, в посочения обект. Узнали, че е била извършена проверка на електромера отчитащ потребяваната в обекта ел.енергия, при която е съставен констативен протокол. В резултат на проверката е начислено допълнително количество електроенергия за минал период в размер на процесната сума, за която е издадена и фактура. Оспорват това количество да е било реално потребено, както и да е налице основание за плащане на неговата цена. Оспорват процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в съставения при проверката протокол. Оспорват да липсва врата и щит на таблото и СТИ да е с нарушени пломби. Твърдят, че липсват доказателства, че процесното СТИ е монтирано с нулеви показания по всички тарифи. Твърди, че не са налице основания за извършване на корекцията на сметката, поради отмяна на ПИКЕЕ към датата на извършване на проверката и извършване на корекцията. Искането отправено до съда е за уважаване на претенцията и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на основание чл.183, вр.чл.200 ЗЗД. Предвид наличието на договорни отношения, то страните са обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество служебно да коригира сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената, след корекция електроенергия за периода от 21.02.2018г. до 20.02.2019г. и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално потребена от абоната за процесния период.

Не е спорно по делото, че страните се намират в облигационна връзка с предмет продажба и доставка на ел. енергия и че ищците има качество потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ.

От представения по делото констативен протокол от 20.02.2019г. се установява, че служители на „Електроразпределение-Север“ АД са извършили техническа проверка на 2 електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. Констатирано е натрупване на ел.енергия в тарифа 1.8.3. В резултат на проверката СТИ е демонтирано и изпратено в БИМ за проверка, като на негово място е монтиран нов.

Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване от 12.11.2019г. на БИМ, РО- Варна, при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3- 010152 kWh, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че елекромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия.

Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено становище за начисление на електрическа енергия в размер на 10152 кВтч за периода от 21.02.2018г. до 20.02.2019г. В становището е посочено, че корекцията е извършена на основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество неотчетена ел. енергия.

За стойността на това количество е издадена фактура на стойност 1964,72лв.

За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно което към момента на проверката, електромерът е в метрологична годност и в клас на точност. Вещото лице посочва, че съществуват данни за неправомерно вмешателство в софтуера на процесния СТИ, извършено чрез софтуерно претарифиране по отделните регистри чрез въздействие по отделните регистри и по-конкретно в тарифната схема. Установява се, че схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа не е променяна.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК.

За установяване дължимостта на процесната сума ответното дружество, сега въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, следва да докаже че сумата е начислена в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред, като количеството електроенергия е реално доставено на ищеца в периода от 21.02.2018г. до 20.02.2019г .

Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение - по силата на сключен договор за продажба на електрическа енергия при общи условия.

Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., издадени от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и приети с решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г., на основание чл. 83, ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от Закона за енергетиката, в сила от 16.11.2013 г.

Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа енергия.

С решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав (обн.

ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 98 от 3

12.11.2013 г.) са отменени. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена след тяхната отмяна. С решение №13691/08.1.2018г. на ВАС, 5 –чл. състав е оставено в сила Решение № 2315/21.02.2018г., постановено по адм.д. № 3879/2017г. на ВАС, с което по реда на чл.185-196 АПК са отменени чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 от ПИКЕЕ.

С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ, уреждащи аналогични на предвидените в отменените ПИКЕЕ ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме, че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са налице основания за извършеното преизчисление.