Решение № 1093 от 06.10.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1093 гр. Варна, 06.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело № 20233100501349 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

С решение № 1253/13.04.2023 год., постановено по гр.д. № 12654/2022 год., ВРС – 17 състав, съдът е приел за установено в отношенията между страните по предявения установителен иск, че ищецът М. А. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В******, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул. „Рачо ПетковКазанджията“ № 4-6, поради погасяване на правото на принудително изпълнение, сумата в общ размер от 8 234,52 лв. /осем хиляди двеста тридесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща погасено по давност вземане, обективирано в изпълнителен лист от 14.01.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 303/2014 г. на ВРС, представляващо непогасена част от главница дължима във връзка с Договор за банков кредит № 408-003 от 30.10.2007 г., за която сума е образувано изп.д. № 20/2014 г. по описа на ЧСИ № 807 1

Надежда Денчева, на основание чл. 439 ГПК, като е осъдил ответника за разноски.

Недоволен от горното решение е останала ответника, който обжалва постановеното решение с твърденията за неговата неправилност поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. в която част се твърди решението да е неправилно. Конкретните доводи са свързани с извода на съда, за настъпила перемция поради липса на изпълнителни действия за периода 14.03.2014-14.03.2016 год., като извършените след тази дата изпълнителни действия не прекъсват давността, който извод се твърди да противоречи на установеното от фактическа страна от съда и на съдебната и тълкувателната практика. Сочи се, че дори и да е настъпила перемция по изпълнително дело в даден момент то с поисканите и извършени конкретни изпълнителни действия давността е прекъсната, тъй като давностният срок се приема, че започва да тече от 26.06.2015 год., в случай че не е налице по-късна дата. Моли за отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго, с което се отхвърли предявения иск.

В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна депозира писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата Излага се, че при прекратяване на изпълнителното производство без оглед на основанието за това извършените изпълнителни действия се обезсилват по право и не могат да доведат до прекъсване на давността. Сочи, че от момента на прекратяване на изпълнителното производство в конкретния случай 14.03.2016 год.. е започнала да тече новата пет годишна давност, която е изтекла на 14.03.2021 год., като липсват данни за образуване на друго изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист.

В с.з. по същество, въззивникът, с писмена молба, поддържа жалбата и моли за отмяна на първоинстанционното решение.

В с.з. по същество, въззиваемата страна не изпраща представител.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението.

Видно от сезиралата първоинстанционния съд искова молба, предмет на предявения иск е отричане дължимостта на претендираните от ответното дружество сума размер на 8 234,52 лв., представляваща непогасена част от главница дължима във връзка с Договор за банков кредит № 408-003 от 30.10.2007 г., по издаден изпълнителен лист от 14.01.2014 г., издаден по ч.гр.д. № 303/2014 г. на ВРС, поради погасяване на вземането по давност.

При така въведените твърдения за факти, предявеният иск черпи правното си основание в чл.439, ал.1 ГПК вр. чл.124, ал.1 ГПК, с който ищецът оспорва изпълнението по образувано срещу него изпълнително дело на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като по отношение на фактите не е налице спор между страните – спорното право на взискателя е било удостоверено като изпълняем и безспорен дълг в стабилизирана заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 303/2014 по описа на ВРС, по издадения изпълнителен е било образувано от изпълнително дело № 20/2014 год., а по отношение на длъжника Д. са предприети следните изпълнителни действия - запорно съобщение от 10.02.2014 г. за запор на трудовото възнаграждение, молба от взискателя от 14.03.2014 г. за налагане запор на трудовото възнаграждение, запорно съобщение от 26.03.2014 г., 3 молба от 01.03.2017 г. за конституиране на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД като взискател, молба от 14.09.2018 г. от взискателя за извършване на справка за регистриране на банкови сметки и налагане на запор.

Оплакванията на въззивника се свързват само и единствено с прекратяването на процеса по принудително изпълнение и извеждат като основен спорен въпрос значението на извършените изпълнителни действия при настъпила перемция.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Доколкото обаче процесното изпълнителното дело е образувано пред 2014 год., с оглед дадените в ТР № 3/2020 год. на ОСГТК на ВКС разяснения, до 25.06.2015 год. и поради приложимостта на ППВС № 3/ 1980 г. , давност за вземанията по него не е текла. Постановките на Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. са приложими, начиная от 26.06.2015 г.

В конкретния случай, започналата да тече погасителна давност е била прекъсната с конституирането на новия взискател на 01.03.2017 год. Това искане е идентично по съдържание с искане за образуване на ново изпълнително дело по ИЛ, по искане на новия взискател, а както е посочено в решение № 37 от 24.02. 2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС , IV г.о., дори и предприетите след настъпване на основанието по чл. 433 ал.1 т. 8 ГПК действия на съдебния изпълнител да са процесуално незаконосъобразни, това 4 не опорочава само по себе си дълга. Нарушаването на процесуалните правила е без значение за съществуването и дължимостта на материалното право и може да породи съответно само дисциплинарна отговорност или отговорност за вреди на съдебния изпълнител, ако се установят такива като пряк резултат от нарушението.

Поради горното и пет годишната погасителна давност, приложима на основание чл.117, ал.2 вр. ал.1 ГПК, за вземането по изпълнителния лист по изпълнителното дело е изтекла преди датата на предявяване на иска - на 01.03.2022 год.

Въззивният съд не споделя довода на въззивника, че молбата за извършване на справки и налагане на запор на банковите сметки по отношение на всички длъжници представлява изпълнително действие, прекъсващо давността, тъй като липсва извършено изпълнително действие, изграждащо изпълнителния способ.

В конкретиката на казуса, ирелевантен е и повдигнатия с въззивната жалба въпрос, по който е и образувано Тълкувателно дело № 2/2023 г.

ОСГТК.

И след като не се установи нарушение на императивна материалноправна разпоредба, за което съгласно ТР №1/2013 г. на ОСГТК въззивният съд следи дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, първоинстанционното решение следва да се потвърди.

С оглед изхода от спора и направеното искане, в полза на представляващия въззиваемия адв.П. Й. Н., предоставил правна помощ при условията на чл. 38, ал.1 т.2 ЗА следва да се присъди сумата от 1123.40 лв. – адвокатско възнаграждение. Доколкото така претендираният размер е минималният такъв по Наредбата, възражението за прекомерност, обективирано в писмена молба от въззивника, не се споделя.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1253/13.04.2023 год., постановено по гр.д. № 12654/2022 год., ВРС – 17 състав.

5

ОСЪЖДА ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Витоша“, ж.к. „Малинова долина“, ул.

„Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6 ДА ЗАПЛАТИ на адв. П. Й. Н. от ВАК, рег. № 1300140490, служебен адрес гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 44, ет.4, офис 6 сумата от 1123.40 лева, представляващо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.1 т.2 ЗА.

На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6