Определение № 223 от 21.08.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 223 гр. Варна, 21.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Ангелина Й. Лазарова

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Георги Н. Грънчев Въззивно частно наказателно дело № 20263000600218 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред Апелативен съд - гр. Варна е по реда на чл. 243, ал.7 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна против определение № 262/11.05.2026 г., постановено по ЧНД № 732/2026 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено постановление от 09.10.2025 г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 33/2022 г. по описа на РУ – Аксаково при ОД на МВР – Варна и делото е върнато на прокуратурата за изпълнение на дадените указания по приложението на закона.

В частния протест се излагат доводи за неправилност на определението.

Прокурорът оспорва извода на първоинстанционния съд, че постановлението за прекратяване не съдържа необходимите мотиви. По отношение на случая, свързан с ремонта на покрива на имота на Д. С. на ул. „Дойран“ № 20 в гр.

Варна, се поддържа, че ремонтът е бил извършен, макар и некачествено, поради което отношенията между страните са гражданскоправни. Според протестиращия прокурор обстоятелствата относно периода на ремонта, конкретно платените суми, начина на предоставянето им и намеренията на изпълнителя не са от значение за този извод.

Поддържа се още, че съдът при осъществяване на контрола по чл.243 от НПК може самостоятелно, въз основа на доказателствата по делото, да прецени дали е извършено престъпление от общ характер и каква би била неговата правна квалификация.

По отношение на останалите случаи, включени в досъдебното производство, в протеста се сочи, че разследване не е проведено поради отказа 1 на пострадалите да участват и да съдействат на разследващите органи. Според прокурора при това положение не е било необходимо в постановлението да бъдат подробно излагани фактическите обстоятелства по всеки от тези случаи.

Иска се от въззивния съд да отмени определението на Варненския окръжен съд и да потвърди постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Въззивният съд, след като се запозна с доводите в частния протест, атакуваното определение, постановлението за прекратяване и материалите по досъдебното производство, намира протеста за процесуално допустим, а разгледан по същество – за неоснователен.

С постановление от 09.10.2025 г. прокурор при Окръжна прокуратура – Варна е прекратил наказателното производство по ДП № 33/2022 г. по описа на РУ – Аксаково на основание чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, приемайки, че деянията не съставляват престъпление.

Досъдебното производство е водено първоначално за престъпления по чл.213а, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и по чл.214, ал.1 от НК. В хода на разследването към него са присъединени материали по отделни преписки, отнасящи се до различни случаи в с.Крумово, с.Осеново, с.Яребична, местност „Ален мак“ – Варна, гр.Аксаково и гр.Варна, ул.„Дойран“ №20.

Варненският окръжен съд е приел, че постановлението за прекратяване не съдържа необходимия фактически, доказателствен и правен анализ, позволяващ извършването на съдебна проверка за неговата обоснованост и законосъобразност. Този извод се споделя от настоящия състав.

Съгласно чл.243, ал.5 от НПК съдът проверява обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Осъществяването на този контрол предполага прокурорът да е изложил приетите за установени факти, доказателствата, въз основа на които ги приема, анализа на доказателствената съвкупност и правните съображения, довели до избраното основание за прекратяване.

Мотивираността на прокурорския акт не е формално изискване. Тя е необходима предпоставка за упражняването на съдебния контрол по чл.243 от НПК. Съдът проверява правилността на фактическите и правните изводи, до които е достигнал прокурорът, но не може да замести липсващите такива със собствен анализ на доказателствата и сам да изгради мотивите, въз основа на които наказателното производство би могло да бъде прекратено.

Именно поради това не може да бъде споделен доводът в частния протест, че правната квалификация и наличието или липсата на престъпление могат да бъдат преценени непосредствено от съда въз основа на доказателствата по досъдебното производство, независимо от съдържанието на прокурорското постановление. Подобно разбиране би променило характера на производството по чл.243 от НПК. Вместо да осъществява контрол върху обосноваността и законосъобразността на прокурорския акт, съдът би 2 заместил прокурора при формирането на фактическите и правните основания за прекратяване на наказателното производство.

В конкретния случай постановлението от 09.10.2025 г. не отговаря на този стандарт.

По отношение на случая, свързан с ремонта на покрива на имота на Д.

С., прокурорът е приел, че ремонтът е извършен, но некачествено, че собственикът има претенции относно неговата цена и че същият е заявил, че не е бил заплашван или принуждаван. От тези обстоятелства е направен извод, че отношенията са гражданскоправни и не са осъществени съставите на престъпленията по чл.213а и чл.214 от НК.

Тези съображения не представляват достатъчен фактически и правен анализ на разследвания случай.

От материалите по делото се установява, че твърденията на С. не се изчерпват с оплаквания за качеството и цената на извършения ремонт. Същият сочи първоначална уговорка за цена от 10 000 лева, последващо увеличаване на дължимите суми, заплащане общо на 29 500 лева и искане за допълнителни 3 000 лева. Твърди още, че условията са били променяни след започването на ремонта, когато къщата му е била без покрив, и че именно при тези обстоятелства и под оказан натиск е извършил последващите плащания.

Обстоятелството, че С. е заявил, че спрямо него не е упражнявана физическа заплаха, не освобождава прокурора от задължението да изследва останалите твърдения и да им даде правна оценка. Също така извършването на ремонтни дейности, макар и некачествено, само по себе си не е достатъчно за извода, че отношенията между страните имат единствено гражданскоправен характер.

Необходимо е да бъдат установени и анализирани съдържанието на първоначалната уговорка, последващата промяна на договорените условия, размерът и основанието на извършените плащания, обстоятелствата, при които те са направени, както и конкретното поведение на лицата, получили паричните средства. Едва след изясняването и съвкупната оценка на тези обстоятелства може да се направи обоснован правен извод дали се касае единствено за неизпълнение или неточно изпълнение на договорни задължения, или установеното поведение съдържа признаци на престъпление от общ характер.

В този смисъл правилно първоинстанционният съд е приел, че изложената в постановлението фактическа обстановка е непълна и не позволява да бъде проверен направеният от прокурора правен извод.

Още по-съществени са недостатъците на постановлението по отношение на останалите случаи, включени в предмета на досъдебното производство.

За тях прокурорът не е изложил конкретна фактическа обстановка, не е посочил кои обстоятелства приема за установени, въз основа на какви доказателства достига до тях и по какви съображения приема, че деянията не 3 съставляват престъпления. Посочено е единствено, че и по тези случаи наказателното производство следва да бъде прекратено на същото правно основание.

Този недостатък не може да бъде преодолян с изложеното в частния протест, че пострадалите не са желаели да участват в разследването и да съдействат на разследващите органи.

Разследваните деяния са престъпления от общ характер. Поради това желанието или нежеланието на пострадалите да участват в наказателното производство не определя задължението на компетентните органи да установят обективната истина чрез предвидените в НПК способи. Отказът на пострадал да даде сведения или да съдейства може да има значение за доказателствените възможности по конкретния случай, но сам по себе си не представлява основание за прекратяване на наказателното производство.

Ако поради липсата на съдействие определени релевантни факти не могат да бъдат установени, прокурорът следва да посочи кои са тези факти, какви действия са предприети за тяхното изясняване, какви доказателства все пак са събрани и защо тяхната съвкупност не позволява да се направи извод за извършено престъпление от общ характер. Такива съображения в постановлението липсват.

Не може да бъде възприет и доводът в протеста, че след като по тези случаи разследване фактически не е проведено, не би могло да се изисква подробно мотивиране на прекратяването. Тъкмо обратното – липсата на проведено разследване не може сама по себе си да обоснове категоричния правен извод, че деянието не съставлява престъпление.

Основанието по чл.24, ал.1, т.1 от НПК предполага правна оценка на установени факти. За да се приеме, че едно деяние не съставлява престъпление, следва да бъде ясно кое е това деяние, какви негови обективни и субективни характеристики се приемат за установени и защо те не осъществяват признаците на престъпление от общ характер.

В случая подобен анализ по отношение на останалите фактически комплекси изцяло отсъства.

Неоснователен е и доводът в протеста, че първоинстанционният съд е встъпил в правата на пострадалите в по-голяма степен, отколкото те самите желаят да ги упражняват. Съдебната проверка по чл.243 от НПК не се извършва с оглед степента на заинтересованост на отделния пострадал, а има за предмет законосъобразността и обосноваността на прокурорския акт, с който се слага край на наказателното производство.

Поради това нежеланието на част от пострадалите да участват активно в производството не освобождава прокурора от задължението да мотивира решението си за неговото прекратяване.

Наред с изложеното, в постановлението е наЛ. и несъответствие между неговата мотивна част и диспозитива.

4

В мотивите прокурорът изрично е посочил, че прекратяването на наказателното производство е относно ремонта на покрива на къщата на ул.

„Дойран“ №20 в гр.Варна. В същото време в диспозитива е прекратено изцяло наказателното производство по ДП №33/2022 г. по описа на РУ – Аксаково, което включва и останалите фактически комплекси, присъединени в хода на разследването.

Следователно диспозитивът на прокурорския акт има значително поширок предмет от този, по отношение на който са изложени фактически и правни съображения. Правилно Варненският окръжен съд е отчел и това обстоятелство като основание, препятстващо извода за законосъобразност на постановлението.

Доводите, изложени впоследствие в частния протест, не могат да отстранят констатираните недостатъци. Предмет на съдебната проверка е постановлението за прекратяване на наказателното производство и неговата обоснованост и законосъобразност следва да произтичат от изложените в самия акт фактически и правни съображения. Липсващите мотиви не могат да бъдат допълвани впоследствие при обжалването му.

Настоящият състав намира за необходимо да подчертае, че констатираните пороци на прокурорското постановление не означават предварително разрешаване на въпроса дали по някой от разследваните случаи е извършено престъпление от общ характер. Такъв извод не следва да бъде правен в настоящото производство.

При връщането на делото прокурорът следва, след като прецени достатъчността на проведеното разследване и необходимостта от извършване на допълнителни действия, да направи самостоятелен анализ на събраната доказателствена съвкупност по всеки от случаите, включени в предмета на досъдебното производство. Въз основа на този анализ следва да установи релевантните факти и да им даде съответната правна оценка.

Едва след това може да бъде направен обоснован извод наЛ. ли са основания за прекратяване на наказателното производство и на кое от предвидените в закона основания.

Изложеното съответства на последователно възприемания в практиката на въззивния съд стандарт при съдебния контрол върху постановленията за прекратяване – прокурорският акт следва да съдържа обективен, пълен и обоснован анализ на доказателствата, въз основа на който да бъдат изведени фактическите констатации и съответстващите им правни изводи. Само при наличието на такива мотиви съдът може да извърши възложената му от чл.243 от НПК проверка за обоснованост и законосъобразност.