Решение № 66 от 26.10.2021, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Ловеч, 25.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

ВАСИЛ АНАСТАСОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Димитър Тодоров Димитров (ОП-Ловеч) като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214300600080 по описа за 2021 година

С присъда № 260003/18.12.2021 г., постановена по НОХД № 76/2020 г. Троянският районен съд, пети състав е признал подсъдимия ВЛ. КР. В., ЕГН ********** от *** за виновен, в извършване на престъпление по чл.129, ал.1, във вр. с ал.2, пр.2, алт.2 и чл.54 от НК като го е осъдил на 4 /четири/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи реално, при първоначален общ режим.

Осъдил е ВЛ. КР. В. да заплати по сметка на Районен съд – Троян сумата от 278 лева разноски по делото, а по сметка на ОД на МВР гр.Ловеч сумата от 191,53 лева разноски от досъдебното производство.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от адв. Е.Ц. от ЛАК – защитник на подсъдимия ВЛ. КР. В., в която се развиват доводи, че присъдата е неправилна, поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал по делото. Моли съда да отмени присъдата и постанови нова, с която оправдае подзащитния му.

Подадено е и допълнително изложение в подкрепа на въззивната жалба от адв. Ц., в което заявява, че поддържа становището си, че събраните по делото доказателства не постигат степента на несъмненост на обвинението, въздигната от чл.303, ал.2 от НПК като основен 1 критерий за постановяване на осъдителна присъда. Счита, че обвинителната теза - а именно, че на 23.09.2020 г. подзащитният му е причинил средна телесна повреда на пострадалата е недоказана. Твърди, че подробни аргументи за това твърдение са били изложени в пледоарията в хода на устните състезания, но явно съдът не се е съобразил с тях.

Излага, че в мотивите си съдът възприема и цени като достоверни единствено и само показанията на свидетелите на пострадалата К., които са нейни дъщеря, съпруг, син и техен приятел - т. нар.свидетел - очевидец П.В.. Твърди, че ТРС е счел, че показанията на тези свидетели са правдиви и кореспондират както помежду си, включително и с показанията на полицейските служители св. И.К. и св. В. Г.. Счита, че е следвало показанията на роднините на К. да се ценят през призмата на тази роднинска връзка, тъй като те са заинтересовани от изхода на делото, а що се касае до показанията на свидетелите - полицейски служители, то тези показания са преразказ от чутото от изброените по - горе свидетели, като нито кореспондират с приетата от съда фактическа обстановка, а дори и напротив твърдението на св. В. Г. , че подсъдимият спрял колата, отворил прозореца и бутнал пострадалата внасят елемент на съмнение и колебание дали такова действие е извършено от подсъдимия и възможно ли е при такъв механизъм да се получи това нараняване.

Изтъква, че съдът обаче не е приел за достоверни показанията на св. Р. В.а и св. С.С., като е счел, че трябва да се отчете факта, че св. В.а е съпруга на подсъдимия и дава показания в негова защита. Изтъква, че ТРС не е отчел обаче, че св. Цв. К. е дъщеря, св. М. К. е съпруг, а св. М. М. е зет на пострадалата и е приел техните показания за достоверни, което е мерене с различен аршин, което е недопустимо. Излага, че съдът приема, че никой никога не бил виждал св. Ст. С. на това място, този ден, което не било вярно. Твърди, че св. Цв. К. в показанията си пред разследващия е посочила, че е видяла този свидетел да преминава с колата си в посока дома на подсъдимия, като сочи обаче различно време от времето, когато този свидетел е преминал там.

Излага, че съдът възприема напълно и без съмнение описаното от прокуратурата място на извършване на престъплението, включително и след изменение на обвинението - това е черен калдъръмен път, започващ от ул. „***“ в близост до орехово дърво, находящо се до електрически стълб в дясно по посока към същата улица. Твърди, че това място изобщо не кореспондира с показанията на самата пострадала, дадени в досъдебното производство, които следва да се приемат за по-достоверни предвид краткия период от време който е изминал от твърдяната случка. Излага, че в същите К. е посочила двукратно, че е събирала орехи около/до една чешма. Твърди, че действително в ляво по посока на движение по ул.

„Д.Ч.“ към дома на подсъдимия има изграден каптаж и извор – чешма, като това място обаче няма нищо общо с мястото, което пострадалата е посочила на следствения експеримент с участие на съда. Изтъква, че тогава тя е посочила място, което се намира на около 30 метра след тази чешма в посока към дома на подсъдимия. Сочи, че именно това място е било възприето и от прокурора, който е изменил обвинението в последното заседание по делото, тъй като до този момент това обвинение е било абсолютно неясно и не е кореспондирало 2 със събраните доказателства. Твърди, че показанията на т.нар. свидетел-очевидец кореспондират с показанията на пострадалата, дадени на досъдебното производство, но са в противоречие с приетото за установено място на извършване на деянието от прокурора, а впоследствие и от съда.

Счита, че съдът съвсем безкритично е приел показанията, дадени от св. П.В. въпреки многобройните противоречия и неизяснени факти в тях, излага аргументи в тази връзка.

Намира, че следва да се обърне внимание и съвсем реалистично да се прецени възприятието на съда, че от мястото, където сочи, че се е намирал св. В. има видимост към мястото, посочено от пострадалата на следствения експеримент. Сочи, че на проведения следствен експеримент съдът отново безкритично е приел твърдението на св. В., че сега няма видимост защото живият плет бил израснал от изминалите две години, сочи доводи в тази връзка.

Твърди, че незнайно защо съдът е приел, че тъй като в двора на подсъдимия имало 3 - 4 кучета, то това било доказателство, че пострадалата не би се качила в началото на имота но подсъдимия. Счита, че това е едно голословно твърдение, тъй като тези кучета са предназначени да пазят и придружават стадото овце на подсъдимия и не е изследван въпроса дали в този ден стадото и кучетата са били в двора или пък на километри разстояние от там на паша.

Изтъква, че ТРС е счел, че няма основание за изключване от доказателствения материал на двата протокола за следствен експеримент, извършени в хода на досъдебното производство, като е изложил за това мотиви, които защитата счита за неприемливи. Твърди, съдът не е изследвал въпроса след като подписалия се като присъствал технически помощник св.М. К. в съдебно заседание е заявил, че не е присъствал на следствен експеримент, то кой тогава е направил приложените снимки и кой е изготвил албумите, излага аргументи в тази връзка.

Твърди, че в хода на досъдбеното производство защитата и подсъдимия са правили многократни искания за събиране на доказателства и нито едно от тях не е било уважено от прокурора, защото ако са били уважени поне част от тях е щяла да се установи фактическа обстановка съвсем различна от приетата от съда. Изтъква, че заобикаляйки закона прокурорът и разследващите са постигнали целения от тях резултат - осем месеца да събират и приобщават някакви доказателства, без подсъдимия да може да участва в разследването пълноценно и реализира правата си.

Твърди, че е било направено искане да бъде изискано и приложено изп. дело № 20130007272/2013 г. на публичен изпълнител на ТД НАП – София по което няма произнасяне от ТРС. Твърди, че това обаче е много важно доказателство, касаещо реабилитацията на подсъдимия към момента на твърдяното деяние и третирането му като осъждан от прокурора, а впоследствие и от съда, излага аргументи в тази връзка. С оглед на така изложеното заявява, че към датата на твърдяното престъпление подсъдимият В. е бил неосъждан, което обстоятелство е следвало да намери отражение и в мотивите на съда досежно третирането му като осъждан и в тази връзка постановяване на наказание 3

„лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяно реално.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени присъдата на РС - Троян и да постанови нова, с която признае подзащитния му за невиновен в това да е извършил твърдяното престъпление и да го оправдае. Предлага алтернативно, ако съдът прецени, че са налице допуснати отстраними процесуални нарушения, то да върне делото за разглеждане от друг състав на PC - Троян.

В съдебно заседание, въззивникът ВЛ. КР. В., редовно призован, се явява лично и с упълномощените си защитници –адв. Ц. от ЛАК и адв. Г. от САК. Заявява, че поддържа казаното от своите адвокати. Излага, че много кратко време преди да се случи това деяние, местопроизшествие, той е имал прокурорска проверка за опит за изнасилване на внучката на Й.. Твърди, че има документи в прокуратурата, подадени от тяхното семейство, които по това дело явно отсъстват, защото се установило през един домейн, по Апи-камерите, че неговата кола от няколко дена е била в гр.София и, че той е бил по безспорен начин по това време в гр.София. Изтъква, че бащата на момичето и зет на Й. К. е оттеглил от прокуратурата тази жалба, като в заседанието пред ТРС той е оповестил това свое решение, че е станало във връзка с молба на подсъдимия. Твърди, че това се е случило по простата причина, че те не са могли да докажат и това се е случило много малко преди настоящия случай случай. Излага, че този малък факт, който не е част от делото, много добре онаглеждава цялостната картинка на мероприятието срещу него. Заявява, че желае делото да се върне в РПУ и да се видят всичките тези замесени хора, които са участвали в това грозно мероприятие, като е убеден, че това ще им даде материали за един нов много по -съществен процес.

Защитникът адв. Г. предлага на настоящата инстанция да постанови нова присъда, с която да признаете подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че всички показания, които подкрепят обвинението са противоречиви сами по себе си. На първо място твърди, че съпругът на пострадалата Й. – М. К. при разпита му като свидетел найчистосърдечно си е признал, че съпругата му имала травма на ръката непосредствено преди случката и е ходила така бинтована. Даже на въпроса дали със скоба метална или с гипс, той е заявил, че е с гипс. Изтъква, че този факт е бил отречен от самата Й. К. и от дъщеря й, които категорично са отрекли това нещо. Счита, че някой от тримата лъже, излага аргументи в тази връзка.

На следващо място счита, че неправилно първостепенният съд е кредитирал показанията на единствения очевидец на случката св. П.В.. Навежда доводи, че няма как от това място, за където твърди, че е бил застанал, дори и при окастрения плет, той да е имал видимост към мястото на инцидента. Твърди, че плетът е бил окастрен по времето на огледа, че някой се е бил подготвил предварително, като плетът преди това не е бил окастрен и не случайно следствения експеримент в досъдебното производство е извършен зимата, когато са окапали листата, но случката е станала през есента, не през зимата. Счита, че дори да се предположи, 4 че така се е случило, показания на св. В. обясняващи последващото му поведение след инцидента са нелогични. Намира, че е абсурдно В. да не окаже помощ на Й. К. или наймалкото да не уведоми семейството й за случката, а да си продължи пътя надолу.

Счита, с оглед изложеното от свидетелите В. и К. по време на следствения експеримент досежно механизма на деянието, че звучи неправдоподобно, подсъдимият да е слязал от колата, да заобиколи през задната й страна, вместо да мине отпред, тъй като пострадалата му е близко, тя е до него, да заобиколи по някаква абсурдна траектория и да застане пред нея за да я бутне. Твърди, че от снимките се вижда, че мястото на случката е много тясно и ако подсъдимият беше бутнал К., има два варианта, тя да падне на тесния път напреки, та да мине през нея с колата (което не се е случило) или тя няма как да падне, тъй като отстрани има един овраг, неравност, на който тя не може да падне назад, че тя може най-много да седне назад, като по този начин е спорно дали ще получи нанесеното й телесно увреждане, сочи аргументи в тази връзка.