Решение № 122 от 21.03.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. Перник, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно гражданско дело № 20231700500010 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от Областна дирекция на МВР -гр.Перник, представлявана от директора П.И.М., чрез пълномощника главен юрисконсулт З.В. против решение № 1244/21.11.2022 г., постановено по гр. дело № 4347/2022 г., по описа на Пернишкия районен съд.

С обжалвания съдебен акт Областна дирекция на МВР -гр. Перник, ул.

„Самоков” № 1, ЕИК 129009856 е осъдена да заплати на С. Ч. К. сумата от 249,59 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 29.07.2019 г. до 09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.07.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 60,01 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд, считано от падежа на 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г. и адвокатски хонорар и съдебно деловодни разноски за производството пред Пернишкия районен съд, като на основание чл.242, ал. 1 ГПК е било допуснато предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.

1

Жалбоподателят моли първоинстанционното решение да бъде отменено в цялост като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да бъде отхвърлен предявеният срещу него иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд, ведно с лихвите и разноските.

С жалбата първоинстанционното решение се оспорва, като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и се моли да бъде отхвърлен предявеният иск за заплащане на допълнително възнаграждение за положен от ищеца нощен труд ведно с лихвите и разноските.

В подадената въззивна жалба се излагат доводи, че допълнителните възнаграждения, които са предмет на обективно съединените искове предявени от ищеца, се изплащали според определения от министъра на вътрешните работи ред, съобразно който сумите по предявената искова претенция не могат да бъдат изплатени, тъй като нямало правно основание за това. Средствата за възнаграждение се отпускали от първостепенния разпоредител с бюджет, а ОД на МВР подавало само данни за часовете положен труд. Изложеното било основание да се оспорва материалноправната легитимация на ОД на МВР - Перник по предявените искове. В обжалваното решение се съдържали мотиви относно допустимостта на предявените искове, без съдебния състав да вземе предвид обстоятелствата, свързани с обективната невъзможност на директора на ОД на МВР - Перник да определя размера на получаваното възнаграждение извън предвидения от министъра ред за часове извънреден труд. Не се оспорва броя на часовете за извънреден труд от служителя.

Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е уважен предявения иск за допълнително възнаграждение за нощен труд, обосновано на норма от Наредбата за структурата организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., било незаконосъобразно поради допуснат тежък порок - противоречие с няколко материално-правни разпоредби - чл. 2, ал. 2 и ал. 3 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, чл. 1- ал.1 и 3 и чл. 143, ал. 1 от КТ. чл. 179. ал. 2 от ЗМВР.

Следвало да се има предвид и обстоятелството, че полагането на нощен труд не било сред изрично изброените в чл. 178. ал. 1 от ЗМВР основания за изплащане на допълнително възнаграждение. Било налице полагане на труд в рамките на работната смяна по график, което не можело да бъде прието за извънреден труд по смисъла на чл.

143. ал.1 от КТ - извънреден е трудът, полаган от служителя само извън работната му смяна - нито ищецът твърди, нито съдът бил стигнал до изводи, че предявената искова претенция за заплащане на нощен труд е свързана с полагане па труд извън работното време на служителя. За да се твърди положен извънреден труд, който не бил заплатен от ответника, следвало ищецът действително да бил работил извън установеното за него работно време по график. Сочи се като недопустимо приложението по аналогия 2 на ЗДСл или ТК и конвертиране на часовете труд положен през нощта в дневни часове с коефициент 1.143. Претендират присъждане на съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

В законноустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна е подал отговор на въззивната жалба и в писмените бележки излага, че постановеното от първа инстанция решение е правилно и законосъобразно, поради което моли въззивната инстанция да го потвърди. Моли за присъждане направените разноски, представя списък по чл.80 от ГПК за сумата от 400 лева, за платен адвокатски хонорар пред ОС Перник.

Пернишки окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С решение № 1244/21.11.2022 г., постановено по гр. дело № 4347/2022 г., по описана Районен съд Перник, първоинстанционния съд на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД e осъдил Областна дирекция на МВР - гр. Перник, ул. „Самоков” №1, ЕИК 129009856 да заплати на С. Ч. К. сумата от 249,59 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 29.07.2019 г. до 09.07.2020 г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 29.07.2022 г. до окончателното й изплащане и сумата от 60,01 лева – обезщетение за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение за положения извънреден труд, считано от падежа на 26.10.2019 г. до 29.07.2022 г. и адвокатски хонорар и съдебно деловодни разноски за производството пред Пернишкия районен съд, като на основание чл. 242, ал. 1 ГПК е било допуснато предварително изпълнение на решението за присъдените по – горе суми в полза на ищеца.

Районният съд е уважил така предявения иск, като е приел, че страните са били обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, тъй като ищецът е бил държавен служител в ОД на МВР-гр. Перник, а в настоящия случай отношенията между страните се уреждали съобразно разпоредбите н а чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Изследвал е дали в случая намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление на положения нощен труд. Приел е, че според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

За периода от 19.08.2014г. до 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/ 3

11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.). От 01.04.2015г. до 29.07.2016г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е била отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. От 02.08.2016г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр.

60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.), както и че текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби били идентични, тъй като повелявали, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. (ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., отм. ДВ, бр. 40 от 02.06.2015 г., в сила от 01.04.2015г.) при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножавало по 0,143. В следващите две Наредби № 8121з-592/25.05.2015г и № 8121з776/29.07.2016 г., приложими към процесния период от 01.10.2016г. до 30.11.2019 година липсвало изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.

От фактическа страна от събраните в първоинстанционното производство доказателства се установява, ищецът, през процесния период е заемал длъжност:

********* при ОДМВР-Перник.

От представеното заключение на вещото лице по допуснатата съдебносчетоводна експертиза се установява, че запроцесния период, ищеца имал отработил общо 464 часа нощен труд, работейки на смени. Вещото лице е достигнало до извод, че за периода от 29.07.2019г. до 10.07.2020г. има общо брой часове положен извънреден нощен трудот 464 часа с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневеното и нощното работно време – 1,143 се равнява на 530 часа, като разликата от 66 часа не е начислена и не е заплатена на ищеца като извънреден труд. Експертът е изчислил, че неплатените суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд/ получен при посоченото преобразуване/ е в размер на 569,59 лева, за периода от 29.07.2019г. до 10.07.2020г. Разликата между неплатените суми за приравнени нощни часове в дневни часове, като извънреден труд/ получен при посоченото преобразуване /569,159 лева, за процесния периода и изплатени суми за нощен труд по 0,25 лв. на час за процесния период за положен нощен труд 320,00 лева е в общ размер 249,59 лева.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и пореда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивнатажалба се явява редовна и процесуално допустима–по дадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по 4 реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Пред настоящата инстанция не са спорни установените от писмените доказателства факти, че през процесния период ищецът е заемал длъжността ********* при ОДМВР-Перник и е държавен служител – полицейски орган, полагащ труд по служебно правоотношение в системата на МВР – чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24часови смени - сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР, работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 - 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите н а чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.