Определение № 2873 от 22.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2873 гр. София, 22.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20251110112428 по описа за 2025 година намира, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК:

Д. М. Г., М. С. П. и М. С. Г. са предявили срещу „Инвестбанк“ АД: отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК, за установяване недължимостта на сумата от 6 473,21 лева, остатък от предоставен потребителски кредит по Договор за потребителски кредит № /номер/ от 18.02.2009 г. с „Емпорики Банк България“ ЕАД, ведно със законна лихва за периода от 25.01.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва по редовна главница в размер 562,33 лева, за периода от 18.01.2010 г. до 04.08.2011 г., наказателна лихва по просрочена главница в размер на 1121,43 лева, за периода от 18.02.2010 г. до 24.01.2012 г. и 547,84 лева, разноски по делото, от които 163,14 лева, държавна такса и 384,70 лева, възнаграждение на юрисконсулт, отразени в изпълнителен лист от 10.02.2012 г. по гр. д. № 3780/2012 г. по описа на СРС и претендирани срещу ищците по изпълнително дело с № 2017/.../0405221 на ЧСИ М.Б., с рег. № /.../ в КЧСИ, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предявен от ищеца М. С. Г., за сумата от 1262,14 лева, платена от ищеца сума без основание, в хода на принудително изпълнение по изпълнително дело с № 2017/.../0405221 на ЧСИ М.Б., с рег. № /.../ на КЧСИ, преведена на взискателя за погасяване на задължения, отразени в изпълнителен лист от 10.02.2012 г. по гр. д. № 3780/2012 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до 1 окончателното изплащане на сумата.

Ищците твърдят, че са наследници по закон на Симеон Драгомиров Г., починал на 02.05.2009 г., който приживе е сключил Договор за потребителски банков кредит № /номер/ от 18.02.2009 г. с „Емпорики Банк България“ ЕАД, с последващо наименование „Креди Агрикол България“ и „Търговска Банка Виктория“ (правоприемник, на което се явява ответното дружество).

Поддържат, че на 10.02.2012 г. е издадена Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист по гр. д. № 3780/2012 г. на СРС срещу ищците, в качеството им на наследници, за сумата от 6 473,21 лв., остатък от предоставен потребителски кредит по договора по-горе, ведно със законна лихва за периода от 25.01.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва по редовна главница в размер 562,33 лева, за периода от 18.01.2010 г. до 04.08.2011 г., наказателна лихва по просрочена главница в размер на 1121,43 лева, за периода от 18.02.2010 г. до 24.01.2012 г. и 547,84 лева разноски по делото, от които 163,14 лева, държавна такса и 384,70 лева, възнаграждение на юрисконсулт. Сочат, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2012/.../0408280 при ЧСИ М.Б., което впоследствие е било прекратено. Излагат твърдения, че през 2017 г. е образувано ново изпълнително дело с № 2017/.../0405221 при същия ЧСИ, по което на 17.09.2024 г. са изпратени запорни съобщения до трети задължени лица и за периода от м.09.2024 г. до м. 01.2025 г. от ищеца М. Г. е събрана сумата от 1262,14 лева от трудово му възнаграждение, получавано от третото задължено лице „АНГРО“ ООД. Посочват, че от момента на издаване на изпълнителния лист (10.02.2012 г.) или от последното валидно изпълнително действие до момента на завеждане на иска (05.03.2025 г.) е изтекъл предвиденият в закона давностен срок. Излагат доводи за погасено по давност вземане на банката, като се позовават на изтекла погасителна давност, тъй като в продължителен период не са извършвани валидни изпълнителни действия, които са от естество да прекъсват давността. Смятат, че поради изтеклата давност, не дължат сумите по изпълнителния лист и принудителното изпълнение срещу тях се явява незаконосъобразно, като събраните суми от ЧСИ, след изтичане на давността, подлежат на връщане като платени без основание.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Инвестбанк“ АД признава качеството си на правоприемник на кредитора и съществуването на заемното правоотношение. Ответната страна твърди, че давността е прекъсвана многократно чрез подаване на молби за нови изпълнителни способи и извършване на действия от ЧСИ. Посочват се конкретни действия: налагане на запори през 2012 г., 2018 г., 2020 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г., както и извършване на справки за активи на длъжниците. Ответникът посочва, че събраната сума е в размер на 1181,30 лева, а не 1262,14 лв.

2

Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК при предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, вр. чл. 439, ал. 1 ГПК, в тежест на ищците е да докажат, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното единствено основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл.

116 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е платил процесната сума на ответника при липса на основание за това, поради което ответникът се е обогатил. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, респ. че е налице основание за задържане на получената сума.

С оглед становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК съдът обявява за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Ищците са наследници по закон на Симеон Драгомиров Г., починал на 02.05.2009 г., който приживе е сключил Договор за потребителски банков кредит № /номер/ от 18.02.2009 г. с „Емпорики Банк България“ ЕАД, с последващо наименование „Креди Агрикол България“ и „Търговска Банка Виктория“ (правоприемник, на което се явява ответното дружество).

На 10.02.2012 г. е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по гр. д. № 3780/2012 г. на СРС срещу ищците, в качеството им на наследници, за сумата от 6 473,21 лв., остатък от предоставен потребителски кредит по договора по – горе, ведно със законна лихва за периода от 25.01.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва по редовна главница в размер 562,33 лева, за периода от 18.01.2010 г. до 04.08.2011 г., наказателна лихва по просрочена главница в размер на 1121,43 лева, за периода от 18.02.2010 г. до 24.01.2012 г. и 547,84 лева разноски по делото, от които 163,14 лева, държавна такса и 384,70 лева, възнаграждение на юрисконсулт.

Въз основа на горния изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2012/.../0408280 при ЧСИ М.Б., което впоследствие е било прекратено и през 2017 г. е образувано ново изпълнително дело с № 2017/.../0405221 при същия ЧСИ, по което на 17.09.2024 г. са изпратени запорни съобщения до трети задължени лица и за периода от м.09.2024 г.

3 до м. 01.2025 г. от ищеца М. Г. е събрана сумата от 1181,30 лева.

Страните са представили към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Искането на ищците за служебно приобщаване на гр.д. № 3780/2012 г., както и за изискване на посочените в искова молба изпълнителни дела следва да бъдат оставени без уважение, доколкото страната не сочи какви обстоятелства ще изяснява с материалите, намиращи се в делото, по което е издаден изпълнителния лист, а от друга страна на ищците може да бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да могат да се снабдят с материалите, намиращи се в кориците на двете изпълнителни дела.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал.

2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.02.2026 г. от 10:40 ч., за което страните да бъдат призовани.

ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

ОТХВЪРЛЯ исканията на ищеца за приобщаване на гр.д. № 3780/2012 г. по описа на СРС, както и за изискване на изпълнителни дела 2012/.../0408280 и 2017/.../0405221, двете по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № /.../ в КЧСИ.

УКАЗВА на ищците, че при искане от тяхна страна могат да бъдат снабдени със съдебно удостоверение (след представяне на проект), по силата на което са се снабдят с материалите, намиращи се в двете изпълнителни дела, посочени по – горе.

УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекта на доклада най-късно в първото по делото заседание.

УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез медиация. При постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. Към Софийския районен съд действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на медиация.

УКАЗВА на страните, че: съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма 4 пълномощник по делото в РБ; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.

2 когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени; съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.

Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищците да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Връчването на страните да се извърши и на посочените електронни адреси.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5