Решение № 708 от 17.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. София, 16.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Ива Андр. Иванова като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20211000503773 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260285 от 15.09.2021г., постановено по гр.д.№462/2020г., СОС е отхвърлил изцяло предявения от Б. К. М., ЕГН**********, срещу ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение в размер на 30 000лв. за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 28.02.2019г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019г. до окончателното й заплащане.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за сумата от 5 000лв., е постъпила жалба от ищеца Б.М., в която се правят оплаквания за неговата неправилност.При определяне размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди съдът не е съобразил вида и естеството на претърпените вреди, продължителността на възстановителния период, който е бил в рамките на 2 месеца, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, от които се установява, че и към настоящия момент пострадалия продължава да изпитва болки при промяна на времето и натоварване.Към момента на инцидента ищецът е бил инвалид, което допълнително е довело до по-висок интензитет на търпените болки, допълнително влошаване на здравословното му състояние и по трудно възстановяване.Съдът не е съобразил момента на настъпване на застрахователното събитие и установените от 1 законодателя лимити на отговорност на застрахователя по риска „Гражданска отговорност“.С оглед на изложеното моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да присъди на ищеца допълнително обезщетение от още 5 000лв.

Ответникът ЗД“Бул инс“АД е депозирал отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на решението в обжалваната му част.Между страните не се спори, че претърпените от ищеца вреди се намират в причинна връзка с пътен инцидент, който е бил причинен виновно и противоправно от застрахован при дружеството водач, а само относно справедливия размер на следващото се обезщетение.Привежда се подробна аргументация , че изплатеното на пострадалия извънсъдебно обезщетение репарира напълно претърпените от инцидента вреди.В условията на евентуалност, ако въззивният съд приеме, че справедливото обезщетение трябва да е в по-голям размер, се поддържа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който е управлявал автомобила със скорост, която е била по-висока от разрешената за конкретния пътен участък и е бил без поставен предпазен колан.Моли съда да потвърди решението в обжалваната част като правилно.Претендират се разноски.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално допустимо.По същество е неоснователна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените оплаквания относно неговата неправилност.Между страните не е спорно, че : водачът А. Д. е имал качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ; ищецът е пострадал при настъпилото на 28.02.2019г. ПТП, вследствие на което е получил претендираните в исковата молба травматични увреждания ; за претърпените при инцидента вреди ищецът е получил извънсъдебно обезщетение от 20 000лв.Пред въззивната инстанция се спори относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди, евентуално и за наличието на съпричиняване на увреждането от страна на пострадалия.

Неоснователни са оплакванията на ищеца, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъответно на получените при инцидента увреждания.

От заключението по допуснатата СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадени се установява, че от процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания : гръдна травма изразяваща се в контузия на гръдния кош съпроводена със счупване на 7- и 8-мо ребра вдясно по предната и средна аксиларна линии с наличие на плеврален излив ; хематом на горния ляв клепач, множество ограничени порезни и разкъсноконтузни рани на средния лицев етаж вляво ; фрактура на коронковите части на болестно 2 променени втори и трети горни леви зъби, увреждане на емайла на втори и трети зъби горе вдясно ; контузия на шията, дясното рамо, двата лакътя и двете колена, дясното бедро и лявата подбедрица.Лечението е протекло амбулаторно и е приключило до 2 месеца, като няма данни за усложняване на травмите. Възможна я появата на болки в областта на фрактурите при физическо натоварване и промяна на времето.

С оглед естеството на получените увреди и липсата на данни, че част от получените увреждания са останали невъзстановени, съдът намира, че следващото се на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде в размер на 20 000лв.Съдът съобрази, че проведеното лечение е било консервативно, периодът на възстановяване сравнително кратък, а възстановяването пълно.Вземането му за обезщетение е било погасено чрез плащане преди образуване на исковия процес, поради което предявеният иск се явява изцяло неоснователен.

Неоснователни са оплакванията, че първоинстанционният съд не е съобрази показанията на разпитания по делото свидетел, която е съпруга на пострадалия.Същата дава сведения за изпитвани силни болки, които са затруднявали лицето да се обслужва сам и да изпълнява ежедневните си задължения, но същите са били в рамките на възстановителния период.Не може да се прецени дали настоящия прием на обезболяващи медикаменти и невъзможността лицето да работи се дължат на процесния инцидент, или на претърпяната преди това катастрофа, която е довело до неговото инвалидизиране.

Така определения размер на обезщетение е съобразен с датата на настъпване на застрахователното събитие – 2019г., която е от значение за преценка на конкретните обществено-икономически условия в страната и лимитите на отговорност на застрахователите по задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите.

Въззивният съд не следва да се произнася по направеното от застрахователя възражение за съпричиняване, тъй като същото е заявено като евентуално.

Налице е съвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд, поради което решението в обжалваната му част като правилно следва да бъде потвърдено.

На ответника следва да се присъдят направените по делото разноски.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260285 от 15.09.2021г., постановено по гр.д.

№462/2020г. на СОС в частта, в която е отхвърлен предявения от Б. К. М., ЕГН**********, срещу ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 28.02.2019г., за сумата от 5 000лв., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2019г. до окончателното й заплащане.

3

ОСЪЖДА Б. К. М., ЕГН**********, да заплати на ЗД“Бул инс“АД, ЕИК831830482, сумата от 960/деветстотин и шестдесет/лв. с ДДС, представляваща заплатен адвокатски хонорар за въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4