Решение № 123 от 10.02.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Варна, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. С.ова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20243100502094 по описа за 2024 година за да се произнесе взе пред вид следното:

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от "Златани" ЕООД, ЕИК 148026422, със седалище и адрес на управление: гр.

Варна, ул. "Цоню Тодоров" №11, срещу решение №2848/26.07.2024г., постановено по гр.д. № 9074/2023 г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу П. В. П., ЕГН **********, с адрес: *******, иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от 4500,00 лева, представляваща неустойка, в размер на стойността на предоставената и невърната техника - кафемашина "София", молел: A/Z, фабричен №07120864 на стойност 4000 лв., кафемелачка "Фиоренцато", фабричен № 21291 на стойност 400 лв., омекотител на стойност 100 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №1695/27.03.2023г. по ч.гр.д. №3616/2023г. на ВРС, 30 състав.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано.

Жалбоподателят оспорва формираните от съда изводи от фактическа страна, че вещите, предмет на договора, са били надлежно предадени на ищеца след като същият е прекратен през 2021г. Твърди, че не са изложени правни и фактически доводи дали съдът приема, че договорът е прекратен или развален, на какво основание, от кого и кога – с едностранно изявление по телефона от страна на „Пет-М-2014“ЕООД през 2021г. или с писмени уведомления от ищеца, отправени през 2023г., които солидарните длъжници 1 са отказали да получат. Счита за недопустимо прекратяването на писмен договор с устно изявление по телефон. Твърди, че липсват доказателства за спазване на предвидената в чл.12 и чл.40 от договора форма за връщане на вещите – с приемо-предавателен протокол. При игнориране на тази уговорка, съдът неправилно е приел, че е допустимо доказването със свидетели на връщането на вещите. Оспорва достоверността на кредитираните от съда показания на св. О., с твърдения, че същите не установяват кой е извършил демонтажа на кафемашината, което е от компетентността на техническо лице, както и че поради значително й тегло е невъзможно да бъде пренесена само от един човек. Счита, че неоснователно са игнорирани показанията на свид. И..

От правна страна счита, че по делото нито са твърдяни, нито са доказани предпоставките на чл.75 от ЗЗД. За да е налице валидно изпълнение на привиден кредитор, длъжникът следва добросъвестно да е изпълнил на лице, което въз основа на недвусмислените обстоятелства се явява овластено да приеме изпълнение. В случая ответникът не е ангажирал доказателства, че вещите са предадени на овластено от ищцовото дружество или от закона лице, за да се освободи от задължението. Напротив вещите са предадени на неустановена дата и година на неустановено по делото лице, без дА. последното да е било овластено от ищеца за получаването им. Дори да се приеме, че това лице е осигурявало поддръжка на машината и че я е натоварило на бус с брандове на кафе Ноар, това не е достатъчно да се приеме, че е било овластено от ищеца да вземе вещите. Вместо да положи дължимата грижа и да поиска съставянето на приемо-предавтелен протокол, ответникът се е укривал и не е съдействал за уреждане на отношенията.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна и третото лице-помагач.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Пред ВРС е предявен от "Златани" ЕООД срещу П. В. П. иск чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 92 от ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 4500,00 лева, представляваща неустойка, в размер на стойността на предоставената и невърната техника по договор за покупко-продажба и предоставяне на техника от 04.02.2020г., ведно със законната лихва, считано от 23.03.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №3616/2023г. на ВРС.

В исковата молба се твърди, че по силата на сключен на 04.02.2020г. договор за покупко-продажба и предоставяне на техника, с приемопредавателен протокол от 06.02.2020г. "Златани" ЕООД предоставило на "ПетМ-2014" ЕООД, стопанисващо обект в гр.Варна, Автогара, "Кафене Силвър", за временно ползване следната техника: кафемашина "София", модел: А/Z, фабричен №07120864 на стойност 4000,00 лв., кафемелачка "Фиоренцато, фабричен №21291 на стойност 500 лв., омекотител на стойност 100 лв.

Потребителят по договора престанал да изпълнява задължението си по чл.17 от него, а именно да закупува от ищеца предвидените в договора видове и количества кафе, поради което с изявление от 30.01.2023г. ищецът отправил изявление за прекратяването му на основание чл.39, ал.2 – едностранно и без предизвестие, като поканил потребителя в срок от 14 дни да върне техниката или да заплати неустойка в размер на уговорената стойност, на основание чл.44, ал.2 от договора. Съгласно договора връщането на движимите вещи е следвало да се извърши с писмен протокол. Потребителят отказал 2 комуникация и съдействие за предаването им, поради което ищецът изпратил до него изявление за прекратяване на 02.02.2023г. чрез куриерска фирма "Спиди". Получаването на пратката е отказано от адресата, поради което и на основание чл.44, ал.1, изр. последно от ГПК същата следва да се счита редовно връчена на датата на отказа – 03.02.2023 г., а падежът на задължението за плащането на неустойката от 4500 лв. е настъпил на 17.02.2023г. Съгласно чл.42 от договора ответникът като физическо лице е поел солидарна отговорност за изпълнението на задълженията по договора, вкл. и за връщане на получените вещи и заплащане на неустойката.

Изявлението от 30.01.2023г. е адресирано и до ответника, който също отказал получаване на 04.02.2023 г. Така падежът на задължението за плащането на неустойката от 4 500 лв. спрямо ответника е настъпил на 18.02.2023г. Поради изпадането в забава на двамата длъжници ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като с оглед депозираното от ответника възражение се обективира искане за съдебно установяване на вземането.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че е едноличен собственик на капитала и управител на „ПЕТ-М-2014" ЕООД, което дружество стопанисва обект кафене „Силвър" в гр. Варна. Излага, че през 2020г. с него се свързал представител на ищцовото дружество, който му предложил да встъпят в договорни отношения, по силата на които да му предоставят процесните кафемашина, кафемелачка и омекотител, както и да закупува от „Златани" ЕООД кафе, което да продава в обекта си. Подведен от обещанията за високо качество на продукта, който ще му бъде предоставян, ответникът, в качеството си на управител на „ПЕТ-М-2014" ЕООД, сключил на 04.02.2020г. процесния договор със „Златани" ЕООД. Впоследствие обаче поради многобройните оплаквания от клиенти за лошото качество на доставяното кафе, през 2021г. ответникът се свързал с представител на ищцовото дружество и му заявил, че вече няма нужда от предоставените му кафемашина, кафемелачка и омекотител. След около една седмица служител на „Златани" ЕООД пристигнал в кафене „Силвър", демонтирал процесните съоръжения и ги взел от обекта. В тази връзка оспорва твърденията, че вещите не са върнати на ищцовото дружество.

Третото лице-помагач „Пет-М-2014" ЕООД не е изразило становище.

Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Предявеният иск е с правно основание чл. 92 от ЗЗД за присъждане на 3 компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължението за връщане на предоставено в заем техническо оборудване. Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение, договорена неустойка за неизпълнението на това задължение, кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни. При клауза за неустойка същата се дължи при неизпълнение на задължението и за вида неизпълнение, за което е уговорена.

По делото не се спори, че по силата на представения по делото договор от 04.02.2020г., потребителят „Пет-М-2014" ЕООД се е задължил да закупи от доставчика „Златани" ЕООД подробно индивидуализирани в чл.17 от договора видове и количества кафе „Пеликан Руж“ или „Ноар“, както и да предлага в собствения си обект – кафе „Силвър“ в гр.Варна, *****, само закупено от ищеца кафе, като за целта ищецът се е задължил да му предостави за временно ползване свои машини, съоръжения и оборудване, които да бъдат монтирани в търговския обект. Съгласно чл.23 потребителят няма право да използва при никакви обстоятелства други продукти и консумативи, необходими за приготвянето на напитки с предоставените вещи, освен продуктите, закупени от доставчика. Напитките се приготвят по рецепта, като потребителят е длъжен да спазва точно указаните пропорции.

Липсва спор, че към договора е сключен и Анекс за реклама и предоставяне на рекламни материали от 04.02.2020г., по силата на който потребителят се задължава да рекламира стоките на доставчика и на търговските му марки, като поставя предоставените му рекламни материали на видни места и да ги ползва по начин, позволяващ да се постигне оптимално рекламно въздействие върху потребителите за популяризиране стоките на доставчика.

Безспорно е също така, че с двустранно подписан приемо-предавателен протокол от 06.02.2020г., който според чл. 1 представлява неразделна част от договора, ищецът е предал на „Пет-М-2014" ЕООД и е монтирал в посочения търговски обект следното оборудване: кафемашина "София", молел: A/Z, фабричен №07120864 на стойност 4000 лв., кафемелачка "Фиоренцато", фабричен № 21291 на стойност 400 лв., омекотител на стойност 100 лв.

При така очертаните параметри на правоотношението, съдът намира, че се касае за договор с комплексен характер, разкриващ същественото съдържание на договор за търговска продажба на стоки, съчетан с договори за заем за послужване и за рекламна услуга и брандиране. Основният предмет на договора е за продажба на определен асортимент от кафе, а заемът на процесното оборудване има обслужващо значение с оглед осигуряване на търсеното пълноценно реализиране на продуктовите качества на стоката и нейното популяризиране.

Предоставянето на уредите е обвързано със задължението на потребителя да закупи определено количество кафе. При неизпълнение на това задължение доставчикът има право да прекрати едностранно договора без предизвестие, а потребителят е длъжен да върне уредите в срок от един ден. (чл.39, ал.2 и чл.40 от договора).

При отказ на потребителя да върне незабавно всички вещи, собственост на доставчика, в чл.44, ал.2 е уговорена компенсаторна неустойка в размер на минималната стойност на вещите, определена в чл.1 от договора, който от 4 своя страна препраща към коментирания по-горе приемо-предавателен протокол.