Решение № 5710 от 09.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5710 гр. София, 09.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря М.Т.Ц. като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20231110212164 по описа за 2023 година За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 699261-F692449/10.04.2023 г., издадено от началника на Отдел „Оперативни дейности“-София в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ към НАП, на „Еко България“ ЕАД е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по § 15д, ал. 6 ЗДДС, вр. чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 66б от ЗДДС, изразяващо се в това, че в периода 02-06.12.2022 г. в гр. София, дружеството е отчитало продажбите на метан в търговския обект в данъчна група „В“, които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност, вместо в данъчна група „Д“ с 9 % данък върху добавената стойност.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице „Еко България“ ЕАД, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Изложени са съображения, че месец преди извършване на процесната проверка, служителите на проверената бензиностанция са се свързали с фирмата, обслужваща касовите апарати, като е бил коригиран начинът на отчитане на продажбите на метан. Твърди се, че е нарушен принципът на пропорционалност, доколкото наложеното наказание 1 не съответства на извършеното нарушение. Релевирани са съображения за наличието на маловажен случай, предвид липсата на настъпили вреди за клиентите на дружеството или за фиска. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и необосновано.

В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща свой процесуален представител. В представена писмена молба се поддържат съображенията, изложени в процесната жалба.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената жалба, като моли да се потвърди обжалваното НП поради неговата законосъобразност. Твърди се, че извършеното административно нарушение не се отличава със своята маловажност от останалите нарушения от същия вид. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата срещу процесното НП е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежно легитимирано лице. Софийски районен съд, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 03.01.2023 г., около 11.27 часа, служители от ГД „Фискален контрол“ към НАП извършили проверка в търговски обект – бензиностанция „Еко Дружба 2“, находящ се в гр. София, ул. „Димитър Пешев“ № 2, стопанисван от „Еко България“ ЕАД. В проверения обект имало монтирано и функциониращо фискално устройство модел „ОРПАК“ с ИН на ФУ № ОР002024 и ИН на ФП № 55002202 с рег. № на ФУ в НАП 4439259/16.09.2020 г. В хода на проверката бил разпечатан КЛЕН от фискалното устройство за периода от 02.12.2022 г. до 06.12.2022 г., от който било установено, че продажбите на метан в търговския обект се отчитат в данъчна група „В“ (20 % ДДС) вместо в данъчна група „Д“ (9 % ДДС).

Констатациите от извършената проверка били отразени в Протокол за извършена проверка от 03.01.2023 г.

2

На 17.01.2023 г. Р., на длъжност „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП, съставил АУАН № F692449/17.01.2023 г. срещу „Еко България“ ЕАД за извършено административно нарушение на § 15д, ал. 6 от ЗДДС.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление № 699261-F692449/10.04.2023 г. от началника на отдел „Оперативни дейности“-София към ГД „Фискален контрол“ при НАП, с което за извършено нарушение на § 15д, ал. 6 от ЗДДС, вр. чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 66б от ЗДДС на „Еко България“ ЕАД била наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Препис от наказателното постановление бил връчен на представител на дружеството на 14.08.2023 г., което в законоустановения срок (на 25.08.2023 г.) подало жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на св. Р.; Протокол за извършена проверка от 03.01.2023 г., опис на пари в касата; дневен финансов отчет, КЛЕН и Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите.

Възприетата от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства. В този смисъл съдът намира показанията на св. Р.В. за непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло. Именно от показанията на св. В. се установява, че при извършване на проверка в процесния търговски обект и разпечатване на КЛЕН от намиращото се в същия и функциониращо фискално устройство за периода 02.12.2022 г. – 06.12.2022 г. е установено, че продажбите на метан в обекта са били отчитани в данъчна група „В“ (20 % ДДС) вместо в данъчна група „Д“ (9 % ДДС). Показанията на св. В. се подкрепят от приложения на л.

22-57 от делото КЛЕН от функциониращото в обекта фискално устройство, като следва да се отбележи, че от приложените на л. 22, 25 и 56 от делото фискален бон и два броя фактури е видно, че продажба на метан е имало единствено на дати 02.12.2022 г. и 03.12.2022 г. Липсват доказателства за извършена продажба на метан за датите 04.12.2022 г., 05.12.2022 г. и 06.12.2022 г. От приложените на посочените страници фискален бон и два 3 броя фактури е видно, че при продажбата на метан на 02.12.2022 г. и 03.12.2022 г. е начислено 20 % ДДС, като продажбите са отчетени в данъчна група „В“ вместо в данъчна група „Д“.

Съдът кредитира и останалите писмени доказателства по делото, приобщени по реда на чл. 102 от НПК, като намира същите за относими към предмета на доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

При извършената служебна проверка съдът счита, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица съгласно т. 1.1, б. „г“ и т. 2.1. от приложената Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор на Национална агенция по приходите. Спазени са и давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на процесното НП.

При проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП настоящият съдебен състав счита, че „Еко България“ ЕАД е осъществило нарушение на разпоредбата на § 15д, ал. 6 от ПЗР на ЗДДС.

Съгласно посочената разпоредба лице, което извършва доставка/продажба н а природен газ чрез измервателни средства за разход на течни горива, е длъжно да регистрира в електронната система с фискална памет (ЕСФП) всяка доставка/продажба на природен газ в данъчна група „Д“ за времето на приложение на ставката по чл. 66а ЗДДС. Съгласно § 15д, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗДДС ставката на данъка по чл. 66а от ЗДДС се прилага по отношение на доставката на природен газ в периода от 09.07.2022 г. до 01.07.2023 г. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установи, че на 02.12.2022 г. и 03.12.2022 г. (фискален бон и фактури на л. 22, 25 и 56 от делото) „Еко България“ ЕАД е продавало метан, като е отчитало продажбите в ЕСФП в данъчна група „В“ с начисляване на 20 % ДДС, вместо в данъчна група „Д“ с 9 % ДДС. По този начин дружеството е нарушило § 15д, ал. 6 от ПЗР на ЗДДС.

В случая обаче не е извършено административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, доколкото осъщественото деяние не е обявено от закона за наказуемо със съответно административно наказание. С процесното НП 4 наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, която обаче касае извършване или допускане извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане.

В случая по несъмнен начин се установява, че не е нарушена разпоредбата на чл. 118 ЗДДС. Не е нарушен и подзаконов нормативен акт по прилагането на чл. 118 ЗДДС, какъвто се явява издадената на основание чл. 118, ал. 4 ЗДДС Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В чл. 27, ал. 1 от същата Наредба безспорно е регламентирано задължение на лицата по чл. 3 от същия подзаконов нормативен акт да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите: група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС; група „Б“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20 % данък върху добавената стойност; група „В“ - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива или група „Г“ - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9 % данък върху добавената стойност. Видно е, че разпоредбата на § 15д, ал. 6 от ПЗР на ЗДДС се явява специална по отношение на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото регламентира нова данъчна група „Д“, която не е посочена във визираната норма от подзаконовия нормативен акт. В този смисъл и разпоредбата на § 15д, ал. 6 от ПЗР на ЗДДС не е необходимо да бъде обвързвана с конкретна разпоредба от Наредба № Н18/13.12.2006 г. на МФ, доколкото съдържа в себе си правилото за поведение на задължените лица – регистриране на продажбите на природен газ в ЕСФП в данъчна група „Д“ за периода на действие на намалената ставка по чл. 66а ЗДДС. Евентуално препращане може да има само по отношение на срока на приложение на данъчната ставка по чл. 66а ЗДДС, но той също е регламентиран за отделните видове стоки и услуги с намалена данъчна ставка в § 15д, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗДДС. С оглед на това е видно, че в случая не се касае за допуснато нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на подзаконов нормативен акт по неговото прилагане (Наредба № Н-18/13.12.2006 на МФ), поради което и санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС е неотносима към извършеното нарушение по § 15д, ал. 6 от ПЗР на ЗДДС. В ЗДДС не е налице и друга административнонаказателна разпоредба, която да предвижда санкция за така извършеното нарушение. В този смисъл и осъщественото 5 деяние, изразяващо се в неправилно регистриране на продажбите на стоки и услуги в съответната данъчна група, не отговаря на изискването на чл. 6 от ЗАНН за административно нарушение, доколкото не е обявено от закона за наказуемо със съответно административно наказание. С оглед на това, атакуваното НП се явява незаконосъобразно предвид неправилното приложение на материалния закон.

На следващо място съдът счита, че при издаване на обжалваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения, доколкото е допуснато противоречие между словесното описание на нарушението и неговата правна квалификация. Така, от фактическа страна се твърди, че дружеството не е отчитало продажбите на метан в търговския обект в данъчна група „Д“ (9 % данък върху добавената стойност), като вместо това е регистрирало продажбите в данъчна група „В“ (20 % данък върху добавената стойност). В този смисъл така осъществено деяние напълно се субсумира от разпоредбата на § 15д, ал. 6 от ПЗР на ЗДДС. В атакуваното НП обаче нарушението е квалифицирано като такова по § 15д, ал. 6 от ПЗР на ЗДДС, вр. чл. 27, ал. 1, т.

1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 66б ЗДДС. Разпоредбите на чл. 66б ЗДДС и чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ са неотносими към задължението за регистриране на продажбите в търговския обект в данъчна група „Д“, доколкото чл. 66б ЗДДС касае облагане с нулева ставка, а чл. 27, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ – задължение за регистриране на всяка продажба на стока или услуга в данъчна група „А“ - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС. Очевидно в настоящия случай не се касае за нито една от посочените хипотези за регистриране на продажбите на метан в данъчна група „А“, поради което остава напълно неясно защо наказващият орган е квалифицирал нарушението по този начин.