Решение № 261 от 01.12.2023, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Ихтиман, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радослава М. Й. при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Гражданско дело № 20221840101125 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК от „*“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*“ № 87 против А. И. М.

ЕГН ********** от гр. Костенец, ул. „*“ № 41, за установяване на съществуване на вземане в размер на 1476,60 лева главница, ведно със, ведно със законната лихва за забава, считано от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди, че на 30.07.2021 г. е получено запорно съобщение изх.

№ 6349/23.07.2021 г. на ЧСИ * във връзка с изп. дело № 20217930400190. В изпълнение на наложения запор по банковата сметка на ответника е блокирана сумата от 1162,80 лева. На 30.07.2021 г. ответникът е бил уведомен за полученото запорно съобщение от страна на служител на ЦКБ АД-клон Костенец, като М. не е уведомил служителя, че междувременно е изтеглил голяма част от авоара по сметката си. Операцията не била отразена, поради което и от страна на ЦКБ АД е наредена сумата от 1162,80 лева за погасяване на задължението по наложения запор. Сумата е формирана от средства на банката поради липса на достатъчно средства в сметката на клиента. Сочи се, че ответникът се е обогатил неоснователно, тъй като е допуснал банката да погаси личния му дълг с чужди средства. На ответника била връчена покана, с която е уведомен за задълженията му към ищеца, включващи освен сумата, с която ЦКБ АД е погасила задължението му по изпълнителното дело, но и дължими от него такси съгласно Договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта от 29.01.2019 г. В тази връзка е начислена сумата от и 313,80 лева, представляваща дължими такси за месечно обслужване за период от месец септември 2021 г. до месец януари 2022 г. и лихви за забава за неразрешен овърдрафт за периода от 01.09.2021 г. до 11.04.2022 г.

В уточняваща молба се твърди, че претендираната сума от 313,80 лева включва дължими такси за месечно обслужване в размер на 10,98 лева и лихва за забава за неразрешен овърдрафт в размер на 302,82 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска.

Твърди, че същият е недопустим, тъй като между разпореждането за издаване на заповед за 1 изпълнение и петитумът на исковата молба има несъответствие. По същество се навеждат доводи за неоснователност на иска, тъй като нареденият от страна на банката служебен превод по сметката на съдия-изпълнителя е извършен в нарушение на законовата уредба.

Оспорва претенцията за заплащане на такси по разплащателната сметка и кредитна карта, тъй като след 31.07.2021 г. дебитната карта не е използвана, нито пък услугите на банката.

Сочи, че няма използван неразрешен овърдрафт по смисъла на Общите условия за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и извършване на платежни операции.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.

№ 351/2022 г. по описа на ИРС, по което срещу ответника е издадена Заповед № 243/18.04.2022 г. за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 1476 лева, представляваща главница по договор за разплащателна сметка и издадена международна дебитна карта от 29.01.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането. След връчването на заповедта за незабавно изпълнение длъжникът е подал надлежно възражение по чл. 414 ГПК

Страните не спорят, че са били обвързани с договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта, сключен на 29.01.2019 г. Съгласно съдържанието на договора картодържателят дължи месечни такси в размер на 2,50 лева за поддържане на сметка с дебитна карта и месечна такса в размер на 5 лева за поддържане на сметка, по която е наложен запор, съгласно раздел I, чл. 2, т. 2 и раздел Х, чл. 2, т. 2 от Тарифата на „ЦКБ“ АД. Освен това съгласно чл. 6 от Договора, в случай че размерът на трансакциите и дължимите лихви, такси и комисионни превиши размера на наличността по сметката, върху превишението се начислява мораторна лихва за забава за неразрешен овърдрафт в размер на 35 %. Съгласно чл. 11, б. „б“ от Договора „неразрешен овърдрафт“ е неразрешеното надвишаване на преводите над остатъка по сметката, включително и при служебни преводи на банката.

В чл. 196 от Общите условия на „*“ АД към рамков договор за откриване и обслужване на банкови платежни сметки и извършване на платежни операции е предвидено, че във всички случаи титулярят или картодържателят е длъжен да осигури достатъчно средства по сметката, за да погаси всички трансакции, забавени поради спецификата на извършване на трансакциите, както и всички останали задължения.

На 30.07.2021 г. в „ЦКБ“ АД е било получено запорно съобщение № 6349/23.07.2021 г., издадено от ЧСИ * във връзка с изп. дело № 20217930400190 по отношение на съществуващи задължения на А. М.. В изпълнение на наложения запор банката е блокирала банковата сметка на длъжника за сумата от 1162,80 лева, като е наредила служебен превод на сумата към сметката на съдебния изпълнител.

Междувременно А. М. от АТМ А56000050 лева е изтеглил чрез 4 операции сумата от 1560 лева /три пъти по 400 лева и еднократно 360 лева/

От приложеното извлечение по сметката на длъжника се установява, че на ответника са начислени месечни такси за поддържане на сметката от месец септември 2021 г. до месец януари 2022 г. в размер на 12,50лева.

От заключението на допуснатата съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира изцяло, се установява, че от страна на „ЦКБ“ АД е била преведена служебно сумата от 1162,80 лева от сметка на А. М. по сметка на ЧСИ * в 16,50,09 часа на 30.07.2021 г. Начислена е и сумата от 4,00 лева като такса за превод БИСЕРА. Извършените от страна на М. дебитни операции са осчетоводени по сметката на 31.07.2021 г. в 04,12,55 маса и в 2

04,12,56 часа. Общата стойност на направените операции, в които е включена и такси за теглене е 1561,20 лева. В заключението е отразено, че за периода от 01.09.2021 г. до 01.04.2022 г. по сметката на ответника са начислени сумите от 18,80 лева – такса за поддържане на сметка и 302,82 лева лихва за забава за неразрешен овърдрафт От допълнително изготвеното заключение на вещото лице се установява, че наличността на по сметката на ответника на 30.07.2021 г. е била 1595,52 лева. М. е изтеглил от АТМ А5600050 сумата от 1520 лева в периода от 11,12 часа до 11,50 часа на 30.07.2021 г.

В 13,28 часа банката е начислила сумата от 2,50 лева за дотаксуване на запорирана сметка. В 16,05 часа е начислена сумата от 20 лева еднократна такса запор, а в 16,50 часа е нареден преводът от 1162,80 лева на ЧСИ *, както и таксата за превода от 4,00 лева.

От правна страна:

В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.

Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „* ” АД и А. М., както и основанията за начисляване на претендираните суми.

В хода на делото се установи, че страните са били обвързани от договор за разплащателна сметка и издаване на международна дебитна карта, като ищецът е наредил суми по получено запорно съобщение, след като ответникът е изтеглил наличностите по банковата си сметка. Плащането на сумата от 1162,80 лева е формирано от средства на банката, т.е. представлява неразрешен овърдрафт по смисъла на чл. 11, б. „б“ от Договора.

В случая е без правно значение дали ответникът е знаел за наложения запор и това го е мотивирало да изтегли средствата от сметката си, след като той следва да възстанови на банката преведените средства, които са послужили за погасяване на негово ликвидно и изискуемо задължение по образуваното изпълнително дело. Без значение и обстоятелството, че извършените операции от ответника да били осчетоводени от банката на следващия ден /31.07.2021 г./, щом като фактическото получаване на сумите от страна на М. е било осъществено на 30.07.2023 г.

След като тези средства представляват неразрешен овърдрафт, то ответникът дължи и мораторна лихва за забава съгласно чл. 6 от Договора, която според заключението по съдебно-икономическата експертиза за периода от 01.09.2021 г. до 11.04.2021 г. възлиза на 302,82 лева

Освен това съгласно Договора между страните и общите условия към него ответникът дължи такса за поддържане на сметката, независимо дали е използвал издадената му дебитна карта или не. Ищецът претендира заплащане на дължимите такси за срока на валидност на издадената дебитна карта – до края на месец януари 2022 г., чиято стойност възлиза на претендирания размер от 10,98 лева.

В този смисъл съдът приема, че искът за установяване съществуването на вземането е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

В съответствие със задължителните разяснения, посочени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.

1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства.

Установи се че в заповедното производство, заявителят е направил разноски в размер на 25,00 лева за заплатена държавна такса. В исковото производство разноските възлизат на 275,00 лева и включват заплатена държавна такса и депозит за възнаграждение на вещото 3 лице по съдебно-икономическата експертиза.

Воден от горното С Ъ Д Ъ Т

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. И. М. ЕГН ********** от гр.

Костенец, ул. „*“ № 41 дължи на „*“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*“ № 87, сумата от 1162,80 лв. (хиляда сто и шестдесет и два лева), представляваща неразрешен овърдрафт по договор за разплащателна сметка и издаване на международна кредитна карта; 302,82 лв. (триста и два лева и осемдесет и две стотинки) – мораторна лихва за периода 01.09.2021 г. до 11.04.2021 г., 10,98 лв. (десет лева и деветдесет и осем стотинки) – такса за месечно обслужване за периода от м. септември 2021 г. до месец януари 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. И. М. ЕГН ********** от гр.

Костенец, ул. „*“ № 41 ДА ЗАПЛАТИ НА „*“ АД, ЕИК *, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*“ № 87 , сумата от 300,00 лв. (триста лева) разноски в заповедното и в исковото производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________

4