Решение № 261 от 01.06.2026, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Пещера, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20265240100038 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК и чл.19,ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК.

Постъпила е искова молба от Б. А. Г. от гр.**,ул.“***“ ** ,чрез процесуалния си представител адв.М. срещу ответника „Кредит

Тайм“ЕООД с

ЕИК

203615520 със седалище и адрес на управление:гр.София,ул.“Анна Ахматова“ № 9 ,представлявано от А Г. ,в която твърди,че на 14.05.2024 година между ищцата в настоящото производство и „Кредит Тайм“ ЕООД е бил сключен Договор за потребителски кредит №114859/14.05.2024 година, по силата на който ответникът предоставял на ищцата в заем сумата от 500 лева или 255.65 евро ,срещу което ищцата се задължила да върне сума в общ размер от 984 лева или 503.11 евро на вноски, при ГПР от 56.70%,ГЛП от 38.90% .Уговорено било още заетата сума да бъде върната чрез 6 вноски. Съгласно чл.16,ал.6 от договора в случай ,че заемателят не предостави предвиденото в договора обезпечение същата дължи на заемодателя и сумата от 426 лева или 217.81 евро.По този начин общо дължимата от заемателката сума била в размер на 984 лева.Счита ,че процесният договор е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД вр.с чл.22от ЗПК,вр.с чл.11 и чл.19,ал.4 от ЗПК.Твърди,че в договора не 1 са посочени условията за прилагането на лихвения процент като нито в самия договор ,нито в погасителния план е посочено размера на възнаградителната лихва и съотношението й с главницата,за да може да се осъществи проверка дали посочения лихвен процент отговаря на действително прилагания от ззаемодателя.Сочи още ,че в договора формално е посочен размерът на ГПР като договорената неустойка в размер на 426 лева е следвало да се включи в ГПР ,с което е нарушено императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК като потребителят е бил поставен в положение да не знае в какъв размер е оскъпяването по кредита.Твърди още ,че посоченият ГПР в договора не е реално прилагания в отношенията между страните и е налице

„заблуждаваща търговска практика“. След като договорът за потребителски кредит се обяви за недействителен, то потребителят следва да върне само чистата стойност като не дължи лихви или други разходи.

Моли се съдът да постанови решение, с което да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит № 114859/14.05.2024 година сключен между страните в настоящото производство като противоречащ на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, на Закона за задълженията и договорите и на Закона за защита на потребителите ,а при условията на евентуалност да се прогласи нищожността на клаузата на чл.16,ал.6 от договора на основание чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД и поради това ,че е сключена при неспазване на нормите на чл.143,ал.1 от ЗЗП и чл.146,ал.1 от ЗЗП.В подкрепа на твърденията и исканията си сочи доказателства.Претендира и присъждане на сторените по делото разноски В указания от съда срок ответникът е депозирал писмен отговор ,в който оспорва предявения иск с твърдения за неоснователност на същия.Сочи ,че не е налице недействителност на процесния договор по смисъла на ЗПК,като излага подробни съображения.Моли да се постанови решение ,с което да се отхвърлят предявените искове с присъждане на направените по делото разноски.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени

2 доказателства:договор за потребителски кредит №114859 от 14.05.2024 година,ведно с погасителен план се установява ,че на дата 14.05.2024 година между „Кредит Тайм“ЕООД гр.София,в качеството му на заемодател и Б. А. Г. в качеството й на заемател е сключен договор за паричен заем № 114859 ,по силата на който заемодателят предоставя в заем на заемателя сумата от 500 лева, при Фиксиран лихвен процент за целия срок на договора от 38.90%,а размерът на дължимата лихва за целия срок на договора е 58 лева и с ГПР от 56.70 лева като общо дължимата сума по договора е в размер на 558 лева.Заемната сума е следвало са де издължи на вноски ,всяка в размер от 93 лева.В чл.16 от договора изрично е посочено ,че в срок от 7 дни ,след сключване на договора заемателят се задължава да осигури действието на трето физическо лице,което да поеме солидарно задължение в полза на заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски,лихви,разходи и неустойка като страните уговарят ,че третото лице/поръчител/ следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия:1./да бъде дееспособно физическо лице;2./навършена възраст от 18 година;3./Минимален осигурителен брутен доход през последните шест месеца предхождащи сключването на този договор от 800 лева-на месец;4./валидно трудово правоотношение от поне шест месеца преди сключване на договора;5./стабилна кредитна история/без регистрирани просрочия по кредити в ЦКР;6.предложеното лице да не е активен потребител на заемни продукти на дружеството-заемодател и /или не е поръчител по друг активен заем предоставен от заемодателя.В чл.16,ал.6 от договора е разписано,че ако заемателят не изпълни задължението си по чл.16,ал.1 от договора в определения срок същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 426 лева.Видно от погасителния план неразделна част от договора заемателят е следвало да върне заема чрез 6 вноски ,като изрично е посочена падежната дата на всяка ,размера на вноските и общата сума дължима от заемателя.

От изложеното дотук съдът прима ,следното:

По делото няма спор,че процесният договор за паричен заем №114859 от 14.05.2024 година попада в приложното поле на ЗПК

Предвиденото в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легално определение на този вид договори е следното - договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на 3 потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, поради което има качеството на кредитор по чл. 9, ал. 4 от ЗПК .

Ищецът е физическо лице, което при сключването на договора действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, поради което има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК , с оглед на което същият се ползва от потребителска защита предвидена в общия закон – ЗЗП, както и от специалната такава, предвидена в ЗПК. По отношение на действителността на договорите за потребителски кредити, приложима е и специалната разпоредби на чл. 22 ЗПК.

Основният въпрос, поставен в исковата молба и мотивиращ претенцията на ищцата за нищожност на договора за кредит е въпросът дали процесният договор за кредит влиза в колизия с разпоредбите на 19, ал. 1 и ал. 4 във връзка с чл. 11,ал.1,т.10 от закона.

Императивно правило по отношение на годишния процент на разходите е установено именно в приложимия Закон за потребителския кредит. По силата н а чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде повисок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения.

Годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК), като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а в тези разходи се включват лихвите (§ 1, т. 1 от ДР на ЗПК ), като общата сума, дължима от потребителя, и сборът на общия размер на кредита (предоставената сума) и общите разходи по кредита за потребителя - § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на ЗПК . Изводът, който следва от законодателната уредба е, че кредитополучателят заплаща лихвени и извънлихвени разходи, които като сбор не могат да надвишават пет пъти законната лихва. Съотношението между лихвените и извънлихвените разходи в общите разходи по кредита 4 може да е различно, но това не променя обща сума, дължима от потребителя.

Такава промяна може да настъпи при уговорен променлив лихвен процент по кредита - § 1, т. 4 и 5а от ДР на ЗПК .

В настоящият случай договорът за заем съдържа изискуемите от закона реквизити като е посочен общият размер на кредита и условията за усвояването му; фиксиран е лихвеният процент и е посочен годишният процент на разходите по кредита .

Настоящият състав обаче счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/.Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК същите не могат да превишават процентно спрямо главницата петкратния размер на законната лихва за забава(основния лихвен процент на БНБ за съответната година плюс 10 пункта). При конкретния договор за кредит процентът на разходите на годишна база е 56.70% ,а петкратния размер на законната лихва към 2023 година е 67.65% .

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които е и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. По смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита /ГПР/, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора. Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни 5 посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. В противовес на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК , в ГПР в процесния договор не са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. 18 от договора под формата на неустойка. Действително съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции.

Неустойката в случая е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора ред.

Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗПК преди сключване на договора за кредит следва да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение. В обичайната практика при предоставянето на заемни средства с договорка за обезпечение, заемът не се отпуска в случай на непредставяне на обезпечение.