Присъда № 234 от 21.10.2024, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 712/2024
- Вид
- Присъда № 234
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 10.09.2025
- Състав
- Димо Цолов
Цитирани разпоредби
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.146, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.147, ал.1, пр.2 · Наказателен кодекс
- чл.147, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.148, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 и ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл.93, т.10 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1, т.9 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Присъда №234 от 21.10.2024 г. по НЧХД №712/2024 г. по опис на РС Варна Предявена е частна тъжба от Д.А.Ч., ЕГН **********, срещу С.П.К., ЕГН **********, с обвинение за това, че:
1. На 10.01.2024 г. в гр. Варна, публично казала нещо унизително: „Ти си нечестен човек. Ти си мошеник“, за честта и достойнството на Д.А.Ч. - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 НК;
2. На 10.01.2024 г. в гр. Варна, публично приписала престъпление на Д.А.Ч. като казала: „Взел си имота на клиент с измама“ – престъпление по чл.148, ал.2, пр.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1, пр.2 НК.
За съвместно разглеждане в наказателното производство е приет граждански иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от частния тъжител Д. Ч. срещу подс. С. К. за сумите:
5000.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.1, т.1, вр. чл.146, ал.1 НК; 3000.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на престъпление по чл.148, ал.2, вр. ал.1, т.1, вр. чл.147, ал.1, пр.2 НК, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 10.01.2024 г. до окончателното плащане.
Частният тъжител, лично и чрез упълномощен повереник, поддържа възведеното обвинение като счита същото за безспорно доказано. Моли съда, да признае подс. С. К. за виновна и при приложение на чл.78а НК да наложи за всяко от деянията наказание глоба в размер над средния предвиден, както и да бъдат уважени предявените граждански искове в пълен размер.
Подсъдимата С. К. дава подробни обяснения, в които не отрича да е отправила на 10.01.2024 г., в присъствие на трети лица и на частния тъжител в заседателна зала на Адвокатски съвет гр. Варна, посочените в тъжбата изявления към частния тъжител, като изтъква, че е сторила това, защото при влизането й в залата била предизвикана със следните, отправени от него към свид. С.Н. и отнасящи се за нея, изявления: „Ето я твоята съмишленица, ето я твоята свидетелка, тя на всяко едно заседание на АК Варна присъства, за да те защитава, на всеки един съвет.“ Твърди също, че при отправено още тогава изявление от частния тъжител Д. Ч., че ще я съди за казаното му от нея, отвърнала, че ще докаже верността на своите изявления. Заявява пред съда, че разполага с доказателства като уточнява, че съответният клиент (за чийто имот е заявила, че е взет от частния тъжител Д. Ч. с измама) е нейният родител - свид. П. К., който не бил пряк клиент на частния тъжител Д.
Ч., а последният е представлявал (имаща претенции за същия имот) насрещна страна.
Защитникът на подс. С. К. излага становище за неоснователност на повдигнатото обвинение. Твърди, че с отправените от неговата подзащитна изявления към частния тъжител от 10.01.2024 г. тя е дала израз своя отдавна формирана оценка за неговата личност, както в личен план въз основа на споделени й от нейния родител - свид. П. К., негативни негови възприятия за некоректно поведение на частния тъжител в качеството му на пълномощник на насрещна страна по ощетил семейството на свидетеля имотен спор, така и въз основа на собствените й впечатления за работата и поведението на частния тъжител в професионален аспект като член на управленските структури на АК Варна, методите на действие на чиито членове и прояваваното от тях отношение към нея лично и към значителна част от колегите й тя считала за неетични, порочни и недемократични и затова, заедно с други свои съмишленици, отдавна открито и остро критикувала. Твърди също така, че съответните изявления към частния тъжител Д. Ч. са отправени от подс. С. К. в състояние на физиологичен афект в резултат, както на възприет от нея при влизането й в залата груб и заплашителен тон от частния тъжител към свид. С. Н., така и на обидата й от отнасящите се 1 за нея изрази, отправени от частния тъжител Д. Ч. към свид. С. Н.. Навежда и твърдения, че съобразно чл.147, ал.2 НК, подс. С. К. не подлежи на наказание поради доказване истиността на отправените от нея изявления за частния тъжител Д. Ч..
След цялостна преценка и анализ на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
По повод издаден реституционен акт за възстановяване право на собственост върху недвижим имот, в чиито граници бил изграден хотел „Заря“ в к.к. „Чайка“, в периода между 1993 г. и 1995 г., като сънаследник и съсобственик на реституирания имот свид. П. К. посетил съответния хотел и провел там среща с частния тъжител Д. Ч. в качеството му на адвокат – пълномощник на търговското дружество, наемател на обекта. При срещата свид.
П. К. изтъкнал, че хотел „Заря“ е построен върху подлежащ на възстановяване негов сънаследствен имот и предоставил на частния тъжител Д. Ч. копия от документи, удостоверяващи тези обстоятелства, сред които Решение №49 от 24.03.1993 г. на ПК гр.
Варна, ведно със скица и писмо №ДИ-94 от 20.06.1994 г. от Община Варна.
В хода на водените съдебни производства за защита на реституционните си права свид. П. К. се запознал в последстиве с НА №24, том II, рег.№2354, дело №148/2001 г. по опис на нотариус №332 П. Д., с който хотел „Заря“ бил продаден на „Зурбаган – Бояна“ ООД от ЕТ „Изток-Запад КВ – Цветанка Христова“, представляван от частния тъжител Д. Ч. като пълномощник, при което у свид. П. К. било формирано убеждение за некоректно отношение и съпричастност от частния тъжител Д. Ч. при придобиването на съответния обект от трети лица в ущърб на претендираните права от свид. П. К..
В последвалите години подс. С. К. узнала от своя родител за взаимоотношенията му с частния тъжител Д. Ч. и за формираното негативно убеждение за него. Години след като придобила адвокатска правоспособност, при посещение от свид. П. К. в нейната кантора се случило там да влезе и частният тъжител Д. Ч., при което свид. П. К. побързал да си тръгне, за да не възникне конфликт помежду им, а след напускането му частният тъжител споделил на подс. С. К., че познава този човек отнякъде, но не може да си спомни кой е, при което тя, именно защото знаела за формираното негативно отношение от нейния родител, предпочела да не отговаря.
Като член на АК Варна подс. С. К. отдавна имала формирано лично негативно становище като считала за недемократични, неетични, неколегиални и дори репресивни, начините на вземане на решения, методите на действие и проявяваното отношение към нея лично и към част от нейните колеги от страна на членовете на АС при АК Варна. Поради това, тя, заедно с някои други свои колеги, сред които и свид. С. Н., отдавна открито и остро критикувала тяхната дейност. Конкретно за частния тъжител Д. Ч. подс. С. К. считала, че той се държи неуважително, унижително, заплашително и подценяващо към нея и към други помлади колеги и по този начин злоупотребява с поверените му властови функции като член на АС Варна.
При тези свои лични нагласи спрямо дейността на членовете на АС, за да има възможност лично да възприема протичането на заседанията на съвета, а също и за да оказва морална подкрепа на участващия от м. април 2023 г. в този орган свид. С. Н., подс. С. К. започнала редовно да присъства при провеждане на неговите заседания.
На 10.01.2024 г. в сградата на АС Варна, непосредствено преди началото на поредното заседание на АС, в присъствие на свид. Димитър П., както и на членовете на съвета С.Р. и Р.Ж., частният тъжител Д. Ч. с обиден и ядосан тон започнал да отправя упреци към свид. С. Н. за това, че е поискал неговата оставка. По това време в заседателната зала влязла и подс. С. К., при което чула как частният тъжител заявява на свид. С. Н., че ще му отнеме дипломата, ще му бъде образувано дисциплинарно производство и ще бъде изгонен от АК Варна, а когато частният тъжител видял, че подс. С. К. е влязла в залата, той казал на свид. С. Н.: „Ето и твоята свидетелка, пак я водиш. Докога ще я водиш? Стига толкова!“.
2
При тези реплики от частния тъжител подс. С. К. незабавно се обърнала към него с думите:
„Какъв си ти? Как може така да говориш? Аз съм ти искала оставката. Ти си нечестен човек.
Ти си мошеник. Взел си имота на клиент с измама.“ Силно засегнат и възмутен от чутото, частният тъжител заявил на подсъдимата, че ще я съди за тези думи, а тя отвърнала: „Съди ме. Аз имам документи за това.“
Както непосредствено при възприемане на процесните изявления от подс. С. К., така и в значителен период след това, частният тъжител се чувствал силно засегнат от тях, споделял с колеги с неудобство и възмущение за случилото се, не бил така разговорлив, както обкновено, станал малко по-затворен, ограничил и общуването сред обичайното си обкръжение.
Наред с образуване на настоящото наказателно производство, въз основа на подадена от частния тъжител Д. Ч. жалба за нарушаване на Етичния кодекс на адвоката срещу подс.
С. К. било образувано и дисциплинарно дело №5/2024 г. по опис на Дисциплинарен съд при АК Варна, по което, в проведено заседание от 19.08.2024 г. подс. С. К. отправила към частния тъжител лично извинение за казаните му обидни изрази на 10.01.2024 г. като същото било прието от частния тъжител и на основание чл.24, ал.1, т.9 НПК, вр. чл.139, ал.6 ЗА, дисциплинарното производство било прекратено.
Гореописаната фактическа обстановка съдът приема за установена след анализ и преценка по отделно и в съвкупност с всички събрани доказателства.
Относно подлежащите на установяване фактически обстоятелства по делото са приобщени, както обяснения от подс. С. К., така и показания от всеки един от свидетелите Д. П., И. И., П. К. и С. Н., а също и представените от защитата, неоспорени и кредитирани документи – извлечение от сайт на АК Варна относно разпределение на служебни защити за период от 06.11.2017 г. до 07.02.2024 г. за потребител С. К., Решение №49 от 24.03.1993 г. на ПК гр. Варна, ведно със скица, писмо рег.№ДИ-94 от 20.06.1994 г. от Община Варна, протокол №21 за въвод към владение на имот от 09.03.1998 г., НА №24, том II, рег.№2354, дело №148/2001 г. по опис на нотариус №332 П. Д., НА №9, том I, рег.№476, дело №10/2002 г. по опис на нотариус №332 П. Д., Акт №5437 от 07.12.2004 г. за частна държавна собственост, писмо изх.№053-22/642 от 10.05.2010 г. от Комисия за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика, ведно с писмо №РД10-0200-2/1 от 07.04.2010 г. от Областен управител на област Варна, съобщение от Д. Ч. до Председател на АС Варна от 15.02.2024 г., Протокол №2 от 19.08.2024 г. по д. д. №5/2024 г. по опис на Дисциплинарен съд при АК Варна.
Относно поведението на подс. С. К. и частния тъжител и развитието на процесния инцидент помежду им от 10.01.2024 г. в заседателната зала на АС Варна, приобщените обяснения от подсъдимата, както и показанията на всеки един от свидетелите Д. П. и С. Н. са по същество непротиворечиви и в достатъчна степен ясни, обстоятелствени, конкретни и взаимнодопълващи се. Подсъдимата не отрича, а лично, напълно откровено и категорично потвърждава и възпроизвежда дословно в своите обяснения като отправени от нея към частния тъжител изявленията: „Ти си нечестен човек. Ти си мошеник. Взел си имота на клиент с измама.“ Действително, както свид. С. Н., така и свид. Д. П., посочват не цялостно и дословно, а като възприети само отделни части от тези изявления. Това обстоятелство съдът счита за напълно обяснимо и съответстващо на изцяло различните форми на съпричастност и проявено в него момент отношение от всеки от тях към случилото се, доколкото свид. С. Н. описва да е бил точно тогава изключително разстроен и напрегнат от отправените му непосредствено преди това гневни упреци от частния тъжител и изтъква да няма ясен спомен за всичко, казано тогава от подсъдимата към частния тъжител, освен израза: „Ти си мошеник“, а свид. Д. П. – напротив, сочи, че не е обръщал особено внимание и не е чувал добре разговора между свид. С. Н., а описаните като внезапно извикани думи от подс. С. К. срещу частния тъжител Д. Ч.: „Мошеник, вземаш имотите на хората“, посочва да 3 са били „следните по спомен“, както и „нещо от този род беше“. Поради това, относно съдържанието на конкретните изявления от подс. С. К. съдът кредитира изцяло именно собствените й, напълно откровени и изцяло съответстващи с цитираните в тъжбата обяснения, доколкото тя именно е прекият участник в съответната размяна на реплики като лично ги е формулирала и заявила срещу частния тъжител, а показанията на всеки един от двамата свидетели С. Н. и Д. П. са в достатъчна степен потвърждаващи и подкрепящи нейните обяснения.