Определение № 664 от 22.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 664 гр. Ловеч, 22.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕМИЛ ДАВИДОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500365 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази:

Производство с парвно основание чл.130 от ГПК.

Подадена е частна жалба с вх. № 3737/31.07.2023г. от С. Н. чрез адв.Б. З.-САК, срещу Определение №315/04.07.2023г., по гр.д.№ 506/2023г. на РС–Тетевен, в частта с която е прекратено като недопустимо производството по делото по предявения иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че сключеният между С. Т. Недялков с ЕГН ********** и „С.К.“ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.София,р-н „Средец“,ул.“Славянска“№29,ет.7,представлявано от Н. П. П., договор за потребителски кредит № 692573/16.06.2022г. е нищожен.

Във въззивната частна жалба са изложени съображения, че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли съда да го отмени и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Счита, че ищецът има правен интерес да води конститутивен иск за нищожност по чл.26 ЗЗД. Сочи,че щом законът дава възможност на всеки да се позове на тази нищожност,с още по-голямо основание това следва да се признае за страните по сделката.Заключава,че за ищеца винаги съществува интерес от обявяване със силата на присъдено нещо действителността на правоотношението,в което е встъпила. Моли да се присъдят направените в производството разноски.

Като съобрази оплакванията в жалбата и доказателствата,събрани по гр.д.

№506/2023г.на РС-Тетевен, ОС-Ловеч приема следното от правна и фактическа страна:

1

По допустимостта .

Жалбата е подадена от страна с правен интерес от обжалването,в законния срок и е срещу съдебен акт,подлежащ на обжалване,поради което съдът приема,че жалбата е редовна и допустима.

По същество.

Съгласно ТРеш.№ 6 от 15.01.2019г. по т.д.№ 6/2017г. на ОСГТК на ВКС, в производството по гл. XXI ГПК, правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания, тъй като производството е при условията на пълен въззив.

Съставът приема,че обжалваното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, налице са мотиви, поради което определението е валидно.

От фактическа страна се установява,че РС-Тетевен е сезиран с искова молба от С.

Т. Н. срещу „С.К.“ООД, с искове с правно основание чл.26 от ЗЗД и петитум да се признае за установено между страните, че неустоечната клауза от сключения между тях Договор за потребителски кредит № 692573/16.06.2022г., е нищожна. Предявила е и иск с посочено правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД,вр.с чл.23 и чл.22 от ЗПК, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер 50лв., като частичен иск от 500лв., представляваща недължимо платени суми по нищожен Договор за потребителски кредит № 692573/16.06.2022г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

С обжалваното Определение №315/04.07.2023г. съдът е прекратил производството по делото в частта по иска с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД-по искането за прогласяване нищожността на договора за потребителски кредит, като е приел,че няма правен интерес от тази претенция. Съдът е съобразил твърдяното изпълнение на договора от кредитополучателя, при което е заключил,че има друг ред за защита,а именно иска по чл.55 от ЗЗД. По изложените съображения съдът е постановил прекратяване на производството по предявения иск с правно основание чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на „сключения между тях договор за поръчителство с №692573/16.06.2022г.,като недопустим“. (Съставът намира,че се касае за техническа грешка при изписване на договор за поръчителство,вместо договор за потребителски кредит.)

Въззивният състав не споделя изводите на първата инстанция.

На първо място районният съд е следвало да констатира, че исковата молба по чл.26 от ЗЗД е нередовна,тъй като има несъответствие между петитума и изложеното в исковата молба. Макар накрая да е формулирано искане да се прогласи нищожността само на клаузата за неустойка-чл.11,ал.1 от договора, в цялото изложение са заявени и доводи за нищожност на целия договор за потребителски кредит. Освен това в петитума липсва 2 конкретизация на основанието за нищожност, на което се позовава ищецът. Липсва както цифрово, така и словесно означение на твърдяната нищожност. По вторият иск също не е посочено сумата 500 лева от кое вземане по нищожния договор за поръчителство произтичадали е част от главница, лихви или друго.

Съдът е следвало първо да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба и едва след това да се произнесе по допустимостта на исковете.

По обжалваемата част на съдебния акт съставът на ОС-Ловеч приема, че по същество теоретичните постановки, изложени първоинстанционния съд са правилни, но не са относими към казуса. По делото не се касае до права на ищцата, които могат да бъдат защитени с друг иск, изключващ правния й интерес от установителния. С. Н. е предявила претенция за установяване на недействителност на сделка(или на клауза от нея) и поискала в случай на уважаване да се постанови връщане на даденото по прогласената за нищожна сделка(клауза),което представлява следващата се правна последица от уважаване на претенцията. Не се касае за самостоятелен иск по чл.55,ал.1, пр.1-во от ЗЗД, който би изключил предявяването на установителния иск, а до законова последица от произнасянето по същество по иска по чл.26 от ЗЗД. Облигационната претенция по чл.34 от ЗЗД във връзка с чл. 55,ал.1,пр.1-во от ЗЗД произтича от неоснователно разместване на престации между страните по нищожната сделка и от уважаването на главния иск по чл.26 от ЗЗД за нищожност на сделката или части от нея. Предвидената реституция цели да се възстанови даденото без основание след признаване на сделката за нищожна. Установителният иск не е обусловен от заплащане или не на задължението по сделката.

Съгласно ТРеш.№ 1/27.04.2022г. по т.д № 1/2022г. на ОСГТК на ВКС, съдът може служебно да се произнесе по нищожността на договор или на отделна негова клауза, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, на само в мотивите на решението. В този смисъл дори и съдът да установи нищожност на отделни клаузи или договор, с оглед разпоредбата на чл.7,ал.3 ГПК, това установяване няма да бъде постановено в диспозитива на решението, съответно няма да се ползва със силата на пресъдено нещо. Затова дори в производството по чл.55 от ЗЗД съдът да разгледа нищожност на клауза, това няма да доведе до търсената от ищеца защита, а именно да се установи със силата да пресъдено нещо, че договорът за поръчителство е нищожен. Само на това основание е налице правен интерес от предявяване на иска. Фактът, че се позовава на извършеното плащане по нищожния договор, не е основание да се приеме, че е налице липса на правен интерес, а следва да се преценява като факт от значение за давността на вземането.

По изложените съображения ОС-Ловеч намира,че обжалваното Определение № 315/04.07.2023г.,пост.по гр.д.№506/2023г.на РС-Тетевен,е неправилно и следва да се отмени и на основание чл.278 от ГПК делото се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

По разноските

3

В производството по чл.130 ГПК не следва да се присъждат разноски с оглед факта, че противната страна все още не е конституирана като ответник. Разноски следва да бъдат присъдени едва в края на производството с оглед изхода на спора.

Жалбоподателят е платила такса за въззивното обжалване,въпреки че е била освободена от първата инстанция от този ангажимент(Определение №1321/03.07.2023г. по гр.д №506/2023г. на РС–Тетевен). В случай,че желае страната би могла да поиска от първата инстанция да й бъде възстановена сумата.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 315/04.07.2023г., постановено по гр.д.№506/2023г. на РС–Тетевен, с което е прекратено производството по делото по отношение на иска с правно основание чл.26 от ЗЗД за обявяване за нищожен на сключения между страните Договор за предоставяне на поръчителство(договор за потребителски кредит) с № 692573/16.06.2022г., като неправилно.

ВРЪЩА делото на РС-Тетевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4