Решение № 776 от 05.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. София , 05.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Цветко Лазаров

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20201000503211 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 6972 от 16.10.2019г., постановено по гр.дело № 9623/2015г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-и състав е осъдено дружеството ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на К. К. К. сумата от 9 500лв. на осн. чл.226 ал.1 от КЗ(отм.), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 16.03.2015г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск е отхвърлен за разликата над 9 500 лв. до предявения размер от 50 000 лв. като неоснователен и недоказан.

Постъпила е въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която се обжалва съдебно решение № 6972 от 16.10.2019г., постановено по гр.дело № 9623/2015г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-и състав , в частта, в която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП в размер на 9 500 лв. за сумата над 5000 лв.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Твърди се незаконосъобразност при прилагането на разп. на чл.52 от ЗЗД при 1 определяне размера на дължимото обезщетение, което е значително завишено, както предвид преживените от ищцата травми, така и предвид установената съдебна практика. Оспорва се процента на приетото съпричиняване от страна на пострадалата на вредоносния резултат, като се твърди, че той е значително занижен.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение № 6972 от 16.10.2019г., постановено по гр.дело № 9523/2015г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-и състав , в обжалваната част и да отхвърли предявения иск над сумата от 5000 лв. или да намали по размер присъденото обезщетение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна по жалбата, подадена от

ЗД „БУЛ ИНС“ АД,

К.К. не представя писмен отговор по подадената въззивна жалба.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от К. К. К., с която се обжалва съдебно решение № 6972 от 16.10.2019г., постановено по гр.д.№ 9623/2015г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-и с-в в частта, в която е отхвърлен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, за разликата над уважения размер от 9 500 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Изложени са съображения, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения.

Твърди се, че определеният размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди не съответства на критерия за справедливост, установен в нормата на чл.52 от ЗЗД, тъй като първостепенният съд при определяне на размера на присъденото обезщетение не е отчел степента и интензивността на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, характера и вида на уврежданията, претърпени от ищцата.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел съпричиняване от страна на пострадалата, като е приел за доказан факта, че същата е навлязла внезапно на пътното плътно. Оспорва приетото съпричиняване.

2

Твърди, че при определяне на обезщетението от първоинстанционния съд не са отчетени правилно обществено-икономическите условия към датата на ПТП и размера на застрахователните лимити.

По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени съдебно решение №6972 от 16.10.2019г., постановено по гр.д.№ 9623/2015г. по описа на СГС, І-во ГО, 5-и с-в в обжалваната част и да уважи предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди до размера на 20 000 лв., ведно със следващата се законова лихва от 16.03.2015г. Претендира разноски за настоящата инстанция, вкл. и дължим адвокатски хонорар по реда на чл.38 от ЗА.

Представя списък на разноските.

Въззиваемата страна ЗД „БУЛ ИНС” АД не депозира писмен отговор по подадената въззивна жалба от К.К..

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна и фактическа следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ( отм.) за обезщетяване на претърпени от ищ цата неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 16.03.2015г., представляващи болки и страдания, преживени от ищецата поради получени увреди на здравето, съставляващи контузия на главата в дясната челно-слепоочна област, охлузване на лявото бедро, охлузване на кожата в областта на левия лакът и по долната трета на лявата предмишница, контузия с подкожно кръвонасядане по външно страничната повърхност в горната трета на лявото бедро.

В конкретния случай по делото не е спорно обстоятелството, а същото се установява и от КП №1292/17.03.2015г. за ПТП и НП № 15-1228000834/08.04.2015г. на ОД на МВР- Стара Загора, че на 16.03.2015г., ищцата като пешеходец е претърпяла ПТП в гр. Стара Загора. Водачът на лек автомобил „Шкода Фабия“ с ДК № *** В. Б. Г. отнела предимството на пресичащата пътното платно на бул. „Славянски“ на пешеходна пътека пешеходка и не пропуснала същата, поради което е настъпил удар между 3 пешеходката и автомобила, при който е пострадала пешеходката К.К..

Видно от заключението на приетата по делото САТЕ поради късното възприемане на пешеходката от водача на лекия автомобил, същият е предприел аварийно спиране със закъснение, което е довело до удара между пешеходката и лекия автомобил.

САТЕ дава категорично заключение, че причините за настъпване на ПТП са от субективен характер и се свеждат до нарушаване на правилата за движение от В. Г..

Видно от „Справка за сключена застраховка“ по делото, към датата на процесното ПТП отговорността на водача на лек автомобил „ Шкода Фабия“ с ДК № *** е била застрахована от ответното дружество.

Видно от заключението на приетата по делото СМЕ, изготвена от в.л. др Х. М., приета в съдебно заседание на 25.04.2018г. ищцата е получила контузия на главата в дясната челно-слепоочна област, охлузване на лявото бедро, охлузване на кожата в областта на левия лакът и по долната трета на лявата предмишница, контузия с подкожно кръвонасядане по външно страничната повърхност в горната трета на лявото бедро.

Непосредствено след инцидента, ищцата е била прегледана в ЦСМПгр.Стара Загора, били са извършени изследвания, ищцата е била транспортирана до СПО, където е била обслужена амбулаторно и е била освободена за домашно лечение.

Ищцата е търпяла болки и страдания за период от около 8-14 дни, с постепенно затихващ характер, като обичайният възстановителен период за подобни травми е около 14 дни.

За останалите твърдени в исковата молба претърпени от ищеца увреди на здравето, СМЕ не дава заключение, същите да са били констатирани непосредствено сред ПТП, или да са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Напротив, СМЕ дава категорично заключение, че при прегледа в ЦСМП не е констатирано мозъчно сътресение, или загуба на съзнание, твърдени от ищцата.

4

По делото са събрани гласни доказателства- разпитан е свид. К. К., съпруг на ищцата. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като съобразява и разп. на чл.172 от ГПК. Същите не противоречат на заключението на приетата по делото СМЕ.

Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.

Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.

Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите досежно законосъобразността на обжалваното решение.

Разгледана по същество въззивната жалба на

ОСНОВАТЕЛНА.

ЗД“БУЛ ИНС“ АД

Разгледана по същество насрещната въззивна жалба на К.К.

ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. е

По наведените във въззивните жалби оплаквания:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно осн. чл.226 ал.1 от КЗ ( понастоящем отменен) във вр. с чл.45 от ЗЗД.

Прекият иск по чл.226, ал.1 от КЗ (понастоящем отм..), е искът, с който разполага увреденият от ПТП срещу застрахователя на гражданската отговорност на прекия причинител на вредите. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за 5 чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно обезпечителна.

В процесния случай предявеният пряк иск по чл.226 ал.1 КЗ (понастоящем отм.) срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на посочената правна норма.

За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.

В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени средства, което, настоящата съдебна инстанция, в случая приема за сторено.

От представените КП за ПТП и НП, както и от заключението на приетата в първоинстанционното разглеждане на делото САТЕ, се установява противоправното поведение и вината на В. Г., водач на лек автомобил „Шкода Фабия“ с ДК№ *** за причиняване на посочените погоре увреди на здравето на ищцата.

Видно от „Справка за сключена застраховка ГО“, изд. от ИЦ на ГФ, е съществувало надлежно застрахователно правоотношение между ответното дружество и водача на процесния лек автомобил по риска „гражданска отговорност“ за процесния период.

С обжалваното решение е приет за справедлив размер на обезщетение на претърпените от ищцата неимуществени вреди сумата от 9500 лв.

Настоящият съдебен състав намира този размер на обезщетение за завишен.

В първоинстанционното производство е

6 допусната и приета СМЕ, чието заключение съдът изцяло кредитира. От това заключение се установяват по категоричен начин причинените на ищцата контузии, съставляващи контузия на главата в дясната челно-слепоочна област, охлузване на лявото бедро, охлузване на кожата в областта на левия лакът и по долната трета на лявата предмишница, контузия с подкожно кръвонасядане по външно страничната повърхност в горната трета на лявото бедро. Тези контузии са в пряка причинно-следствена връзка с преживяното ПТП.

Останалите, твърдени от ищцата контузи, съставляващи сътресение на мозъка със загуба на съзнание и диспепсия, настоящият съдебен състав намира за недоказани, както досежно тяхното настъпване, така и досежно твърдяната пряка причинно-следствена връзка с претърпяното ПТП от ищцата. За настъпването на тези контузии, няма представени медицински документи, които да кореспондират с извършения преглед на ищеца в ЦСМП и СПО в болницата на гр.Стара Загора непосредствено след катастрофата и констатациите от същия. Прегледът е бил обстоен с множество изследвания, извършен от безспорни специалисти и с нужната медицинска техника. Не са ангажирани и доказателства, че ищцата е претърпяла храносмилателно заболяване, засягащо стомаха и горната част на тънките черва (диспепсия), още по-малко може да се приеме за доказано, че такова заболяване би било в пряко-причинно следствена връзка с процесното ПТП, предвид неговия механизъм и получените от ищцата увреди. Доказателствената тежест, както е отбелязано по-горе, е изцяло за ищцовата страна досежно доказване на настъпването на увредите и на търпените болки и страдания.