Определение № 4014 от 19.09.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4014 гр. Варна, 19.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20243100501343 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 20379/09.08.2024 г. от „Енерго Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.й Банков, в която е обективирано искане за изменение /по същество – допълване/ в частта за разноските на определение № 3043/19.07.2024 г., постановено по настоящото дело. Претендира се присъждане на разноски в полза на молителя, както за депозираното възражение по чл. 414а от ГПК в заповедното производство, така и за представителството по уважената частна жалба пред Окръжен съд Варна.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК насрещната страна З. Б. А., чрез адв. Н. К. изразява становище за неоснователност на молбата.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Производството пред Варненски окръжен съд е образувано по частна жалба с вх. № 48935/17.06.2024 г. по рег. № на ВРС от „Енерго Про Продажби“ АД срещу разпореждане № 22753/05.06.2024 г. по ч. гр. дело № 4440/2024 г. по описа на ВРС, в частта му, с която не е прието възражението по чл.414а ГПК от въззивното дружество за разноските: сумата от 25 лева - съдебно деловодни разноски за заплатена държавна такса и сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляващи разноски за възнаграждение на адвокат за процесуално представителство на заявителя.

С определение № 3043/19.07.2024 г.

ВОС е отменил разпореждане №

22753/05.06.2024 г. в тази му част и вместо него е приел възражение вх.№ 40615 от 1

21.05.2024 година, депозирано от „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК 103533691, в частта за разноските за сумата от 25 лева - държавна такса и сумата от 400 лева – адвокатско възнаграждение в полза на адв. К..

Въззивният съд е пропуснал да се произнесе по своевременно заявената в заключителната част на жалбата, конкретизирана със списък по чл. 80 от ГПК /л. 8 по делото/, претенция на въззивната страна за присъждане на разноски.

Съобразно разпоредбата на чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът дължи произнасяне и по искането за разноски, като съгласно чл. 80 от ГПК, страната може да поиска присъждане на разноски най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Когато извършването на разноските е доказано в производството, същите могат да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.

Молбата по чл. 248 от ГПК е основателна, доколкото се касае за допуснат от съда пропуск. Решението следва да се допълни в частта за разноските, като бъдат присъдени в полза на „Енерго Про Продажби“ АД разноски за производството пред въззивния съд.

По отношение на техния размер, както и по въведеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира следното:

Съобразно представените доказателства в заповедното и въззивното производство и с оглед изхода на правния спор на частния жалбоподател следва да се присъдят разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Ответникът по частната жалба следва да бъде осъден да заплати за въззивното производство сумата от 495 лева, представляваща заплатена такса за въззивно обжалване в размер на 15 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, а също и сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Съдът, обсъждайки направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивника, основано на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, намира същото за основателно. Съобразно чл. 7, ал. 1, т. 7 вр. с чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално възнаграждение по частна жалба е 400 лева. Предмет на делото е заявление по член 410 от ГПК за сумата от 57 лева. В разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2, вр. с ал. 1 от ЗАдв. се посочва, че възнаграждението на адвоката е за положения от него труд и по размер следва да е справедливо и обосновано. Предвид степента на положен труд и характера на производството, както и като съобрази многобройните идентични дела, по които адв. Банков е пълномощник, въззивният съд намира, че сумата от по 100 лева за заповедното и въззивното производство е съизмерима. Отделно от това съдът следва да съобрази и решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съдът на Европейския съюз, според което поради несъответствие с принципите на общностното право, националният съд е длъжен да не приложи разпоредбите на посочената по - горе наредба и определените в нея минимални размери на адвокатски възнаграждения, а да извърши преценка за всеки отделен случай.

2

С изложените мотиви, на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА определение № 3043/19.07.2024 г., постановено по в. ч. гр. дело № 1343/2024 г. по описа на ВОС, като:

ОСЪЖДА З. Б. А., ЕГН ********** с адрес в град Горна Оряховица - ул. **** да заплати на „Енерго-про продажби " АД ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „***** № 258, Варна Тауърс - Г, сумата от 115 /сто и петнадесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по в. ч. гр. дело № 1343/2024 г. по описа на ВОС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА З. Б. А., ЕГН ********** с адрес в град Горна Оряховица - ул.*****“ да заплати на „Енерго-про продажби " АД ЕИК 103533691, седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „****" № 258, Варна Тауърс - Г, сумата от 100 /сто / лева, представляваща съдебно-деловодни разноски по ч. гр. дело № 4440/2024 г. по описа на ВРС, на основание чл.

78, ал. 1 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване на основание чл. 248, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3