Решение № 629 от 23.12.2025, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 629 гр. Ямбол, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Христова Иванова при участието на секретаря Т.С.К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Христова Иванова Гражданско дело № 20252330101447 по описа за 2025 година

Производството се води по предявена от К. Д. Н., Й. И. П., М. К. П., Н. П. П. и А.

П. П. против Й. И. Й. искова молба, с която са предявени искове по чл. 124,ал.1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на ответника , че ищците /след извършен от първия от Й. Г. Й. отказ от иска и частично прекратяване на производството/ са собственици по силата на наследствено правоприемство на общо ½ ид.ч./посочени и поотделно за всеки от тях/ от недвижим имот, находящ се в землището на с. Б. , подробно описан в молба – уточнение от *** год. и искане по чл.

537,ал. 2 от ГПК за отмяна на КНА от № *** год. за посочените ид.ч.

В исковата молба и уточненията се твърди, че ищците и ответника , заедно с В.

Х. Х. са наследници по закон на П. Х. М. , както и съсобственици по силата на наследствено правоприемство на недвижим имот- нива , находяща се в землището на с. Б. при посочени квоти. Ищците установили, че ответникът се е снабдил с нотариален акт за право на собственост върху имот придобит по наследство и давностно владение през *** год., което пораждало правния им интерес да искат да бъде признато за установено правото на собственост върху наследствените им ид. части от имота, вкл. посочения КНА да бъде отменен по отношение на тези части.

Иска се уважаване на претенциите, както и присъждане на разноски.

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че в ИМ е налице неяснота кой е имотът предмет на иска. Същевременно посочва, че се легитимира като собственик на имота по силата на КНА, като за същия единствено той заплащал над десет години данъците, единствено той го владял и ползвал, което владение продължавало и сега. Посочва, че представя два договора за доброволна делба, които уреждат всички последици по прекратена съсобственост между наследниците на двамата общи наследодатели – Й.

1

Х. и П. Х., като процесната нива не била предмет на същите и още към 2007 год. наследниците знаели, че се владее и ползва от ответника. Имотът владеел явно, спокойно и при липса на претенции от другите наследници до настоящия момент.

Претендира за отхвърляне на иска по изложени съображения, както и за присъждане на разноски.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищците.

Ответникът оспорва иска лично и чрез упълномощен адвокат.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С решение № *** от *** год. на ОСЗ Т. е възстановено правото на собственост на наследниците на П. Х. М. върху следните недвижими имоти – нива с площ 2, 450 дка, имот № *** по КП от *** год. на с. Б. и нива с площ 1, 660 дка , имот № *** по КП от *** год. на с. Б..

От приетото удостоверение за наследници изх. № *** год.се установява, че след смъртта си П. Х. М. поч. на *** год. е оставил следните наследници по закон – Й. Х.

М. – брат, починал на *** год. и децата на починалия преди него брат М. Х. М. , поч. на *** год. – Д. М. Х. /поч. на *** год. / и М. М. И.а /поч. на *** год./.

Представено е копие от НА № *** год. по силата на който ответникът Й. И. Й. е признат за собственик по наследство и давностно владение на процесния недвижим имот – незастроено дворно място , съставляващо УПИ ***-***, с площ 2450 кв.м.

Представена е справка от Ферма – регистри, според която нива с площ 2450 кв.м. е заявена за ползване въз основа на едногодишен договор за наем от Е. Д. П..

В подкрепа на твърденията си ответникът е представил приходна квитанция за заплатени данък и такса битови отпадъци за периода 2014 – 2-24 год.

Приет е и договор за доброволна делба от *** год. , по силата на който Х. Й. Х., Г. Й. В., Й. Г. Й., Т. Ж. М.а, Д. М. Х., И. П. И., Й. И. П., М. К. П., Н. П. П. и А. П. П. са поделили доброволно съсобствени недвижими имоти- земеделски земи, находящи се в землището на с. Б.,останали от общия наследодател П. Х. М., възстановени по решение на ПК- Т. от ***год. , а именно – нива с площ 2, 100 дка, имот № ***, нива с площ 3, 799 дка, имот № *** и нива с площ 10, 300 дка, имот № ***.По силата на договора страните са уговорили, че прекратяват съсобствеността върху описаните имоти и не могат да имат никакви претенции спрямо станалите.

С договор за доброволна делба от *** год. Х. Й. Х., Г. Й. В., Й. Г. Й., Й. И. П. и Т. Ж. М.а, са поделили доброволно съсобствени недвижими имоти- земеделски земи, находящи се в землището на с. Б.,останали от общия наследодател П. Х. М., възстановени по решение на ПК- Т. по преписка *** , а именно имоти с номера - ***, ***, ***, ***, *** .По силата на договора страните са уговорили, че прекратяват съсобствеността върху описаните имоти и не могат да имат никакви претенции спрямо станалите

По делото е изискано и прието в цялост НД № *** год. на нотариус С. М..

Представени са и договори за наем на имота, своевременно оспорени от ответната страна.

В процеса са събрани и гласни доказателства.

В показанията си св. Ч. посочва, че знае нивата, за която се води делото, 2 намирала се в началото на с. Б. в източния край. Свидетелят бил ЗП , имал техника, затова семейството на ищеца Й. го помолило да я обработва. Това било от 2018 до 2021 год. Знаел, че семейството на Й. сяло там люцерна, даже им помогнал да приберат балите. Това били ниви, но част от тази нива била вкарана в регулация.

Свидетелят твърди, че не познава ответника. Мисли, че е обработвал около 4 дка.

Нивата била разделена от път, който не се намирал на същото място, както сега, когато свидетелят я обработвал. Не е присъствал на уговорки. От Й. знаел, че тази нива му е от баба Янка.

Св. К., съсед на ответника в гр. Я. посочва, че от 20002 год. работи в поделението в с. Б. и знае имота, защото сутрин и вечер минава от там. Многократно е виждал ответника в имота, спирал е при него, помагал му е да качи продукция. Не е виждал друг в имота. В имота нямало сгради, нито ограда. Били сложени едни колчета, просто за да ес маркира. Твърди, че там ответникът си засявал малко зеленчуци.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск по чл. 124,ал.1 ГПК, както и искане по чл. 537,ал.2 от ГПК.

В процесния случай ищците претендират да бъдат признати по отношение на ответника за собственици по отношение на общо ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти.

Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове е наличието на интерес от търсената защита. В конкретния случай съдът намира, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск и той произтича от възникналия между страните спор за правото на собственост ,т.к. ответникът се е снабдил с КНА за собственост по наследство и давностно владение за целия спорен имот.

Ищците и ответникът не спорят, че са част от наследниците на общия наследодател П. Х. М., както и че процесния имот е възстановен по силата на решение на ПК – Т. № ***/*** год. Всъщност основния спорен между страните въпрос е относно наличието на предпоставките за придобиването на собствеността върху имота на основание упражнявано давностно владение, до съставяне на КНА от *** г., с който, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС, Й. И. Й. е признат за едноличен собственик на имота , като с установителният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ищците молят да се признае спрямо този ответник, че са съсобственици по наследство на общо ½ ид.ч. от имота , като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, искат и частична отмяна на издадения КНА.

Придобивната давност, като оригинерен способ за придобиване право на собственост, включва във фактическия си състав следните два елемента: владение и определен срок от време. Владението, съгл. чл. 68, ал. 1 от ЗС, представлява упражняване на фактическа власт върху определена вещ. За да може владението да произведе действието на придобивната давност, то трябва да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с намерение да се държи веща като своя собствена.Когато един имот е съсобствен поради придобиването му по наследство, за да бъде придобита по давност наследствената част на другите наследници, не е достатъчно само целият имот да се владее от единия сънаследник. Сам по себе си фактът на осъществяване на фактическата власт върху имота не е достатъчен, за да се приеме, че е налице владение, като основание за придобИ.е по давност на идеалните части на останалите сънаследници. Приема се, че такъв наследник е владелец само на 3 собствената си идеална част от имота и държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие собственост върху целия имот по силата на давност, този сънаследник следва да отблъсне владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно отношение към вещта. Следователно от гледна точка на доказването на собствеността следва да се установи не само, че наследникът е ползвал имота в продължение на законоустановения срок от време, но също така и факта, че намерението му да го държи за себе си е било изрично демонстрирано пред останалите наследници.

Промяната в намерението следва да намери външна изява в предприемането на конкретни действия, които да станат достояние на наследниците и да показват несъмнено, че наследникът, който упражнява фактическа власт отрича техните права върху вещта и я държи само за себе си. Според трайно установената и безпротиворечива съдебна практика действията, изразяващи се в обработване на имота, прибиране на плодове от същия, грижа за поддържането му, не са действия на своене и манифестиране на отношение към имота като свой, а са действия на обикновено управление. Сключването на договори за аренда, отдаване на вещта под наем, получаването на гражданските плодове само от някой от съсобствениците също не съставляват действия, които да отричат правата на собственика, респ. съсобственика и не могат да се третират като проява на намерението на съсобственика да владее имота изцяло за себе си. Гореописаните действия всъщност представляват действия по управление на общата вещ и не могат да обосноват извод за наличие на явно и несъмнено владение. Ползването на имотите лично или чрез отдаването му на трети лица е част от правомощията на съсобственика съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС. Освен изложеното, нито снабдяването с констативен нотариален акт, нито вписването на такъв не е действие на довеждане до знанието на останалите съсобственици на намерението да се свои целия имот (така - Решение № 7 от 10.09.2018 г. по гр. д. № 1903/2017 г. на ВКС, ІІ г.о.; ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 131 ОТ 12.03.2019 Г. ПО ГР. Д. № 2765/2018 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС) . За да се приеме, че сънаследник владее целият имот изключително за себе си е необходимо той да е противопоставил на останалите своето намерение за това. Владението на невладеещия собственик се счита отблъснато, когато с действията си владеещият собственик го отблъсква и препятства да упражнява правото си на собственост. Такива действия могат да бъдат недопускане до имота, заявяване пред самия него и пред трети лица, че владее за себе си, както и други, които изключват недвусмислено властта върху вещта.

При анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, ЯРС приема, че съсобствеността върху процесния имот не е погасена поради придобивна давност, изтекла в полза на ответника. На първо място последният не доказа фактически , непрекъснато да е владял имота за период повече от десет години.

Доказателствата– писмени и показанията на двамата свидетели в тази насока са твърде противоречиви и по-скоро от тях може да бъде прието, че през различни периоди след възстановяване на имота същият е бил обработван , както от семейството на ищеца Й.