Решение № 217 от 13.03.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 217 гр. Стара Загора, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Генчо Атанасов при участието на секретаря Живка М. Димитрова като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело № 20255530102016 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.

Ищците Л. П. С. и Н. В. С. твърдят в исковата си молба, че съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №..., том XVIII, дело №.../1996 г. Л. П. С. и Н. В. С. били съсобственици на недвижим имот, находящ се на адрес: гр. Стара Загора, .... На 22.06.2023 г. Л. С. сключила договор за наем за горецитирания недвижим имот oт 22.06.2023 г. с И. П. А..

Към момента на подписването на Договора за наем в имота живеел и непълнолетният син на А. А.И.А.. Според клаузата на Раздел VI, чл.6, във вр. с т.1, стр. 1 от Договора за наем на недвижимия имот от 22.06.2023 г., кореспонденцията се считала за редовно връчена на посочените от И. П. А. имейл ... и чрез VoIP приложението за смартфони „Вайбър“ на телефон: ....

На 02.03.2025 г. на имейл и чрез „Вайбър” Л. С. изпратила на А. подробно аргументирано предизвестие за едностранно прекратяване от страна на наемодателите на Договора за наем от 22.06.2023 г. В предизвестието било указано, че в срок до 02.04.2025 г. А. и синът й трябвало да освободят наетия апартамент, да го предадат на собствениците във вида, в който го били получили, да представят документи за заплатени консумативи и други разходи и да върнат ключовете от жилището. Наемателите освободили жилището в уговорения между страните срок, като А. изрично заявила, че била наясно, че 1 дължи един неплатен месечен наем за периода от 22.02.2025 г. - 22.03.2025 г.

Тъй като жилището не било освободено на 22.03.2025 г., а на 02.04.2025 г., наемателката дължала допълнително наем за още 11 дни в размер на 165 лв.

Към дължимия наем от 615 лв. следвало да се добавят и лихвите от 0.5% от месечния наем за забава в плащането му с повече от 10 (десет) дни на стойност 40.50 лв. Съгласно чл.2 ал.(4), Раздел II от договора за наем А. забавила заплащането на дължимия за периода 22.02.25 г. - 22.03.25 г. наем с 18 дни, за които дължала неустойка в размер на 40.50 лв. Така дължимият от А. наем възлизал общо на сумата 655.50 лв. На стр.2 в Предизвестието от 02.03.2025 г. и на основание Раздел IV, чл.4, ал.2 от Договора за наем, А. трябвало, но не представила на 02.04.2025 г. на наемодателите доказателства за заплатени такси за ток, вода и такса „етажна собственост”. В тази връзка на основание Раздел II, чл.2, ал.3 от Договора за наем от 22.06.2023 г. Л. и Н. С. използвали като обезпечение депозита в размер на 450 лв., който А. заплатила при наемането на жилището през 2023 г. Н. С. заплатил по сметките на „Водоснабдяване и Канализация-Стара Загора” ЕООД и „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД разходи за консумирана вода и ел. енергия, ведно с дължимите законни лихви, неустойки и такса преводни нареждания в размер общо на 420,36 лв. Към сумата била включена и таксата за присъединяване към мрежата на ЕВН, тъй като електрозахранването на имота било преустановено. Заплатени били и дължимите такси за поддържане на етажната собственост. На 23.04.2025 г. Л. С. изпратила на имейла на И. А. покана за доброволно изпълнение, с която я приканила доброволно да заплати цитираните по-горе суми. До момента на подаване на исковата молба по банкова сметка ... BG, собственост на Л. С. не било постъпило плащане нито за наема за периода 22.02.2025 г. - 22.03.2025 г., нито за допълнителните 11 дни, през които А. и синът и обитавали имота до 02.04.2025 г., нито за лихвите за просрочие в плащането на наема за периода 22.02.2025 г. - 22.03.2025 г.

Ищците молят съда да осъди на основание сключен Договор за наем от 22.06.2023 г. И. П. А. да заплати на Л. П. С. и Н. В. С. сума в размер общо на 655.50 лв., от които: 450 лв., представляващи незаплатен наем за периода 22.02.2025 г. - 22.03.2025 г. вкл.; 165 лв. за 11 дни за периода 22.03.2025 г. 02.04.2025 г., остатъкът от дните предвид прекратяването на Договор за наем от 22.06.2023 г. и отправено месечно предизвестие за освобождаване на имота от наемодателите към наемателя, както и 40.50 лв., представляващи 0,5% 2 неустойка при забава на плащане на наема с повече от 10 дни съгласно Раздел II, чл.2, ал.4 от Договора за наем от 22.06.2025 г. Претендира разноските по делото.

Ответникът И. П. А., чрез назначения особен представител адв. А. М., оспорва изцяло исковата молба като неоснователна и недоказана и моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответницата била заплатила дължимия наем за целия период, през който ползвала наетия апартамент. Не дължала суми, произтичащи от ползване, без да била заплатила за това. Ответницата депозирала при сключването на договора сумата 450.00 лв., с която ищците заплатили всички дължими суми за електроенергия, вода, разноски за поддържане на общите части на етажната собственост - общо в размер на 420,36 лв. за месеците, предхождащи момента на освобождаването на наетия апартамент, както и сумата 34 лв., посочена в молбата от процесуалния представител на ищците впоследствие. Оспорва твърдението, че ответницата била неизправна страна по договора за наем, тъй като не била заплатила един месечен наем и още 11 дни, както и твърденията, че се дължали суми, поради това че имало използвани електричество и вода, които не били своевременно заплатени от нея. Както сами посочвали ищците в исковата молба, те използвали депозираната сума от 450.00лв. към момента на сключването на договора, за да заплатят тези суми, поради което не било налице основание за претендиране на тези суми. Ответницата, чрез назначения й особен представител моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, намери за установено следното.

Видно от представения по делото Договор за наем на недвижим имот от 22.06.2023 г., ищцата Л. П. С. е предоставила за ползване на ответницата апартамент, находящ се в гр. Стара Загора, .... Договорът е сключен за срок, не по-малък от една година, считано от 22.06.2023 г. Не е определен краен срок на съществуване на наемното правоотношение, което означава, че договорът е без определен срок. Съгласно чл.2, ал.1 от договора ответникът се е задължил да заплаща на ищцата С. наемна цена в размер на 450 лв. месечно.

Заплащането на наемната цена следва да се извършва до 22-ро число на текущия месец /чл.2, ал.2 от договора/.

От горепосоченото писмено доказателство съдът намира за установено, 3 че между ищцата Л. П. С. и ответницата е възникнало твърдяното в исковата молба облигационно правоотношение по договор за наем, по силата на което на ответницата е предоставен недвижим имот - апартамент, находящ се в гр.

Стара Загора, ..., за възмездно и временно ползване.

Действително от представения по делото Нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №..., том XVIII, дело №.../1996 г. е видно, че Л. П.

С. и Н. В. С. са съсобственици на отдадената под наем вещ. Следва обаче да се отбележи, че ако един от съсобствениците е сключил договор за наем на общата вещ от свое име /както е в разглеждания случай/, само той е страна по договора като наемодател /в този смисъл е Решение № 83 от 2000 г., IV г.о., ГК на ВКС/. Следователно само той има право да получава наема, а останалите съсобственици имат право да искат полагащите им се ползи, по реда на чл. 30, ал. 3 ЗС, а в хипотезата на Тълкувателно решение № 7 от 2012 г. на ОСГК на ВКС имат претенция по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС.

Основното задължение на наемателя по наемното правоотношение съгласно разпоредбата на чл. 232, ал.2 ЗЗД е да заплаща наемната цена. В разглеждания случай се претендира наемна цена за периода 22.02.2025 г. – 02.04.2025 г. в размер на 615 лева. Видно от представеното по делото предизвестие от 02.03.2025 г., изпратено на ответницата по електронна поща съобразно чл.5, ал.3 от договора, наемодателката С. е направила изявление за прекратяване на наемното правоотношение. Прекратяването е настъпило с изтичане на едномесечния срок по чл.5, ал.3 от договора, т.е. на 03.04.2025 г.

Следователно претендираният от ищцата С. наем попада в периода на действие на Договор за наем на недвижим имот от 22.06.2023 г. По делото липсват доказателства, от които да се установява, че наемателят е заплатил на наемодателя дължимата наемната цена. Нещо повече – по делото е представено извлечение от банковата сметка, посочена в чл.2, ал.2 от договора за наем, от което е видно, че липсва банков превод на парична сума от ответницата за заплащане на уговорената наемна цена за периода 22.02.2025 г.

– 02.04.2025 г.

Поради изложеното съдът счита, че искът на Л. П. С. за заплащане на дължима наемна цена по Договор за наем на недвижим имот от 22.06.2023 г. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер 314,44 евро /615 лева/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на 4 предявяване на иска – 29.04.2025 г. - до окончателното й изплащане.

Видно от чл.2, ал.4 от процесния договор, ответницата се е задължила при забава в плащането на наема с повече от десет дни да заплати неустойка в размер на 0,5 % от дължимата сума за всеки просрочен ден. Касае се за предварително уговорен размер на обезщетението при неизпълнение на задължението по смисъла на чл.92 от ЗЗД. Тъй като задължението на наемателя за заплащане на наемна цена е парично и неговото неизпълнение има винаги характер на забавено неизпълнение, уговорената неустойка следва да бъде квалифицирана като такава за забавено изпълнение на парично задължение /договорна лихва/. В случая липсва уговорен краен предел или срок, до който неустойката може да бъде начислявана, но само по себе си това обстоятелство не накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД /в този смисъл са: Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 4/25.02.2009 г. по т.д.№ 395/2008 г., І т.о. на ВКС, решение № 129/09.07.2010 г. по т.д.№ 977/2009 г., ІІ т.о. на ВКС и др./. По делото липсват данни неустойката да е уговорена с цел, излизаща извън присъщите й функции – обезщетителна, обезпечителна и санкционна. При уговорения от страните начин за изчисляване на неустойката /0,5% за всеки ден забава/, единствено от ответницата е зависело да ограничи нейния размер, като изпълни своевременно договорните си задължения. С оглед гореизложеното съдът намира, че предявеният от Л. П. С. иск за заплащане на неустойка по чл.2, ал.4 от Договор за наем на недвижим имот от 22.06.2023 г. е основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата 20,71 евро /40,50 лева/.

Както беше обосновано по-горе, ищецът Н. В. С. не е страна по спорното материално правоотношение, поради което предявените от него искове по чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

На основание чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата Л. П. С. направените по делото разноски в размер на 437,15 евро /855 лева/, представляващи държавни такси, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител. В тайната си практика ВКС приема, че отговорността за разноски е ограничена, защото не включва всякакви други разходи и пропуснати ползи от страната по делото - напр. пътните разноски за явяването на страните и процесуалните им представители 5 пред съда /в този смисъл са: Решение № 189 от 20.06.2014 г. на ВКС по гр.д.

№ 5193/2013 г., Определение № 379 от 16.10.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 3121/2018 г., III г. о., Решение № 67 от 03.04.2014 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д. № 2944/ 2013 г., Решение № 54 от 17.02.2016 г. на ВСК, IV г.о. по гр.д.

№5091/2015 г., решение №414 от 27.07.2009 г. на ВКС, IV г.о. по гр.д.

№1049/2008 г./. Ето защо не следва в полза на ищцата С. да се присъждат пътните разходи на адвоката й по делото, които не са включени в уговореното адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът