Решение № 25 от 20.03.2026, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Троян, 20.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, II-РИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Ив. И.а при участието на секретаря Кремена Н. Раева като разгледа докладваното от Светла Ив. И.а Административно наказателно дело № 20254340200291 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление /НП/ № 25-0359-000295 от 26.06.2025г., издадено от Милен И. Бочев – Началник Сектор в ОД МВР Ловеч, РУ - Троян, на Н. Й. Б. от гр.П., е наложено административно наказание глоба в размер 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл. 140, ал. 1 от същия кодекс, както е описано в посоченото наказателно постановление. Същото е обжалвано в законоустановения срок от Н. Й. Б., който моли да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание Н. Й. Б., редовно призован, не се явява, не се явява и упълномощения от него представител адв. Й. Л. от АК-Хасково.

С молба, приложена по делото, адв. Л. излага доводи по същество, като моли наказателното постановление да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, поради постановяването му в нарушение на материалноправния закон и административнопроизводствените правила и целта на закона.

За ответника по жалбата РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание. В писмено становище Милен И. Бочев – Началник Сектор в ОД МВР Ловеч, РУ - Троян е направил искане за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно с изложени аргументи за това. Ангажирани са доказателства.

За Районна прокуратура - Ловеч, Териториално отделение – Троян, редовно призована, в с.з. не се явява представител и не е взето отношение по жалбата.

От показанията на разпитаните по делото свидетели И. С. С. и Г. И. И. и от приложените към делото писмени доказателства: Становище рег. № 359р 1

17389/03.10.2025 г. на Началник сектор Милен Бочев; Заверено копие на Наказателно постановление (НП) № 25-0359-000295/26.06.2025г.; Заверено копие на АУАН № 1434376/31.01.2025г.; Заверено копие на Възражение от Н.

Й. Б. от 05.02.2025 г.; Заверено копие на Договор за покупко продажба на МПС рег. № 15193/28.11.2024 г. на нотариус И.И.Ж.; Заверено копие на Свидетелство за регистрация част І № 014492261; Заверено копие на Свидетелство за регистрация част ІІ № 012673923 (лице и гръб); Заверено копие на опис на документите, находящи се в преписка № ЗМ-76/2025 г.;

Заверено копие на докладна записка рег. № ЗМ-76/19.02.2025 г.; Справка за нарушителл/водач Н. Й. Б.; Справка за собственици на превозно средство с рег. № ***; Заверено копие на мотивирана резолюция № 25-0359М000004/10.02.2025 г.; Заверено копие на сведение от Н. Й. Б. от 31.01.2025 г.; заверено копие на Постановление за отказ да се образува досъдебно производсство от 27.02.2025 г. на РП - Ловеч, ТО – Тетевен; Заверено копие на Удостоверение № УРИ 295р-9650/14.08.2018 г. на ОД на МВР – Ловеч;

Заверено копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи; Заверено копие на Писмо рег. № 359000-1979/21.02.2025 г. на РУ – Троян при ОД на МВР – Ловеч; Заверено копие на докладна записка рег. № 359р 3388/21.02.2025 г.; Заверено копие на Възражение от Н. Й. Б. вх.

№ 359000-1559/10.02.2025 година, преценени поотделно и в тяхната взаимна обусловеност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 31.01.2025година свидетелите И. С. С. и Г. И. И. и двамата служители на РУ гр. Троян, изпълнявали служебните си задължения, като автопатрул. По утвърден маршрут, мястото за контрол било с. Орешак, ул. „Стара планина“ №1 /„Кантона“/, което се намира на влизане в с.Орешак. Спрян бил за рутинна проверка лек автомобил, идващ от гр.Троян в посока с.Черни Осъм.

Свидетелите установили водача и след направена справка, установили, че лек автомобил „***“ с рег. № *** е със служебно прекратена регистрация на 30.01.2025г.

На 31.01.2025г. е съставен АУАН, серия GA, № 1434376 от И. С. С. – младши автоконтрольор при РУ гр. Троян, в присъствието на свидетеля Г. И.

И., посочен като свидетел очевидец, присъствал при установяване на нарушението и съставянето на акта срещу Н. Й. Б., за това, че на същата дата – 31.12.2025г., около 21.15 часа, в с.Орешак, ул. „Стара планина“ №1 с посока на движение от гр.Троян към центъра на селото, управлява собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, който е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП от дата 30.01.2025г. Отразено е в акта, че горното е установено след извършена справка в РСОД и в ОДЧ на РУ – Троян. Актосъставителят е отразил, че с горното е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал.1 от ЗДвП.

Съставеният АУАН е подписан от жалбоподателя Н. Й. Б., в качеството на нарушител. Екземпляр от акта е връчен на Б. на същата дата, на която е съставен, а именно 31.01.2025 година. В законоустановеният тридневен срок от подписване на акта по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, Н. Й. Б. е подал писмено възражение срещу съставения срещу него акт.

Съставеният АУАН бил изпратен в РП-Ловеч, с оглед данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. ал.1 от НК. По случая била образувана прокурорска преписка №929/2025г. по описа на РП-Ловеч. По преписката била извършена проверка за установяване на данни за престъпление от общ 2 характер.

След извършената проверка, с Постановление на РП-Ловеч от 27.02.2025г., било отказано образуване на досъдебно производство за извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр.ал.1 от НК и материалите били върнати на административнонаказващия орган.

На 26.06.2025година, наказващия орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на осн. чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

В законоустановеният четиринадесетдневен срок Н. Й. Б. е подал жалба, с която моли съда да постанови решение, с което отмени наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно.

Съдът намира, че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

Налице е активна и пасивна легитимация на страните в процеса.

Съдът като анализира писмените доказателства по делото, показанията на разпитаните свидетели и възраженията на страните счита, че жалбата се явява неоснователна и недоказана.

Съдът извърши проверка на обжалваното Наказателно постановление и установи, че същото съдържа изискуемите от чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити, а именно: посочени са имената и длъжността на лицето, което го е издало, има номер и дата, посочен е АУАН, въз основа на който е издадено НП, имената, длъжността и местослуженето на актосъставителя, посочени са данните на нарушителя, визирани в т. 4 на чл. 57 от ЗАНН, описано е извършеното нарушение, времето, в което е извършено и мястото на което е извършено, законовата разпоредба, която е нарушена, вида и размера на наказанието, дали НП подлежи на обжалване, в какъв срок и пред кой съд. НП е подписано от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и визираният в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН срок за издаването на наказателно постановление.

В този смисъл е направено възражение от процесуалния представител на жалбоподателя, относно компетентността на административно наказващия орган, което настоящия състав намира за неоснователно. Навежда твърдения, че по начина на изписване на структурата / ОДМВР- Ловеч, РУ – Троян/, в която работи лицето, издало НП, не ставало ясно, коя структура представлява – ОД МВР Ловеч или РУ – Троян и в коя от двете структури е „Началник сектор“. РУ – Троян е част от структурата на ОД МВР – Ловеч и по този начин изписаното не сочи за липса на компетентност на АНО.

Видно от доказателствата по делото, Милен И. Бочев е назначен на длъжност Началник на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Троян при ОДМВР-Ловеч със Заповед №8121К-4249/21.04.2017г. на министър на вътрешните работи, считано от 27.04.2017г., упълномощен е да издава НП по ЗДвП със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. , също на министъра на МВР.

Ето защо съдът счита, че НП е издадено от компетентен орган, съобразно изискванията на чл. 647, ал. 2 от КЗ, чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и чл. 47, ал. 2 от ЗАНН, с оглед приложеното като доказателство по делото копие на Заповед № 295з-340 от 22.02.2018г. и Удостоверение № УРИ 295р-17465/26.10.2023г., и 3 двете на Директора на ОДМВР гр. Ловеч.

По делото безспорно се установи, че на 31.12.2025г., около 21.15 часа, в с.Орешак, ул. „Стара планина“ №1 с посока на движение от гр.Троян към центъра на селото, жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***, след като регистрацията за това МПС е била прекратена по служебен път на 30.01.2025година. Това означава, че към момента на управлението и проверката превозното средство не е било регистрирано по съответния ред, макар да е имало поставени регистрационни табели.

Регистрацията на автомобила е била прекратена по реда на чл.143, ал.15 от ЗДвП, регламентиращ служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, да се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобИ.ето не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната страна на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП .

По делото не се спори, че на посочените в НП дата и място, жалбоподателя Б. е управлявал на път отворен за обществено ползване, собствения си лек автомобил „***“ с рег. № ***. Безспорно установено е и обстоятелството, че Б. е придобил посочения по-горе лек автомобил на 28.11.2024г., чрез сключен нотариално заверен договор за покупко-продажба, което също не се спори.

Това обстоятелство се потвърждава и от отразеното в справка от информационната система на МВР /л.35/, както и от заверен препис на договор за покупко-продажба на МПС от 28.11.2024г./л.25/. От изложеното по - горе се установява, че Б. не е изпълнил задължението си в двумесечен срок от датата на придобИ.е да регистрира придобития лек автомобил на свое име по силата на чл.145, ал.3 от ЗДвП, поради което и на осн.чл.143, ал.15 от ЗДвП регистрацията служебно е прекратена.

При това положение е очевидно, че жалбоподателя е осъществил вмененото му административно нарушение, тъй като е управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Жалбоподателят възразява, че не е знаел за прекратяването на регистрацията, както и че липсват доказателства за настъпило сериозно застрашаване на обществения ред и обществото, както и за наличие на вреди от установеното нарушение, предвид факта, че веднага след узнаването, още първия работен ден /03.02.2025г./ е предприел действия по надлежното регистриране на автомобила.

В настоящия случай се твърди, че причината за нерегистриране на МПС е 4 едва ли не незнание за това задължение, тъй като на жалбоподателя не му било съобщено, че регистрацията на автомобила е прекратена. Това задължение за регистрация на новопридобито МПС е в тежест на приобритателя и е с императивен характер, тъй като произлиза от закона, като евентуалното незнание от страна на жалбоподателя на закона по никакъв начин не извлича аргументи за липса на противоправен характер на деянието.