Решение № 17 от 17.01.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Варна, 17.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20243001000479 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от „Застрахователно Акционерно

Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“, чрез юрк. И. Ц., срещу решение № 113 от 07.06.2024 г., постановено по гр. д. № 328/2023 г. по описа на Окръжен съд – Разград, в частта, с която е осъден ответникът да заплати на И. Ц. П., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 110 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на нейната майка Р.Н.Ц., ЕГН **********, починала на ***** г. в резултат от ПТП, настъпило на 30.12.2022 г., ведно със законната лихва, считано от 03.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

Оплакванията в жалбата са за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и противоречие със събраните и приети по делото доказателства. Излагат се доводи за неправилно прилагане на нормата на чл.52 от ЗЗД. Оспорва се като завишен определеният от съда размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна и застрахователна практика. Твърди се, че не е отчетен приносът на пострадалата Р.Н.Ц. за настъпване на вредоносния резултат. Излага се, че същата е допринесла в изключителна степен за настъпване на ПТП, което обстоятелство обаче не е отчетено от първоинстанционния съд. Сочи се, че обезщетението следа да бъде намалено, 1 при отчитане в достатъчна степен на характера и интензитета на вредоносните последиции и на съществуващите в страната обществено–икономически отношения. Твърди се, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, което в случая е изплатено извънсъдебно на ищцата, би съответствало на обществения критерий за справедливост, при редуциране на обезщетението с коефициент за принос. Отправеното до съда искане е за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковата претенция в цялост. Претендират се разноски.

Няма доказателствени искания.

В ОСЗ на 10.12.2024 година въззивникът чрез процесуалния си представител поддържа въззивната жалба. Не сочи нови доказателства.

Представя списък по чл. 80 ГПК.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, депозиран от И. Ц. П., чрез адвокат Н. Н. Д. и адвокат Г.Г.Р., с който се оспорва въззивната жалба. Сочи се, че решението на съда в обжалваната част е правилно, законосъобразно и обосновано и в съответствие с материалния закон. Оспорват се като неоснователни твърденията на жалбоподателя за прекомерност на присъденото застрахователно обезщетение и за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата. Излага се, че от заключението по назначената по делото САТЕ е установено, че с действията си пострадалата не е допринесла за настъпването на процесното ПТП. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да се потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Няма доказателствени искания.

В ОСЗ чрез процесуалния представител адвокат Б.А. се поддържат наведените доводи и правни съображения, инкорпорирани в отговора на въззивната жалба. Не сочат за събиране на нови доказателства. Представят списък по чл. 80 ГПК.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Настоящият съдебен състав, за да се произнесе, взе предвид следното от фактическа страна:

Пред първоинстанционния съд е депозирана искова молба от И. Ц. П. срещу ответното дружество „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Дианабад“, бул. „ Д-р Г. М. Д.“ № 1. Със същата са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдания, от загубата на нейната майка Р.Н.Ц., вследствие на настъпило ПТП на 30.12.2022 г., в гр. Разград. В ОСЗ на 8.05.2024 г. с протоколно определение исковата претенция по отношение на 2 претендираната главница е изменена като е увеличен нейния размер до сумата 150 000 лева. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че за процесното ПТП било образувано наказателно производство, което приключило с влязла в сила Присъда № 19 от 7.11.2023г., постановена по НОХД № 388/2023 г. по описа на Окръжен съд - Разград, с която водачът Н.В.Н. е признат за ВИНОВЕН за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ пр.1 (изм.), вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр с. чл. 2, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответното наказание. Твърди се също така, че товарният автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № *****, който причинил процесното ПТП е бил застрахован в ответното застрахователно дружество със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, валидна от 18.08.2022 г. до 17.08.2023 г. Навеждат се твърдения за изключително близките отношения между починалата и ищцата като нейна дъщеря.

В исковата молба пред първоинстанционния съд се сочи, че пред ответното застрахователно дружество е била заведена ликвидационна преписка по щета № *****/2023-03 по искането на ищцата. На 29.05.2023г. ответното дружество е превело доброволно по посочената сметка сумата от 50 000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие загубата на нейната майка. Така определеният от застрахователната компания размер на обезщетението И. П. е счела за недостатъчен, поради което е предявила и иска пред ОС – Разград.

В депозирания в срок писмен отговор на ответното дружество предявеният пред първоинстанционния съд иск се оспорва по размер като се твърди, че претендираното обезщетение не отговаря на обективните критерии, включващи се в понятието за справедливост. Навежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата като с оглед механизма на настъпване на процесното ПТП се сочи, че вероятно пострадалата, като пешеходец внезапно е застанала зад потеглящия автомобил на платното за движение. Оспорва се наличието на близки отношения, обич и разбирателство между ищцата и пострадалата.

Страните не спорят досежно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка

„Гражданска отговорност“

№

BG/30/122002370402, валидна от 18.08.2022 г. до 17.08.2023 г., по отношение на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с регистрационен № *****, както и по наличието на отправената от ищцата покана за изплащане на застрахователно обезщетение, по която е определена и изплатена сума като обезщетение в размер на 50 000 лева.

От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява и следната фактическа обстановка :

На 30.12.2022г., около 14:50 часа на ул. „И.“, ж.к. „Орел“ на паркинг до бл. № 16, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег. № *****, застраховано при ответника, водачът Н.В.Н. нарушил правилата за движение по пътищата, поради което и 3 по непредпазливост причинил смъртта на пострадалата и е признат за виновен с влязла в законна сила присъда № 19 / 7.11.2023г. постановена по НОХД № 388/2023 г. по описа на Окръжен съд - Разград, за престъпление по чл. 343, ал.

1, б. „в“ пр.1 (изм.), вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр с. чл. 2, ал. 1 от НК, за което му е наложено съответното наказание.

С оглед на изложеното по – горе и след преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд е постановил обжалвания съдебен акт.

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявена от пострадало от ПТП лице пряка претенция срещу застраховател на автомобилист, причинил вреди подлежащи на обезщетение.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено. Решението е допустимо. Като абсолютна процесуална предпоставка, обуславяща наличието на правен интерес в производството е осъществено и изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ, видно от отправена застрахователна претенция от 26.09.2022 г. /л. 11 от делото/.

Доколкото въззивните възражения са сведени единствено до правилността на съдебния акт, то и в този предметен обхват следва да се произнесе въззивния съд съобразно правилото на чл. 269 изр. второ ГПК.

Предявеният иск е с правно основание чл. 432 КЗ.

Спорният предмет във въззивното производство се очертава около размера на дължимата обезвреда за настъпилото застрахователно събитие и направеното от ответника възражение за съпричиняване, което според него неправилно не е отчетено от първата инстанция, като неговото процентно съотношение следва да се отнесе към определения справедлив размер на имуществена обезвреда.

С оглед на изложените по-горе съображения, настоящия съдебен състав приема, че и във въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Въззивният състав намира за необходимо преди да се произнесе по повод справедливия размер на застрахователно обезщетение, да разгледа въпроса свързан с приноса на дееца за настъпване на увреждането.

Възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е въведено своевременно в процеса. Анализът на материалноправната норма и тълкуването й съобразно т. 7 на ППВС № 17/1963 г. водят до извод, че уредбата "може" да бъде приложена, ако са налице законовите изисквания - регламентирани в 4 процесуалноправни и материалноправни норми. Безспорно е, че при застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят разполага с всички материалноправни и процесуалноправни възражения, основаващи се, както на застрахователното му отношение със застрахования, така и на деликтното.

Тази защита изисква предприемането на определени процесуални действия, след като тежестта на доказване в производството, свързано с правоотношенията по застраховка "Гражданска отговорност", пада основно върху ищеца, т. е. третото увредено лице. Но във всички случаи в производството по чл. 432, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия като е бил надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд, следва и да бъде доказан по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. В този смисъл е и последователно формираната практика по реда на чл. 290 ГПК /решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т.д. № 1139/2011 г. на ВКС, ТК, Решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о. и решение № 74/04.06.2010 г. по т.д. № 679/2009 г. по т.д. № 679/2009 г. на I т. о./.

С оглед визуализираната в чл. 51, ал. 2 от ЗЗД възможност, ако увреденият е допринесъл за настъпване на вредите, обезщетението може да бъде намалено. За да се достигне до този правен извод обаче, следва както се посочи по-горе, да се установи наличието на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат по реда на пълното и главно доказване от страна на възразилото дружество. Настоящият съдебен състав приема правните изводи на първоинстанционния съд, че независимо какво е поведението на пострадалия – действие или бездействие, то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, за да се докаже съпричиняване. В настоящия случай не се установява успешното провеждане по указания начин на доказването на възражението за съпричиняване. С оглед на всички приложени и събрани по делото доказателства , настоящият съдебен състав споделя правния извод на ОС – Разград, че с действията си починалата Р.Н.Ц. , пешеходец, прегазен от товарен автомобил, не е създала предпоставки за настъпване на вредите. Този извод на съда се подкрепя както от заключението по допусната и приета като обективно и компетентно дадена СТЕ, така и от обясненията на вещото лице И.Р., дадени в ОСЗ на 15.03.2024г., според които „тя /пострадалата / няма как да предвиди каква маневра ще извърши автомобилът „. Твърдението във въззивната жалба, че пострадалата е можела да избере друг, обиколен, но побезопасен маршрут, без да има твърдения за противоправност на поведението й, е правно ирелевантно. С оглед на изложеното, и настоящият въззивен състав приема за недоказано наведеното от ответника възражение за съпричиняване.