Решение № 482 от 14.06.2022, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 482 гр. Шумен, 14.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XII-И СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Д. Кирилова при участието на секретаря Теменужка Б. Димитрова като разгледа докладваното от Надежда Д. Кирилова Гражданско дело № 20223630100373 по описа за 2022 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „Мадара Агро“ ЕООД гр. Шумен, ЕИК 202491767, със седалище и адрес на управление: гр.

Шумен, кв. Индустриален, бул. „Мадара“ № 1, представлявано от управителя В.С.С., чрез пълномощника - адв. С.Б. от ШАК срещу Д.Б.И.., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

Шумен, ул. ”***” № 43, вх. 2, ет. 3, ап. 25.

Ищцовото дружество твърди, че на 30.07.2020 г. с ответника Д.Б.И.. бил сключен Трудов договор № 24/30.07.2020 г., съгласно който ответникът бил назначен на Длъжност „Шлосер-монтажник, той и мотокарист”. Сочат, че с Допълнително споразумение към трудовия договор от 11.08.2020 г., била направена промяна в договора в частта относно заеманата от ответника длъжност - „Шлосер-монтажник, той и водач на мотокар, той и оператор ММ”, считано от 12.08.2020 г., като останалите условия останали непроменени, а именно: мястото на работа, пълния работен ден и основното месечно трудово възнаграждение в размер на 610 лева. Първоначално трудовия договор бил с 6-месечен срок на изпитване в полза на работодателя, след изтичането на който следвало да се трансформира в безсрочен такъв. Бил уговорен и срок на предизвестие при прекратяване на тредовото правоотношение - 90 дни, валиден за двете страни.

В исковата молба излагат, че на 09.09.2020 г. ответникът, в качеството си на работник подал заявление, че желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено на основание чл. 325, т. 1 от КТ, считано от 09.09.2020 г. Твърдят, че върху заявлението била поставена резолюция, че следва да се отработи срокът на предизвестието.

Сочат, че със Заповед № 209 от 11.09.2020 г. трудовия договор на ответникът бил прекратен на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, като заповедта била връчена на работника на 21.09.2020 г. В заповедта като причина била посочена: „отправеното от работника предизвестие“ и било вписано, че тъй като не бил спазен срокът на предизвестието, работникът следва да заплати обезщетение за три месеца, формирано от брутното му трудово възнаграждение за месец.

Твърдят, че ответникът заявил писменото си желание за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие между страните, като бил посочил, че не желае спазване на 1 срока за предизвестие, предвид думите „считано от 09.09.2020 г.“, който срок съвпадал с датата на подаване на молбата.

Излагат, че в конкретния случай трудовия договор бил прекратен, считано от 11.09.2020 г., а не от исканата от работника /ответника/ дата - 09.09.2020 г., поради което имало несъвпадане на волята на страните относно датата на прекратяване, т. е. липсвало взаимно съгласие.

В този смисъл твърдят, че ответникът им дължал заплащане на обезщетение по чл.

220, ал. 1 от КТ в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, което било в размер на 1 830.00 лв., доколкото ответникът не се явил на работа в дните от 11.09.2020 г. до 14.10.2020 г., без уважителна причина за това.

В исковата молба излагат, че впоследствие след изпълнение на процедурата по чл.

193 от КТ, със Заповед № 58/15.10.2020 г. на ответника било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а със Заповед № 209/15.10.2020 г. било прекратено трудовото правоотношение.

Твърдят, че ответникът не заплатил задължението си за неспазване срока на предизвестие и поради неплащане на определения в закона размер – брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестие, поискали издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 от ГПК, по силата на която да бъде осъден ответникът да им заплати посочената сума, като било образувано ЧГД № 2526/2020 г. по описа на ШРС, а впоследствие издадена Заповед № 260314 за изпълнение на парично задължение. Сочат, че впоследствие бил предявен иск, въз основа на който било образувано гр. дело № 606/2021 г. по описа на ШРС, като с Решение № 692/22.12.2021 г., постановено по цитираното по гр. дело, влязло в сила на 01.02.2022 г. съдът отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1 830 лв., представляваща обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения, дължими при дисциплинарно уволнение на работника, приемайки, че ответникът не бил уволнен дисциплинарно със Заповед № 209/15.10.2020 г., поради което искът по чл. 221, ал. 2 от КТ за заплащане на дължимо обезщетение за срока на предизвестие бил неоснователен, тъй като трудовото правоотношение било вече прекратено по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 11.09.2020 г.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да бъде осъден ответника на основание чл. 220, ал. 1 от КТ да им заплати обезщетение за неспазено предизвестие в общ размер на 1830.00 лева, представляващ три брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

В съдебно заседание за ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява представляващият дружеството, а изпраща процесуален представител – адв. С.Б. от ШАК, който поддържа исковата молба и излага конкретни мотиви в тази насока.

Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна не е депозиран писмен отговор.

В съдебно заседание ответника, редовно призован, не се явява лично. За нето се явява упълномощ представител – адв. Красимира Донева от ШАК, като въвежда възражение за недопустимост на иска, както и счита предявеният иск за неоснователен и моли съда същият да бъде отхвърлен.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Ответникът Д.Б.И.. работил в ищцовото дружество на основание трудов договор № 24 от 30.07.2020г., като изпълнявал длъжността „Шлосер-монтажник, той и мотокарист”, с основното трудово възнараждение в размер на 610 лв. и предвидена премия до 850 лв. - при 2 добро изпълнение на поставените задачи. Договорът бил сключен за неопределено работно време, със срок за изпитване от 6 месеца. В чл. 8 от трудовия договор било предвидено, че същият може да бъде прекратен от двете страни с 90 дневно предизвестие. С Допълнително споразумение към трудовия договор от 11.08.2020 г., била направена промяна в договора в частта относно заеманата от ответника длъжност - „Шлосер-монтажник, той и водач на мотокар, той и оператор ММ”, считано от 12.08.2020 г., като останалите условия останали непроменени.

На 09.09.2020г. ответникът И. депозирал заявление, с което уведомил управителя, че желае трудовото му правоотношение да бъде прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1 от КТ, считано от 09.09.2020 г., като върху заявлението била поставена резолюция, че следва да се отработи срокът на предизвестието. Със Заповед № 209 от 11.09.2020 г. трудовият договор на ответника бил прекратен на основание чл. 326, ал. 1 от КТ, като заповедта била връчена на работника на 21.09.2020г. В заповедта било посочена като причина – „отправеното от работника предизвестие“ и било вписано, че тъй като не е спазен срокът на предизвестието работникът, следва да заплати обезщетение за три месеца, формирано от брутното му трудово възнаграждение за месец. Същата не е оспорена като незаконосъобразна.

На 25.09.2020г. постъпила Докладна записка от ръководителя на звено „Заготвителен“, че работникът не се явил на работа от 11.09.2020г. по неизвестни за ръководителя причини, като още същия ден с Искане № 682/25.05.2020 г. от ответника били поискани писмени обяснения.

Впоследствие, със Заповед № 58 от 15.10.2020 г. било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“, за това, че лицето не се е явило на работа в периода от 11.09.2020 г. до 14.10.2020 г., без уважителна причина, което представлявало нарушение на чл. 187, т. 1 от КТ. В цитираната заповед било вписано, че работникът дължал обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 от КТ в размер на брутното си възнаграждение за срока на предизвестието.

Същият ден била издадена и втора заповед, която била с номера на предходната такава за прекратяване на трудовото правоотношение, а именно Заповед № 209/15.10.2020 г., с която било прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ, във вр. чл. 187, т. 1 от КТ, във вр. чл. 188, т. 3 от КТ, за което му било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ със Заповед № 58 от 15.10.2020 г.

На 27.10.2020 г. било подадено Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП с изх. № 27388203026396 от 27.10.2020 г.

Поради незаплащане на дължимите от страна на ответника суми за неспазване срока на предизвестие – брутното трудово възнаграждение на работника за неспазения срок на предизвестие, било инициирано производство по чл. 410 от ГПК, като във връзка с депозираното от ищцовото дружество заявление било образувано ЧГД № 2526/2020 г.по описа на ШРС. По същото в полза на ищцовото дружество била издадена Заповед № 260314 за изпълнение на парично задължение, по силата на която ответникът бил осъден да им заплати сумата в размер на 1 830.00 лева – главница, представляваща обезщетение по чл.

221, ал. 1 от КТ, във вр. чл. 228, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от 17.11.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Понеже срещу издадената заповед било депозирано възражение от страна на длъжника по реда на чл. 414 от ГПК, за ищцовото дружество възникнало задължение да установи претенцията си по съдебен ред.

Междувременно, поради непредставяне в срок пред заповедния съд на доказателства, че е депозирана искова молба след подаване на възражение от длъжника, с Определение № 260984 от 18.03.2021 г., постановено в хода на производството по ЧГД № 2526/2020 г. по описа на ШРС, съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Впоследствие бил предявен иск, въз основа на който било образувано гр. дело № 606/2021 г. по описа на ШРС, като с Решение № 692/22.12.2021 г., постановено по 3 цитираното по гр. дело, влязло в сила на 01.02.2022 г., съдът отхвърли предявеният иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ за заплащане на сумата от 1 830 лв., представляваща обезщетение в размер на три брутни трудови възнаграждения, дължими при дисциплинарно уволнение на работника, приемайки, че ответникът не бил уволнен дисциплинарно със Заповед № 209/15.10.2020 г., поради което искът по чл. 221, ал. 2 от КТ за заплащане на дължимо обезщетение за срока на предизвестие бил неоснователен, тъй като трудовото правоотношение било вече прекратено по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, считано от 11.09.2020 г. със Заповед № 209/11.09.2020 г.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: Трудов договор № 24/30.07.2020 г.;

Допълнително споразумение към Трудов договор № 24/30.07.2020 г.;

Заявление от

09.09.2020 г.; Заповед № 209 от 11.09.2020 г.; Докладна записка вх.№ 228/25.09.2020 г. на ръководител на звено Заготвителен; искане № 682/25.09.2020 г.; Заповед № 58/15.10.2020 г.;

Заповед № 209/15.10.2020 г.; Решение № 392/22.12.2021 г. по ГД № 606/21 г. на ШРС;

Справки НАП и справки за получавано възнаграждение; Обратни разписки, бордеро за платена държавна такса, Договор за правна помощ и съдействие, ведно с пълномощно, както и материалите, приложени по гр. дело № 606/2021 г. по описа на ШРС.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Разпечатката съдържа 42 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fd5c5741-cb16-4ddf-927d-4d35da675675