Решение № 850 от 07.11.2025, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 850 гр. Бургас, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100501285 по описа за 2025 година въззивна жалба,подадена от Р. И. Н. чрез пълномощника му адв.Лъчезар Весов от САК срещу постановеното съдебно решение № 906 от 24.04.2025г.по гр.д.

№ 6231/2024г.по описа на БРС,с което съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Р.

И. Н., роден на *** г. в гр. *** гражданин на ***, със съдебен адрес гр. София, ***, ет.2, офис 9, против С. Я. Л., ЕГН – **********, с адрес ***, осъдителни искове, както следва: за осъждане на ответницата Л. да му заплати сумата от 3712,34 лева (три хиляди седемстотин и дванадесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; за осъждане на основание чл.109 от ЗС на ответницата С. Я. Л. да преустанови бездействието си по отношение на отстраняване повредите в собствения си имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол, като извърши необходимите строително-монтажни работи, за да спре течът, причинил увреждане на имота на ищеца, представляващ самостоятелен обект в сграда с 1 идентификатор *** по КККР на гр. Созопол.

Решението е постановено при участието на „Групама Застраховане“ЕАД с ЕИК-131421443 като трето лице помагач на страната на ответницата С. Я. Л..

С въззивната жалба решението е оспорено като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон. Посочва се,че съдът не е кредитирал в цялост заключението на вещото лице,като не е взел предвид,че то е посочило,че съществува връзка между навлизането на влага през стоманобетонната плоча на терасата на ответника и уврежданията в имота на ищеца.Според експерта,за да се появят такива щети е необходимо продължително време на въздействие,което потвърждава отговорността на ответника като собственик на имота,от който влагата навлиза.Счита за ирелевантен за установяване на настъпили вече щети извода на съда,че към момента на огледа таванът е бил сух.При посещението на място вещото лице е установило паднала мазилка и следи от влага,т.е. настъпването на реални имуществени увреждания,вследствие на навлязла влага. Съдът не е отчел,че изпаряването на влага е естествен,физически процес,но въпреки това,наличието на мухъл и компрометирана мазилка могат да бъдат единствено в резултат на продължителен процес на овлажняване и/или проникване на вода ,когато към момента на огледа влажността не е била активна. Искът по чл.45 ЗЗД изисква установяване на връзка между настъпилите вреди и вредоносните действия .Пренебрегването на констатациите за навлизане на влага противоречи не само на установената съдебна практика,но и на всякаква житейска логика.Дори и временно,компрометирането на терасата над тавана създава обективен риск от проникване на влага и следва да се приеме като фактическо основание за отговорност. Жалбоподателят счита,че съдът погрешно е приел,че няма данни за теч,тъй като не е установен видим капещ воден поток.Подобно изискване на визуална,моментна проява на теч е твърде ограничено и не съответства нито на житейската логика,нито на техническата реалност,а още по-малко на юридическите стандарти при установяване на деликт. Вещото лице е използвало термини като „влага“, „ просмукване“,“увреден материал“ и др.,които на технически език са прояви на продължителното въздействие на вода. Липсата на активна капка в момента на огледа не изключва наличието на предходна продължителна влажност ,която е компрометирала помещенията.

При липса на алтернативен източник на влага ,съдът е следвало да приеме или 2 поне да разгледа възможността за настъпване на въпросния теч от терасата на ответника. Вместо това съдът е подменил понятието „теч“ с прекалено стеснително тълкуване в противоречие с практиката и с техническите заключения по делото ,като това е довело до необосновано отхвърляне на иска.Оспорен е и изводът на съда,че ищецът не е посещавал имота си редовно,като са анализирани показанията на свидетелката Ч.,които въззивникът намира,че не са достатъчни да обосноват този извод.Изтъква се,че дори да се приеме,че ищецът през 2020г.не е посещавал имота си,то този факт е ирелевантен за установяване отговорността на ответника,тъй като увреждането на имота е обективен процес,настъпило вследствие проникване на влага.Прави се довод,че ответницата не е ангажирала доказателства относно конкретният момент на извършване на ремонта на терасата,а фактът,че към момента на огледа- м.март 2025г.таванът вече е сух,но е с налични поражения,говори за това,че първоначално не е имало ефективна хидроизолация или е имало проблеми с нейното изпълнение,които впоследствие са били преодолени.Оспорено е становището на съда,че за СМР не е необходим писмен договор- това според въззивника действително е така,но ответницата би следвало да разполага поне с документи за закупуването на материалите за хидроизолацията.Така,съдът е приел безкритично за доказано твърдението на ответника относно моментът,качеството и ефективността на извършения ремонт на терасата.

Въззивникът оспорва и извода на съда,че ако ремонтът е бил некачествен,то таванът на апартамента на ищеца би трябвало да е влажен,като го намира за спекулативен и противоречащ на естествената логика на влаговите процеси,както и на заключението на СТЕ.Намира за погрешен и изводът на съда,че дори вредите да са настъпили след като тя е закупила апартамент №2 ,те не се дължат на нейно поведение,като същият неубедителен и почива върху неправилно тълкуване на заключението на СТЕ и на фактическите обстоятелства по делото. След като вредите са резултат от продължително проникване на влага през плоча,която се намира под контрола на ответника,т.е.до плоча,до която единствено ответницата има достъп,то следва да носи отговорност,независимо дали е имала знание за проблема.

Позоваването на некачествено строителство не изключва отговорността на ответницата,тъй като задължение на собственика и обитателя на апартамент №2 на горния етаж е да поддържа терасите си така,че да не причинява 3 вреди,особено при наличие на видими дефекти и възможност за влагопроникване. Съдът не е отчел и установения от вещото лице факт,че вредите са съсредоточени именно в кухненската част на апартамент №1,която се намира под терасата на апартамент №2 – пространствената връзка сама по себе си предполага причинна зависимост.В този смисъл,изводът,че вредите не са последица от действия или бездействия на ответника не почива на нормалната логика на елементарен технически анализ,а това от своя страна води до неправилно приложение на материалния закон. Отправеното до БОС искане е за отмяна на решението на БРС и уважаване на исковите претенции.Претендира разноски. Прави доказателствено искане за допускане на повторна и допълнителна СТЕ,възложена на друго вещо лице,с поставените задачи пред БРС,допълнени с още два въпроса,което искане е оставено без уважение от въззивния съд.

В писмения отговор ответницата Л. е оспорила въззивната жалба,излагайки съображения за неоснователността и. Счита,че БРС е извършил правилна преценка на доказателствата в тяхната съвкупност и е приложил правилно материалния закон,като е стигнал до обоснован и правилен извод за неоснователността на предявените искове.Съдът,при разпределението на доказателствената тежест изрично е указал на ищеца,че негова е тежестта да докаже на коя дата или в кой период от време е настъпило увреждането на собствения му апартамент ,както и че чрез бездействието си/недобре поддържана тераса на нейния апартамент/,ответницата е причинила конкретни имуществени вреди на ищеца в претендирания от него размер. От събраните по делото доказателства не е било доказано нито кога,през кой период е настъпило увреждането,нито е доказано противоправно поведение на ответницата,което да е в причинна връзка с твърдените имуществени вреди.Времето на настъпване на вредите има съществено значение относно пасивната легитимация на ответницата Л.,тъй като тя не би следвало да отговаря по иска за имуществени вреди,претърпени от ищеца преди тя да стане собственик на процесния апартамент,т.е.преди 05.10.2020г.

Ищецът не е посещавал и стопанисвал имота си в продължителен период от време,като сам признава,че не е идвал в България от 2020г. От друга страна,по делото е било установено,че след като е станала собственик на апартамента,ответницата му е извършила основен ремонт,вкл.и на терасата,като е подменила плочките и е поставила нова хидроизолация. При 4 огледа,извършен от вещото лице по приетата СТЕ не е бил установен нито теч,нито счупени плочки,липса на фуги и др.причини,които биха могли да доведат до твърдения от ищеца теч в неговия имот. Счита,че от заключението на СТЕ и дадените разяснения от вещото лице в съдебно заседание на 08.04.2025г.е станало ясно,че влагата по стените в апартамента на ищеца се дължи на продължителното му необитаване и непроветряване,а щетите по тавана- на продължително навлизане на влага през конструкцията на сградата и по-конкретно през стоманобетонната плоча,разделяща двете помещения.Вещото лице е разяснило,че първоначалното построяване на сградата не е било изпълнено качествено и е била компрометирана самата конструкция на сградата. В подкрепа на становището си,вещото лице е посочило на стр.4 от заключението,под снимковия материал,че на последното ниво на сградата е разположена открита тераса с достъп от общите части,като стената на въпросната тераса и коридора не е била в добро състояниенапукана,с петна от влага,същите като тези в спалнята на ищеца.Вещото лице е отговорило,че терасата на ответника не е необходимо да се ремонтира,за да се предотвратят течове към имота на ищеца,тъй като е извършен ремонт,по който вещото лице не е констатирало пропуски. Противно на твърденията на ищеца,по делото е било установено,че ответницата поддържа имота си с грижа на добър стопанин,направила е основен ремонт на апартамента си след закупуването му и оттогава до момента сключва ежегодно договори за застраховка ,като е привлякла и застрахователя си „Групама Застраховане“ ЕАД като трето лице помагач по делото. За разлика от нейния имот,имотът на ищеца е оставен без грижи,като не е бил обитаван и стопанисван повече от 5 години.При тези доказателства,въззиваемата страна намира,че правилно и законосъобразно БРС е отхвърлил предявените искове,като моли решението да бъде потвърдено. Няма доказателствени искания,претендира разноски.

Третото лице помагач „Групама Застраховане“ЕАД не е изразило становище по жалбата.

В съдебно заседание въззивникът Н.,редовно уведомен,не се явява и не се представлява. Постъпила е писмена молба от пълномощника му адв.Весов,в която се поддържа въззивната жалба и се моли за уважаването и.Не са заявени нови доказателствени искания.

В съдебно заседание въззиваемата Л.,редовно уведомена,се 5 представлява от адв.Владикова,която оспорва въззивната жалба и моли решението на БРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,а въззивната жалба да се остави без уважение като неоснователна.Не сочи нови доказателства.

В съдебно заседание третото лице помагач „Групама

Застраховане“ЕАД не изпраща представител и не изразява становище по въззивната жалба.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК,въззивната инстанция намери,че атакуваното съдебно решение е валиден и допустим съдебен акт.

Правилно и в съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената съдебна защита съдът е определил правното основание на предявените искове: иск с правно основание чл.109 ЗС за преустановяване на неоснователно поведение на ответницата, пречещо на ищеца да упражнява правото си на собственост – преустановяване на бездействието на ответницата по отношение на отстраняване повредите в собствения и имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол и извършване на необходимите строително-монтажни работи за спиране на теча, причинил увреждане на имота на ищеца, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Созопол и иск с правно основание чл.45 ЗЗД - за осъждане на ответницата Л. му заплати на ищеца Н. сумата от 3712,34 лева,представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 11.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.