Определение № 3315 от 27.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3315 гр. Пловдив, 26.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно гражданско дело № 20245300502938 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба против определение №12060/02.10.2024г. по гр.д.

№9526/2024г. по описа на РС-Пловдив,I бр.с-в,с което е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв. за заповедното производство на длъжника.Недоволен от така присъденото възнаграждение е останал заявителя и моли за отмяна на определението и постановяване на друго,с което да се намали размера на определеното адвокатско възнаграждение,като сочи липса на основание за присъждане на размер от 300лв.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства с оглед становището на страните,установи следното:

Производството по делото е било с правно основание чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение.В срока против заповедта е било подадено възражение по реда на чл.414 от ГПК и заповедния съд е дал указания на заявителя,че има право да подаде в месечен срок иск за установяване на вземането си,което на практика е продължение на заповедното производство.В месечния срок обаче заявителя не е подал искова молба за установяване на вземането си,поради което съдът е обезсилил заповедта за изпълнение и е присъдил разноски за заповедното производство на длъжника съобразно представения списък с разноски по реда на чл.80 от ГПК.

Така постановеното определение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди от настоящата инстанция поради следното:

В заповедното производство единственото действие,което е извършено от страна на длъжника е подаването на възражение против заповедта за изпълнение.Независимо от 1 единственото извършено действие от страна на адвоката,то налице е извършена работа от същия,като проучване и запознаване с делото,както и не без значение е материалния интерес по същото.Независимо от факта,че не е подаван отговор на искова молба,както и няма явяване в съдебно заседание,то не може да бъде омаловажен труда на пълномощника на длъжника,тъй като единствено процесуалното бездействие на взискателя от незавеждането на иск е причина за прекратяване на производството с обезсилването на заповедта за изпълнение.Заповедният съд е определил възнаграждение в размер на 300лв. или под минимума по НМРАВ съобразно извършената работа и материалния интерес,но съобразно решението на ЕС по дело С-438/22,то следва да бъде определено адекватно възнаграждение за адвокатското представителство по делото.Ето защо определението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №12060/02.10.2024г. по гр.д.№9526/2024г. по описа на РС-Пловдив,I бр.с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2