Решение № 1159 от 29.07.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1159 гр. Плевен, 29.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ат. Николова при участието на секретаря Габриела Ст. Василева като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело № 20244430107231 по описа за 2024 година

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Л.С. - изпълнителен директор и Д.Н.Н.-И. изпълнителен директор, чрез пълномощника юрисконсулт П. М., адрес за призоваване: гр. ***, против И. С. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, в която се твърди следното : по силата на сключения на 04.08.2016г.

Договор за кредит ЕКСПРЕСО-Смарт/карта №284034542230 „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД предоставило на И. С. П., ЕГН **********, потребителски кредит в размер на 7000.00 лв./седем хиляди лева/, с краен срок за издължаване на кредита до 04.08.2021г.

Падежната дата е четвърто число на месеца. За ползвания заем кредитополучателката дължи заплащане на договорна/възнаградителна/ лихва на Банката при условията, договорени в чл. 8 от Договора за кредит - част I, като лихвеният процент при сключването на договора е номинален фиксиран лихвен процент в размер на 8.95 % на година за целия срок на договора. При неизпълнение от страна на кредитополучателя са договорени увеличавания на фиксирания лихвен процент /чл. 8.2, 8.3 и 8.4 Част Първа от Договора/.

Договорена е и наказателна надбавка при неточно изпълнение на 1 задълженията по чл. 9 част I от Договора за кредит. Кредитът е осчетоводен и усвоен изцяло по разплащателна сметка на кредитополучателя И. С. П. на 04.08.2016г. След усвояване на кредита И. П. не е погасявала задълженията си.

Просрочието в погашенията е допуснато още с неплащане на първата вноска, дължима на 04.09.2016г., след което не са платени и вноските до настъпването на предсрочната изискуемост - 17.02.2020г., или общо неиздължените вноски са 40бр. за периода 04.09.2016 - 04.02.2020г. Неизпълнението е дало право на Банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на осн. чл. 10.2 от Общите условия. За вноските от септември 2016г. до февруари 2020 г. е налице забава в плащането над 90 дни.

На кредитополучателката е изпратено уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост, изведено с изх. № SV -1100-13-01-2020г. на Банката. Връчването е извършено чрез ЧСИ П.Д.. Поканата е била адресирана по посочения адрес за кореспонденция - гр. ***. Адресът е трикратно посетен от призовкар, без длъжникът да бъде открит. След посещение на адреса, ЧСИ е установил, че И. С. П. не живее на адреса повече от пет години. Залепено е уведомление на 03.02.2020г. В двуседмичния срок, изтекъл на 17.02.2020г., И.

С. П. не се е явила в кантората на ЧСИ за връчване на книжата.

След датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК до PC е начислено единствено обезщетение за забава в размер на законна лихва съгласно Тълкувателно решение №3/2017г.

От представеното извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК АД, по ЧГД № 4526/2020г. по описа на Районен съд - гр. Плевен е видно, че към 17.02.2020г. не са погасени задълженията на И. С. П. към „Банка ДСК“АД и длъжникът дължи следните суми : 7000.00лв. – главница; 1543.65 лв. договорна/възнаградителна/ лихва за периода от 05.08.2016г. - 16.02.2020г.;

1337.32 лв. - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 05.08.2016г. до 1б.02.2020г., 270.28 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост/законна лихва/ за периода от 17.02.2020г. до 08.09.2020г., 24.00лв. – разноски 124.02лв. - застраховка по кредит.

Горните суми са присъдени заедно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2020г. до изплащане на задължението по ч.гр.д.

№ 4526/2020г. на РС-Плевен. Присъдени са ни и разноските по ЧГД в размер 2 на 206.00 лв. за ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Банка ДСК“АД, в качеството си на правоприемник на „Експресбанк“АД, е получила Определение №4588/04.11.2024г., постановено по ЧГД 4526/2020 г. на PC-Плевен, съгласно което е указана възможността за предявяване на иск за установяване на вземането от И. С. П. на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, а изпълнителното производство спрямо нея е спряно.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено, че към 09.09.2020год.- датата на подаване на Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, ответницата И. С. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. ***, ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, следните суми: 7000.00лв. – главница, 1543.65лв. - до говорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.08.2016г. - 16.02.2020год., 1337.32 лв. - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 05.08.2016г. до 16.02.2020г., 270.28 лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост/законна лихва/ за периода от 17.02.2020г. до 08.09.2020г., 24.00лв.

– разноски,124.02лв. - застраховка по кредит.

Претендират се разноски, вкл. за заповедното производство.

В срок е депозиран писмен отговор от назначения особен представителна ответницата - адв.А. от ПлАК, в който са наведени подробни доводи за неоснователност на исковете, като е цитирана и съдебна практика. Счита, че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита ; че са налице неравноправни клаузи в договора за кредит- конкретно чл.5 ал.1 от договора; че е налице неяснота относно начина на формиране на лихвения процент по кредита; че договорът е написан на шрифт – по–малък от 12, поради което счита същия за недействителен.

В о.с.з. ищцовото дружество, редовно призовано, се представлява от юркс.М., който поддържа исковете.

В о.с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от адв.А., който прави изявление, че решението следва да бъде съобразено с приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и 3 правна страна:

От приложеното ч.гр.д. №4526/2020г. по описа на ПлРС се установява, че на 09.09.2020год. ищецът е депозирал в ПлРС заявление срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесните суми, на същото основание и за едно и също вземане. С оглед връчване на заповедта на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, е предявен настоящият иск, който е допустим. По същество е частично основателен и доказан, с оглед извършено след приключване на заповедното производство плащане от страна на ответницата, както и поради недължимост на вземането в размер 227,05лв.

Не се спори, а това се установява и от приетите по делото доказателства, че страните са сключили описания в обстоятелствената част на исковата молба договор за кредит Експресо/приложен на л.5 и сл. от делото/, по силата на който СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК АД, чийто правоприемник е банката – ищец, е предоставила на ответницата кредит в общ размер 7000лв., с краен срок на изплащане 04.08.2021год. Видно от съдържанието на договора е, че е уговорена такса одобрение – 227,05лв. Делото е попълнено с доказателства относно обявена по надлежния ред предсрочна изискуемост на кредита, поради липса на изпълнение от страна на ответницата. Заповедта за изпълнение е издадена на 24.09.2020год. От заключението на ВЛ Т.И. /л.95 и сл. от делото/ се установява, че : сумата от 7000лв. е преведена по банкова сметка на ответницата на 04.08.2016год. в Експрес банк, като от тази сума банката е удържала 227,05лв.- такса одобрение. Към датата на заповедното производство не са извършени плащания, а сума в общ размер 50,86лв. е заплатена от ответницата в периода от 10.06.2022год. до 30.08.2023год.

Установява се, че понастоящем задължението на ответната страна е, както следва : 6949,14лв. – главница; договорна лихва 1543,65лв.,1337,32лв. обезщетение за забава; обезщетение за забава след изискуемост – 278,05лв.; разноски 24лв., застраховки – 114,07лв./ не е предоставена информация на ВЛ относно формирането на сумата в претендирания от ищеца размер 124,02лв./.

В о.с.з. при изслушване на заключението ВЛ Т.И. заявява, че ГПР по договора за кредит е в рамките на законоустановения. От заключението на ВЛ К.Т.

/л.113 и сл. от делото/ се установява, че документите относно предоставения кредит са изготвени на шрифт Times New Roman, с размер 12 и 13 пункта. Т.е., 4 установява се, че няма изписано текстово и цифрово съдържание с пункт помалък от 12.

Не са налице клаузи в договора, които да обосновават неговата недействителност.

Съгласно чл.10а. ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. При това положение съдът приема, че ответницата не дължи сумата от 227,05лв., която е удържана при предоставянето на кредита като такса – за одобрение, и същата да бъде приспадната от главницата, или следва да бъде признато за установено, че дължимата понастоящем главница е в размер 6722,09лв., като искът за главница за разликата до претендираните 7000лв. главница следва да бъде отхвърлен като погасен чрез плащане. Следва да се присъдят лихви – 1543,65лв., 1337,32лв., 270,28лв., 24лв. разноски.

Следва да се присъди сума за застраховки 114,07лв., а за разликата до претендираните 124,02лв. претенцията следва да бъде отхвърлена, като несноователна и недоказана. Не е установено, вкл. и от ВЛ, от какво произтича по-голямата претендирана сума от ищеца.

По отношение разноските по делото: за заповедното производство следва да се присъдят на заявителя, сега ищец, разноски – 201,25лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение 50лв.; за исковото – следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част на исковете, а именно – разноски в общ размер от общо направените, за които е представен списък – л.109 от делото, 2219,16лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че И. С.

П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, представлявана по делото от особен представител адв.И.А. от ПлАК, ДЪЛЖИ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Л.С. изпълнителен директор и Д.Н.Н.-И. - изпълнителен директор, с пълномощник 5 юрисконсулт П. М., адрес за призоваване: гр. ***, сумите , както следва :

6722,09лв. – главница, 1543.65лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.08.2016г. - 16.02.2020год., 1337.32лв. - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 05.08.2016г. до 16.02.2020г., 270.28лв. - обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост/законна лихва/ за периода от 17.02.2020г. до 08.09.2020г., 24.00лв.

– разноски, 114,07лв. - застраховка по кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 09.09.2020год., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на основание чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №4526/2020год. по описа на Плевенски районен съд, като за разликата от присъдената главница 6722,09лв. до претендираната 7000лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като погасен чрез плащане, а за разликата от присъдената сума за застраховки 114,07лв. до претендираната 124,02лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК И. С. П., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на „Банка ДСК“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Л.С. изпълнителен директор и Д.Н.Н.-И. - изпълнителен директор, с пълномощник юрисконсулт П. М., адрес за призоваване: гр. Плевен, ул.„В. Левски” № 152, разноски по делото в исковото производство в общ размер 2219,16лв. и разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №4526/2020год. по описа на Плевенски районен съд – общо 251,25лв.