Решение № 790 от 25.10.2024, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 790

***, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател:

Д. Р. Беровски при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Д. Р. Беровски Гражданско дело № 20231210101737 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Л. И. Ф., гръцка гражданка, родена на ********** г., притежаваща международен паспорт *****, издаден от Н.П.С, чрез пълномощниците й адв. Д. А. И. и адв. С. Н. Б. от Адвокатско дружество ****, със съдебен адрес за съобщения и призовки: *****, тел: ***; моб.: **** против ****, вписано в ТР по ЕИК ***, със седалище и адрес: гр. ***, представлявано от Т. Б. М.- управител и В. Н.

С., ЕГН **********, с адрес: ***, с л. к. ****, с постоянен адрес: ****.

Ищцата е предявила срещу ответниците при условията на обективно евентуално съединяване следните искове:

1./ главен иск за обявяване за недействителни спрямо нея на действията, а именно издаване на запис на заповед от 10.01.2023 г. от ответника **** за сумата от 20 000 лв. в полза на ответника В. Н. С., с които се уврежда кредиторът и другият ответник ****.

2./ евентуален иск за несъществуване на вземане от взискателя В. Н. С. към “Фаст Форуард“ ООД по запис на заповед от 10.01.2023 г. за сумата от 20 000 лв. по изп. дело №2008/ 2023 г. по описа на ЧСИ **** с рег. *** на КЧСИ поради неспазена форма, наличие на абсолютна симулация, противоречие със закона и добрите нрави и липса на каузално правоотношение между страните.

3./ евентуален иск за овластяване на ищцата Л. И. Ф. да отправи възражение срещу заповедта за изпълнение вместо бездействащия длъжник ****, респ. за подаване на отговор на искова молба и процесуално представителство по иск по чл. 422, ал.1 ГПК, ако такъв бъде предявен В. Н. С. срещу “Фаст Форуард“ 1 ООД за установяване на дължимостта на сумата от 20 000 лв. по запис на заповед от 10.01.2023 г.

Ищцата твърди, че има качеството на кредитор на ответника ****. В тази връзка излага подробни доводи, че била истинският управител на ответното дружество, като била водила производства по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ. Поддържа, че мнимият управител на ответното дружество Т. М. е издал в полза на втория ответник В. С. запис на заповед от 10.01.2023г., с падеж на плащане 04.04.2023г., като в тази връзка е било образувано заповедно производство - ч.гр.д. 5856/2023г. по опис на РС-Пловдив, в рамките на което е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и ИЛ. Въз основа на ИЛ е било 1 образувано изп.д. № 2008/2023г. при ЧСИ **** и е била връчена Покана за доброволно изпълнение на ответника ****, който чрез мнимия си управител Т. М. не е депозирал възражение по чл. 414 ГПК. Заявява, че действията на мнимият управител на ответното дружество Т. М. я увреждали. Излага, че има правен интерес от опазване на имуществото на дружеството ****. Смята, че извършената сделка (издаденият менителничен ефект - запис на заповед от 10.01.2023г.) между ответниците я уврежда, поради което иска да бъде обявена за недействителна спрямо нея. Счита, че процесният запис на заповед е бил недействителен, тъй като не е бил подписан от мнимия управител на ответното дружество Т. М.. Изразява позиция, че мнимият управител на ответното дружество Т. М. не е упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК, като по този начин се били увредени интересите й на кредитор, което качество притежавала, тъй като е била заплатила по изп. д. № 482/2022г. по описа на ЧСИ **** сума в размер на 69 025 евро, представляваща задължение на ответника ****.

Първият ответник ****, чрез управителя Т. М. е депозирал отговор на исковата молба на 11.12.2023г., с който е оспорил предявените искове. На 20.03.2024г. е постъпила молба от ответника ****, чрез действителния му управител ищцата Л. И. Ф., с която е поискала възстановяване на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК за подаване на отговор на исковата молба. В тази молба са изложени доводи, че ответникът **** не е участвал надлежно в настоящото производство. Причината за това е, че с определение от 14.11.2023 година по търговско дело № 2749/2022 година ВКС, ТК II ТО не е било допуснато до касационно обжалване и влязло в сила Решение № 900092 от 13.01.2021 година по гр.д. № 84/2019 година на ОС – Благоевград, потвърдено с Решение № 446/27.06.2022 година по в.т.д. № 594/2021 година по описа на Софийски апелативен съд, 13-ти търговски състав, с който е признато за установено, че по партидата на „Фаст Форуард“ ЕООД са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно: 1. Прехвърляне на всички 14 500 дружествени дяла от Л. И. Ф. и придобиването им от Т. Б. М. като едноличен собственик на капитала; 2. Заличаването на Л.

И. Ф. като едноличен собственик на капитала; 3. Вписване на Т. Б. М., ЕГН ********** като нов управител на „ Фаст Форуард“ ЕООД; 4. Промяна на седалището и адреса на управление от **** на адрес ****. Посочено е, че на 30.11.2023 година в Търговския регистър ищцата Л. И. Ф. е била официално вписана като законен представител на ответника ****, като Т. Б. М., който е участвал в производствата по описаните по-горе решения, считано от 14.11.2023 година /датата на определението на ВКС, което не подлежи на връчване/ не имал право да представлявал дружеството. Въпреки това, той бил получил исковата молба и е подал от негово име отговор на исковата молба с вх. № 25542/11.12.2023 година. Настоящият съдебен състав е констатирал, че в действителност подаденият от ответника **** на 11.12.2023г. е бил депозиран от лицето Т. М., който не е бил вписан управител на дружеството към момента на подаване на отговора, т.е. бил е подаден отговор от лице, което няма надлежна представителна власт по отношение на ответника ****.

Поради тази причина с протоколно определение № 785, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 29.04.2024г., съдът на основание чл. 66 ГПК е възстановил срока на ответника за **** за подаване на отговор на исковата молба. Във възстановения му срок ответникът **** е депозирал отговор, с който е признал предявените искове.

С протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание, проведено на 24.06.2024г. е уважено искането на ответника **** за конституиране на Т. Б. М., ЕГН ***, с адрес: град Благоевград, мах. ***, като трето лице-негов помагач в процеса.

Вторият ответник В. Н. С. изцяло оспорва предявените искове. Заявява, че предявените искове били неоснователни и недоказани.

Третото лице-помагач на страната на ответника **** не изразява позиция по делото.

Относно главния иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Уважаването на посочената искова претенция е детерминирано от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищцата да е кредитор на ответника ****; 2/ ответникът “Фаст Форуард“ ООД заедно с ответника В. С. са извършили действие, което е увредило 2 кредиторовия интерес на ищцата, а именно издаването на процесния запис на заповед от 10.01.2023 г.; 3/ издаденият менителничен ефект е бил извършен с цел увреждане на ищцата и 4/ да е налице знание за увреждането у ответника “Фаст Форуард“ ООД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна трябва да установи съществуването на визираните изисквания, с изключение на знанието за увреждане по отношение на ответника “Фаст Форуард“ ООД. Именно в контекста на тези принципни положения е необходимо да бъде потърсено разрешението на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус. В тази връзка трябва да се отчете следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е водила против ответника **** производства по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ (първото е било пред ОСБлагоевград – т.д. № 84/2019г. и т.д. № 420/2020г. по описа на ОС-Пловдив). Към настоящия момент и двете горепосочени производства са приключили с влезли сила съдебни актове, с които е било констатирано вписването на несъществуващи обстоятелства относно управителя на ответното дружество и седалището и управлението му. Следователно е било установено по отношение на ищцата, че осъществените от мнимия управител Т. М. вписвания накърняват нейните субективни материални права. Става ясно, че след приключване на тези производства, че действителният собственик на дяловете и управител на **** е именно ищцата.

По отношение наличието на качеството кредитор у ищцата спрямо ответника **** е нужно да се съобрази, че:

В производството по Павловия иск (както още е известен в правната теория и практика искът по чл. 135 ЗЗД) съдът изхожда от положението, че вземането, което легитимира ищеца като кредитор, съществува, ако то произтича от твърдените в исковата молба обстоятелства, стига да не е отречено със сила на пресъдено нещо (вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 639 от 06.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 122 от 14.03.2011 г. по гр. д. № 1028/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 65 от 25.03.2016 г. по гр. д. № 3800/2015 г., IV г. о. на ВКС и Определение № 295 от 24.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3681/2013 г., I г. о. на ВКС). Юридическата логика на обсъжданото разрешение е пределно ясна и тя се обосновава с два важни довода. Първо, правоотношенията, от които произтича вземането на ищеца, не стават част от предметния обхват на делото по Павловия иск, тъй като тези правоотношения (включително съществуването им) могат да бъдат преценявани само в производството, чийто предмет са (вж. Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр. д. № 171/2009 г., IV г. о. на ВКС). Второ, при уважаване на иска по чл. 135 ЗЗД оспорената с него сделка се счита за несъществуваща единствено по отношение на ищеца и ако неговото качество на кредитор впоследствие бъде отречено (в процес относно съществуването на легитимиращото го вземане) или самото вземане бъде погасено, относителната недействителност губи своя смисъл и няма да породи никакво действие (вж. Решение № 328 от 23.04.2010 г. по гр. д. № 879/2009 г., III г. о. на ВКС).

В конкретния казус ищцата е изложила в обстоятелствената част на исковата молба ясни и безпротиворечиви твърдения, че е изпълнила чуждо задължение (на ****) по изп.д. № 482/2022г. по описа на ЧСИ ****). В тази връзка е представила платежно нареждане от 10.05.2023г., от което се установява, че е превела по сметка на посочения съдебен изпълнител сума в размер на 69 025 евро за задължението на **** по това изпълнително дело. Същевременно ответникът В. С. не е релевирал доводи, нито е ангажирал доказателства за това паричното притезание, на което ищцата основава кредиторовото си качество, да е отречено със сила на пресъдено нещо.

В разглеждания казус от представения запис на заповед, за който се твърди, че уврежда кредиторовия интерес на ищцата, е видно, че същият е издаден на 10.01.2023г. от мнимия управител на ответника **** Т. М. в полза на втория ответник В. С. за сумата от 20 000 лв., с 3 падеж на 04.04.2023г. От съдържанието на коментирания менителничен ефект може да се направи извод, че последният отговаря на изискванията за редовност от външна страна, въведени с разпоредбите на чл. 535 и чл. 536, ал. 3 ТЗ, и в този смисъл не страда от пороци на формата, които да са основание за квалифицирането му като нищожна сделка.

Посредством заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза, което не е било оспорено от страните, се установява, че подписът, положен и отразен за „подпис на издателя” върху процесния запис на заповед е изписан от Т. Б. М.. Установява се, че изследваните ръкописно изпълнени и отразени имена в частта „Т. Б. М.“ върху процесния запис на заповед са изпълнени от Т. Б. М..

Следователно е налице валиден менителничен ефект, който е създал парично задължение на първия ответник **** спрямо втория ответник В. С..

Става ясно по делото, че въз основа на процесния запис на заповед е бил образувано заповедно производство пред РС-Пловдив (ч.гр.д. № 5856/2023г.), по което била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и ИЛ в полза ответника С. срещу ответника ****. Въз основа на издадения от РС-Пловдив е било образувано и изп.д. № 2008/2023г. по описа на ЧСИ ****.