Решение № 193 от 07.07.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Варна, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско дело № 20253001000230 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗД БУЛ ИНС АД, ЕИК 831830482, София, чрез адв.М.Г. срещу решение №505/04.10.2024г., постановено по т.дело №167/2024г. по описа на ВОС, с което е бил уважен изцяло предявеният от Л. Д. М. срещу застрахователя на ГО на деликвента, частичен иск с правно основание чл.432 КЗ, за сумата от 25 000 лева от общо 50 000 лева, обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, резултат от травматичните увреди при ПТП, настъпило на 08.10.2019г., на път ПП I - 4 София -Варна, виновно причинено от водача на л.а.Киа Рио с ДК №ХХ ХХХХ ХХ - А П И., при реализиран сблъсък с насрещно движещ се /след десен завой за първия/ л.а.Мерцедес Вито с ДК №Х ХХХХ ХХ, управляван от Й. Ю, в който автомобил на предна дясна седалка е пътувал ищецът, ведно със законните лихви от уведомяването на застрахователя на 20.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно, необосновано, постановено при нарушение на материалния и процесуален закон. Не се твърдят нови факти и обстоятелства и не се правят/подновяват/ доказателствени искания. Не се посочват допуснати от съда процесуални нарушения при разглеждане на делото.

Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, тъй като съдът не е приложил коректно материалната норма на чл.52 ЗЗД, не е извършил задълбочена и детайлна преценка на обстоятелствата, които са от значение за определяне справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като е определил завишен размер на същото. Въззивникът обжалва решението за разликата над 20 000 лева до присъдените по частичния иск 25 000 лева, част от 50 000 лева, като твърди, че пострадалото лице не е претърпяло толкова значителни по обем, интензитет и продължителност вреди, които да бъдат репарирани с присъдения размер 1 обезщетение. Посочва, че ищецът се е възстановил напълно в рамките на до 2 месеца, не са налице трайни белези от уврежданията, не е налице нарушение в движението на снагата, не са възникнали усложнения – получените наранявания са били повърхностни /контузии и кръвонасядания, една средна телесна повреда – счупване на гръдна кост/. Отразената от психологическата експертиза депресивна симптоматика, според въззивника, не сочи и не установява диагноза за психично заболяване, а освен това ищецът не положил усилия за възстановяване на психичното си здраве. Въззивникът твърди, че съдът само формално се позовал на значимите критерии за определяне на обезвредата съгласно чл.52 ЗЗД, без да анализира в съвкупност всички обстоятелства и последици върху здравето и психиката на ищеца, поради което критерият за справедливост не е приложен правилно. Позовава се на съдебна практика по сходни дела, която съдът не бил съобразил при определяне размера на обезщетението. Претендира отмяна на решението като неправилно единствено за разликата над 20 000 лева до присъдените 25 000 лева /за 5 000 лева/, ведно с последиците от това за лихвите и разноските.

В срока за отговор е постъпило становище на ищеца Л. Д. М., чрез адв.Й.А. от ВАК, за неоснователност на въззивната жалба. Поддържат се обстоятелствата, които обуславят отговорността на застрахователя по риска Гражданска отговорност на водачите на МПС.

Страната изтъква, че претърпените от ищеца телесни и психически увреждания, съотв. търпените вреди са били интензивни в периода на възстановяване, продължил около два месеца. Акцентира се на получения в резултат от счупването на гръдната кост козметичен дефект - хлътване на гръдния кош и 4-5 мм разлика между страните на гръбнака, което няма как да бъде отстранено и ще бъде доживотна последица за ищеца. Събитието се е отразило изключително неблагоприятно върху психическата и особено емоционалната сфера на пострадалия. Акцентира се на търпените сериозни психични и емоционални промени в личността на пострадалия, който преживял остър стрес и се затворил в себе си след инцидента. Страната твърди, че тези негативни преживявания не са преодолени въпреки изминалия петгодишен период от произшествието. Твърди, че съдът правилно е отчел недобрата перспектива на установената депресивна симптоматика. Въззиваемата страна изтъква, че възстановителният процес продължава поради невъзможността да се заличат получените физически деформации, водещи от своя страна до ограничения в движенията на снагата и посттравматичните явления. Съдът бил отчел също и продължителните страдания на ищеца, необходимостта от полагане на чужда грижа в ежедневието му в продължение на почти 6 месеца, страховете при шофиране, разстройството на съня и честите кошмари, тревожността и социалното му оттегляне. Поддържа, че присъденото обезщетение отговаря в пълна степен на търпените от него вреди. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната му част и присъждане на сторените разноски за въззивното производство.

В съдебно заседание страните редовно призовани не се явяват и не изпращат представители, но депозират молби, с които всяка от тях поддържа процесуалната си позиция по спора. Не се правят нови доказателствени искания и не се сочат нови относими обстоятелства.

За да се произнесе по спора съдът съобрази, че производството е било образувано въз основа исковата претенция на пострадалото лице Л. Д. М. срещу ЗД Бул Инс АД, в качеството му на застраховател на Гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на л.а.Киа Рио с ДК №ХХ ХХХХ ХХ, А П И., с валидна застраховка към датата на настъпване на ПТП на 08.10.2019г. Излагат се обстоятелствата, при които е настъпило произшествието с твърдения за виновно поведение на застрахованото лице, настъпване на застрахователно събитие, покритие на настъпилите от същото вреди от ответното застрахователно дружество както и отправено до последното застрахователна претенция на 20.08.2020г. във връзка с процесното ПТП. Твърди, че ответникът не е определил и не му е изплатил каквото и да е обезщетение, което обуславя интереса от предявения осъдителен иск за сумата от 25 000 2 лева, частичен иск от общо 50 000 лева обезщетение за търпените от произшествието, вреди.

Ищецът посочва, че в резултат от реализираното ПТП е получил кръвонасядане на предна гръдна стена в дясно на ниво на 3-4 ребра и по средната линия на ниво 2-4 ребра; счупване на гръдната кост на ниво средна трета, охлузване на дясно коляно. Твърди, че във връзка със счупената кост изпитвал силни болки в гърдите, което наложило да бъде откаран от спешния център в гр.Търговище в МБАЛ Св.Анна -Варна АД, където било установено, че част от ребрата са влезли под счупената гръдна кост. Ищецът твърди, че последвало домашно лечение, при което можел единствено да лежи по гръб, тъй като всяко движение било свързано с неописуеми болки и страдания. Това продължило около 3 месеца, през които изпитвал силни болки и в коляното. Отслабнал с 30 кг., защото не можел да се храни пълноценно и да спи. Това състояние повлияло и на емоционалното и психическото му състояние, което също се променило драстично след ПТП – станал нервен, раздразнителен и избухлив. Имал депресивни мисли, емоционални кризи, натрапчиви мисли и нарушения на съня. Твърди, че не можел да ходи на работа и ползвал отпуск поради болест в продължение на 199 дни, от 11.10.2019г. до 08.01.2021г. В резултат от гръдната травма получил деформация в гръдния кош, която счита, че го загрозява и влияе на самочувствието му. В допълнителна искова молба излага твърдения по повод възражението на насрещната страна, че ищецът се е возел в л.а.Киа Рио с поставен предпазен колан.

Срещу исковата претенция е постъпил отговор на застрахователя, с който не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с водача -деликвент. Оспорва механизма на произшествието, съответно виновните действия на застрахованото лице или изключителната му вина за ПТП. Твърди, че събитието е случайно деяние по смисъла на чл.15 НК. Оспорват се получените при произшествието вреди както и търпените от тях продължителни болки и страдания от ищеца. Релевира възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който не е ползвал предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДвП. Претендира поради това приноса му от поне 50% към настъпилите вреди. Оспорва се размера на претенцията като необосновано завишен както и претенцията за законните лихви, без да се оспорва уведомяването му за произшествието. С допълнителен отговор се поддържат направените възражения.

Въз основа на твърденията и възраженията на страните, събраните доказателства, ценени в съвкупност и по вътрешно убеждение, съобразно оплакванията в жалбата и изложените с отговора доводи, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивният съд, сезиран с жалбата, я преценява като редовна и надлежно администрирана. Същата е подадена в преклузивния срок, от легитимирана страна чрез надлежно упълномощения процесуален представител, при интерес от обжалването.

Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по отношение правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е предмет на обжалване единствено в осъдителната част за сумата над 20 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, до предявения размер от 25 000 лева, частичен иск от общо 50 000 лева, т.е. при обжалваем интерес от 5 000 лева. В останалата част решението е влязло в сила като обвързва въззивния съд с обхванатите от силата на пресъдено нещо обстоятелства, релевантни към предявения пряк иск с правно основание чл.432 КЗ.

С т.18 на ТР №1/2001г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС е прието, че със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, т.е. мотивите на решението не са източник на сила на пресъдено нещо. Съгласно задължителните разяснения в т.2 на ТР №3/22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, обективните предели 3 на силата на пресъдено нещо на положително съдебно решение по частичен иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова, различна сила на пресъдено нещо. Установените с решението по частичния иск общи правопораждащи факти на спорното право ще се ползват със сила на пресъдено нещо при предявен в друг исков процес иск за разликата до пълния размер на вземането, като произтичащо от същото право на обезщетение, но разпростирането на силата на пресъдено нещо относно правопораждащите факти в случая не засяга последваща преценка на съда съгл. чл.52 ЗЗД за определяне размер на обезщетението по справедливост. С предявяването на частичен иск, ищецът е въвел като предмет на делото само част от спорното субективно материално право, който предмет е допълнително ограничен от предмета на обжалване.

Поради изложеното, настоящият съд не обсъжда оплакванията в жалбата, относими към размера на обезщетението, посочен в мотивите на първоинстанционния акт, над предявения размер от 25 000 лева. СПН на решението не обхваща формирания в мотивите на съда извод за справедлив размер на обезщетението извън съдебно предявеното.

Като преценява оплакванията във въззивната жалба съдът намира, че въпросите, свързани с преценка наличието на деликт съгл.чл.45 ЗЗД, функционално обусловената от него отговорност на застрахователното дружество по риска Гражданска отговорност на автомобилистите съгласно чл.432 КЗ, настъпилите от процесното събитие травматични увреди за ищеца, са разрешени по задължителен за настоящия съд начин по арг. на чл.297 ГПК. В предмета на въззивното производство попада единствено преценката на съда относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл.52 ЗЗД. Не е предмет на повторна преценка наличието на съпричиняване съобразно въведените от ответника възражения по чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото въззивникът не е въвел такива оплаквания с жалбата си. Отделно от това, събраните по делото доказателства категорично опровергават възражението за съпричиняване на вредите от ищеца поради неизползване на предпазен колан, тъй като увреждането в голяма степен произтича именно от т.н.коланна травма.