Решение № 34 от 10.06.2025, Районен съд - Тополовград

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Тополовград, 10.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТОПОЛОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Ив. Семерджиева при участието на секретаря К.П.П. като разгледа докладваното от Милена Ив. Семерджиева Гражданско дело № 20252320100090 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба на „********” ЕАД – гр.София, чрез пълномощник юрисконсулт П.П., против И. В. Т. от ************

Ищецът твърди, че въз основа на сключен между страните договор за електронни съобщителни услуги идентифициран с неговия уникален номер 501644994 от 02.02.2022 г., със системен партиден номер М6839324 и съответните Приложения № 1 към него между страните са уговорени съответно: мобилна услуга с месечна абонаментна такса без ДДС в размер на 29,16 лева за номер ********* и телевизия с месечна абонаментна такса 5,41 лева. За периода от 16.03.2022 г. – 15.08.2022 г. е било извършено изпълнение от страна на дружеството по горепосочения договор. Междувременно на 12.05.2022 г. ответника е депозирал заявление за пренос на номера в мрежата на друг мобилен оператор и на 16.05.2022 г. преносът е осъществен, поради което договорът по отношение на този номер е прекратен предсрочно и е начислена неустойка.

Тъй като ответника не е заплатил съответно възникналите задължения в 1 сроковете съгласно договора и Общите условия и е натрупал просрочени такива, както и му е начислена неустойка която не е заплатена дружеството „********” ЕАД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 21/2025 г. по описа на ТгРС и е издадена заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника и последния е подал възражение по чл.414 от ГПК. Във връзка с горното е подадена исковата молба с която се претендира да бъде установено с решение на съда, че ответника И. В. Т. с ЕГН ********** дължи на „********“ ЕАД с ЕИК *********** за периода 20.04.2022 г. до 26.10.2022 г. по договор със системен партиден номер М6839324 сумите: 201,63 лв./двеста и един лева и 63 ст./ - неизпълнение на договорни задължения по договор партиден номер М6839324, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, от която:

101,63 лева – неплатени електронни съобщителни услуги и 100 лева – общ размер неустойки, както и 48,69 лева / четиридесет и осем лева и 69 ст./ мораторна лихва върху цялата сума.

Претендират се и направените по делото съдебни разноски по настоящото съдебно производство, както и тези в заповедното производство.

В съдебно заседание ищеца не изпраща представител, но в писмено становище по хода на делото и по съществото на спора поддържа исковата претенция изцяло и претендира, ако са налице основанията на чл.238 ал.1 от ГПК, да бъде постановено неприсъствено решение.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на 27.03.2025 г. В законоустановения едномесечен срок по чл.

131 ГПК ответника не е подал писмен отговор и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание, въпреки, че е бил редовно призован ответника не се е явил без да е посочил уважителни причини за това и не е изпратил представител, както и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът след като обсъди искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, с оглед на представените по делото доказателства – договор № 501644994 от 02.02.2022 г. и Приложения № 1 към него;

Приложение № 3 към договора – ценоразпис; заявление за пренасяне на номера в мрежата; фактури – 5 бр.; сметка от 11.09.2022 г. и Общи условия на 2

„********“ ЕАД, както и всички доказателства находящи се в ч.гр.д.№ 21/2025 г. по описа на ТгРС, го намира за основателно.

Срещу ответника неприсъствено решение може да се постанови при наличието на следните кумулативни условия, които са налице в настоящото производство: ако той не се е явил в първото заседание по делото; не е представил в срок отговор на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие и когато искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените от ищеца доказателства.

За да се постанови неприсъствено решение трябва на страните да са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание. В случая, тези последици са указани на страните по делото, видно от приложените призовки, с които е обявена датата на съдебното заседание и с които е изпратен препис от доклада по чл.140 от ГПК, постановен с определение № 177/12.05.2025 г.

По делото са налице и другите предпоставки, посочени по-горе, а именно – неявяването на ответника в първото заседание по делото, непредставяне в срок на отговор на исковата молба и непоискване на разглеждане на делото в негово отсъствие.

По делото, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, твърдени от ищеца, изложени по-горе, както и с оглед представените от ищеца писмени доказателства, също изложени по-горе в съответствие с изискуемата предпоставка на чл.239 ал.1 т.2 от ГПК, у съда се създаде убеждението за вероятна основателност на предявените искове, с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Предвид изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за издаване на неприсъствено решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове в размерите, които се претендират.

Следва да бъдат присъдени и направените от ищеца разноски, по заповедното производство общо в размер на 75,00 лв. – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и по настоящото производство общо в размер на 75,00 лв.- държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.239 ал. 4 от ГПК неприсъственото решение не подлежи на 3 обжалване, тъй като не съдържа констатация относно съществуването на спорното право, а само установява вероятната основателност на иска.

Решението обаче подлежи на отмяна от въззивния съд при условията на чл.240, ал.1 от ГПК, както и страната, срещу която е постановено неприсъствено решение има на разположение и иск за същото право или оспорването му по чл. 240 ал. 2 от ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

УВАЖАВА предявения иск от ищеца “********” ЕАД, с ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: *************, чрез юрисконсулт П.П., ПРОТИ В И. В. Т. с адрес: ************, с ЕГН **********, КАТО ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И. В. Т., че последния дължи на “********“ ЕАД за периода 20.04.2022 г. до 26.10.2022 г. по договор със системен партиден номер М6839324, сумите: 201,63 лв./двеста и един лева и 63 ст./ - неизпълнение на договорни задължения по договор партиден номер М6839324, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 17.01.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, от която: 101,63 лева – неплатени електронни съобщителни услуги и 100 лева – общ размер неустойки, както и 48,69 лева / четиридесет и осем лева и 69 ст./ - мораторна лихва върху цялата сума.

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски по заповедното производство, общо в размер на 75,00 лв.

/седемдесет и пет лева/, както и разноски по делото по настоящото производство общо в размер на 75,00 лева/седемдесет и пет лева/.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Тополовград: _______________________ 4