Решение № 119 от 04.07.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. В., 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

Г. П. Й.

Н. Д. Н. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20221300500156 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

Въззивното производство е образувано по жалба на Г. И. П. от гр.В., чрез особен представител адв. И.Д.. АК - В., служебен адрес гр.В. против Решение № 55/25.02.2022 г., постановено по гр. дело № 1712/2020 г. по описа на РС-В., с което е уважен предявен от УМБАЛ"С. Г. ЕАД – гр. П. иск по чл.

422 ГПК за признаване дължимост от жалбоподателя на сумата в размер на 715 лева /седемстотин и петнадесет/ лева главница, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда 29.05.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение № 816-Р3/01.06.2020г. по ч.гр.д.№758/2020г. по описа на Районен съд – В. и разноските за двете производства.

С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати процесуални нарушения на районния съд при постановяване на обжалвания акт, а именно липса на изложени мотиви и необсъждане на събраните доказателства. Съдът не бил обсъдил 1 наведените възражения с отговора на исковата молба - че ответникът не е уведомен при постъпването в клиниката, че е здравно неосигурен; ч е не е уведомяван за конкретни цени на лечението и манипулациите; че майка та на ответника е заплатила дължимите здравноосигурителните вноски на 25.12.2017 г.; че след заплащането на дължимите вноски ответникът е изписан; не му е представена сметка за дължими суми или информиран, че дължи сума за съответните манипулации.

Излага се, че ВРС не е обсъдил свидетелските показания на майката на ответника, представеното по делото удостоверение от НАП, от което се установявало, че дължимите вноски са постъпили по сметка на НАП на 29.12.2017 г., както и представената сметка от страна на болницата, съставена на 28.02.2018 г., както и че покани за доброволно изпълнение са изпратени през 2019 г.

Навежда се още във въззивната жалба, че ВРС не е дал правна квалификация на иска, както и ч е изготвеният доклад няма изискуемото съдържание по чл. 146 от ГПК.

Излага се, че обжалваното решение е неправилно и поради неправилно приложение на материалния закон в нарушение на чл. 86, ал. 1, т. 6 от Закона за здравето /ЗЗ/ и чл. 109, ал. 1, във вр. с чл. 52, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Посочва се, че въззивникът бил уведомен от страна на болницата, че не е осигурен в деня на изписването, което се установявало от събраните гласни доказателства на разпитания по делото свидетел.

Свидетелските показания кореспондирали с представеното удостоверение на НАП, от което било видно, че дължимата сума за осигуровки е постъпила по сметка на НАП на 29.12.2017 г., т. е. има съответствие между казаното, че осигуровките са платени в деня на изписване 25.12.2017 г. (Коледа) и съответно са се отразили на 29.12.2017 г. (поради празничните дни).

Посочва се, че въззивникът към датата на изписването не бил уведомен, че дължи такса за предоставените медицински услуги, че не му е представена сметка, нито информация за цената на всяка медицинската услуга в нарушение на чл. 86, ал. 2, т. 6 от ЗЗ. Представената по делото сметка била с дата 08.02.2018 г., и липсвал подпис на пациент. Цитира и прилага определение № 358 на ВКС, постановено по гр. д. № 903/2016 г., IV г.о.

Счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на чл. 109, 2 ал. 3 от ЗЗО според която норма здравноосигурителните права на лицата по ал. 1 се възстановяват от датата на заплащане на дължимите вноски по ал.

2..... В случая се твърди ,че въззивникът бил заплатил дължимите задравноосигурителни вноски в деня на изписването - 25.12.2017 г., поради което счита, че вече бил с възстановени здравноосигурителни права, тъй като те са възстановени от датата на плащането, поради което и не дължал цената на оказаната болнична помощ, в съответствие с чл. 109, ал. 1 от ЗЗО.

Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят предявените от УМБАЛ „С. Г." ЕАД искове.

В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна УМБАЛ „С. Г.” ЕАД, гр.П. чрез адв.-пълномощник Р. В. ,с който оспорва същата по подробно изложени съображения като неоснователна. Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Претендира съдебни разноски за въззивното производство.

В отговора на въззивната жалба ответната по жалбата страна излага, че противно на твърденията виззивника по делото не е представил копие от документ, доказващ заплащането на здравните осигуровки. Счита, че свидетелските показания на майката на ответника са недопустим, поради това, че твърдяното извършено плащане, като юридически факт следва да бъде установен само с документ, издаден от НАП, или от банка, в зависимост от начин на плащането на здравните вноски.

Посочва се, че по делото е приложена Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични и лечебни процедури, раздел пети и че въззивникът Г.П. бил запознат с ценоразписа на лечебното заведение, за което и се е подписал.

Излага се, че причина за прекъснатите здравноосигурителни права на въззивника е собственото му поведение, неплащане на вноските, за което носи отговорност като гражданин, желаещ да ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК, но при определени правила.

Иска съдът да потвърди изцяло обжалваното Решение № 560/04.08.2020г. на РС-В. като правилно, законосъобразно и обосновано. Иска присъждане на разноски.

От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени 3 доказателства и не са направени доказателствени искания.

Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна и е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явява се процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от УМБАЛ "С..

Г." ЕАД, с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 109, ал. 1, във вр. с чл. 52 от Закона за здравното осигуряване.

С обжалваното решение е уважен предявеният от ищеца УМБАЛ "С. Г." ЕАД – гр. П. против ответника Г. И. П. от гр.В. иск за установяване дължимост на вземане в размер на 715 лева, представляваща предоставената на ответника медицинска помощ и услуги по КП № 98 "Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром" по време на болничен престой, продължил от 22.12.2017 г. до 25.12.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 29.05.2019г. до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 758/2020 г. по описа на РС-В..

От приложеното ч.гр.д.№758/2020г. по описа на РС-В. се установява, че ищецът и заявител УМБАЛ“С. Г.“ЕАД гр.П. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС-В. срещу Г. И.

П.. По делото е издадена заповед № 816-РЗ/01.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за следните суми:

715,00лв. главница и законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда - 29.05.2020г. до изплащане на вземането, както и сумата 25лв. за държавни такси и 50лв. юрисконсултско възнаграждение.

В едномесечният срок по чл.414 от ГПК длъжникът П. е подал възражение срещу Заповедта, с което е оспорил вземането. Вследствие на възражението е образувано настоящото производство.

4

Ответникът Г.П. постъпил в ответното болнично заведение на дата 22.12.2017 г. в 18.20ч., след като от Отделението по спешна медицина е била отчетена необходимостта от стационарно болнично лечение и хоспитализация и е бил насочен към Клиниката по инфекциозни болести. От ищцовото лечебно заведение на ответника П. била оказана болнична помощ с изпълнение на алгоритъм по клинична пътека /КП/ №98 „Диагностика и лечение на остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром“. При постъпване на ответника е съставена история на заболяването /ИЗ/№79008/2017г., лечението е приключило с издаване на епикриза, в която са описани извършените медицински дейности, включени в диагностичнолечебния алгоритъм на КП №98.Ответникът/пациентът/ е изписан на 25.12.2017 г.

Към датата на приема ответникът е била с прекъснати здравноосигурителни права, които не бил възстановил през времето на болничния си престой, продължил до деня на дехоспитализацията – 25.12.2017 г. и неосигурен, видно от приложените 2бр. електронни справки към исковата молба на НАП. С оглед на това лечебното заведение е изпратило на ответника 2 бр. покани за доброволно плащане и двете върнати в цялост с отбелязване „непотърсени“, видно то приложените обратни разписки. Ответникът не е извършил плащане на задължението в размер на исковата сума от 715 лева.

Ответникът, представляван в процеса от назначеният му особен представител адв. И.Д. от ВАК, е оспорил иска изцяло.

Оспорено е, че не бил уведомен за прекъснатите му здравноосигурителни права, не бил запознат с ценоразписа на лечебното заведение и не бил уведомен за цените на лечението и манипулациите, неплатените здравни осигуровки били заплатени в деня на изписването 25.12.2017г., поради което здравноосигурителните му права са били възстановени, не му е предоставена сметката или фактурата за дължимата сума за лечение.

Ответникът не оспорва факта, че е бил хоспитализиран в ищцовото лечебно заведение от 22.12.2017 г. до 25.12.2017 г., когато бил изписан. По делото не е спорно обстоятелството, че на въззивника е оказана болнична помощ и е изпълнен алгоритъма по КП №98, което се установява от 5 приложените доказателства - лист за преглед на пациент в спешно отделение, направление за хоспитализация, епикриза от клиника по инфекциозни болести, фиш с резултат от лаборатория по микробиология, 3 бр. фишове с резултат от клинична лаборатория, клинико – терапевтичен лист, резултати от изследване на РЗИ П.-отдел Микробиология, страници от ИЗ№79008/2017г.

От приложената към исковата молба Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на диагностични лечебни процедури-образец№1 от дата 22.12.2017г. /стр.6/, подписана лично от въззивника П. и неоспорена от него в процеса, се установява, че въззивникът П. е бил информиран за реда и условията, при които НЗОК заплаща изпълнението на клиничната пътека, по която постъпва за лечение в УМБАЛ“С.Г.“ЕАД, включително за здравноосигурителният му статус. С подписването на декларацията същият е декларирал, че е запознат и с ценоразписа на медицинската помощ и услуги, предоставени от лечебното заведение, като е приел да заплати същите в случай, че лечението му не бъде заплатено от НЗОК или друг източник на финансиране.

От приложената Заповед от 13.02.2015г. на изп.директор на УМБЛ“С.Г.“ЕАД - гр.П. се установява и доказва цената на предоставената на въззивника медицинска помощ, като под код с №25.226 за болнично лечение с изпълнен алгоритъм по КП –„Остро протичащи чревни инфекциозни болести с диаричен синдром при лица над 18 години“ възлиза на сумата от 715 лв., колкото се претендира с предявеният иск.

От приложените към исковата молба 2 бр. електронни справки от електронната база на НАП от дати-23.12.2017 и 25.12.2017г., както и от представеното от въззивника пред ВРС писмо изх.№5933/08.12.2021г. на НАП/л.92/,ведно със справка се установява, че през периода на болничния престой от 22.12.2017г. до 25.12.2017г. включително Г. И. П. е бил с прекъснати здравноосигурителни права. Електронните справки са направени служебно от лечебното заведение в момента на постъпване на ответника за лечение, съответно при изписването му, от националната база данни на НАП за здравноосигурителен статус на лицето. Настоящият състав приема, че знанието на това обстоятелство е било известно на въззивника към датата на хоспитализацията му и подписване на декларацията за информирано 6 съгласие, както и че е налице признание на това обстоятелство с отговора на исковата молба. Същият е направил изявление, че е ангажирал майка си – разпитаната свидетелка по делото да заплати невнесените и дължими здравноосигурителни вноски.