Решение № 19773 от 01.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19773

....................., 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ..................... при участието на секретаря .................. като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело № 20241110108859 по описа за 2024 година иск за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание съответно чл. 242, ал.

1 от Кодекса на труда, разгледан по реда на БЪРЗОТО ИСКОВО ПРОИЗВОДСТВО, уредено в глава ХХV от Гражданския процесуален кодекс на основание чл. 310, ал. 1, т. 1 от същия кодекс.

1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Ищцата В. С. Д. с ЕГН**********, живееща в ..................... в зона ............................. с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ...................... чрез пълномощника адвокат А. Ц. Т. твърди, че заемала във ................... длъжността ................... от ................... година.

На ................... приел решение, с което отнел стопанисването на сградата, находяща се в гр.

..................... и го възложил на административния ръководител на ..................... ...................... съкращава тридесет и една щатни бройки от щата на ................... и ги разкрива в ответния ....................... със седалище и адрес на управление в гр. ...................... Ищцата поддържа, че така трудовото правоотношение с първоначалния работодател се запазило. Тя продължила да упражнява правата си по този договор, включително увеличение на заплатата. .................... обаче не изпълнил задължението си да увеличава възнаграждението на прехвърлените от ............. служители, а ги изчислявал по друг начин, предвиден за служителите в новия съд. Ищцата излага доводи, че трудовото възнаграждение следва да се увеличава по начина, предвиден за служителите на ............., а не за служителите на .....................

Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответния ................... да плати на ищцата разликата с трудовото възнаграждение, което тя би получила, ако трудовото възнаграждение беше увеличавано според критериите, предвиден за ...................:

1

1 417.00 лева трудови възнаграждения; законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 16. IІ. 2024 година до окончателното плащане; направените по делото разноски.

Ответният съд оспорва иска. В отговора на исковата молба се поддържа, че по силата на решението на ................ е възникнало правоотношение между .................... като работодател и ищцата. Развити са правни доводи, че трудовото възнаграждение на ищцата следва да се увеличава по реда, предвиден за служителите на .....................

2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И

В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

1. По сключването на първоначалния трудов договор:

На ..................... в ..................... ................... сключва с ищцата представен по делото с исковата молба трудов договор №.................... По силата на договора ищцата заема в съда длъжността ..........................

2. По възникването на трудовото правоотношение с ответния съд :

На ......................... провежда заседание, на което решава да отнеме стопанисването на сградата, находяща се в гр. ..................... и да го възложи на административния ръководите на ..................... За проведеното заседание е изготвен представен по делото с исковата молба протокол.

На .................... провежда заседание, на което решава да съкрати ...................... щатни бройки във ................... (включително 15 щатни бройки чистачи) и да ги разкрие в .................... на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от Закона за съдебната власт. За проведеното заседание е изготвен представен по делото с исковата молба протокол. На ръководителите на двете съдилища е дадена възможност да приложат чл. 343, ал. 2 от Закона за съдебната власт със запазване на размера на възнаграждението по силата на §1 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата.

3. Данни, установени от експертното заключение:

На 05. VI. 2024 година вещото лице Е. В. Ж. представя в съда експертно заключение. От заключението се установява, че разликата между възнаграждението, което ищцата би получила при прилагането на колони ....................... на длъжностите в администрацията на съдилищата и при прилагането на колони ........................... I възлиза на 823.22 лева. Индексацията е извършвана съобразно колони .......................

3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И

ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:

1. По иска за трудово възнаграждение:

Според чл. 242 от Кодекса на труда, положеният труд по трудово правоотношение е възмезден. Тълкувайки граматически и логически цитираната разпоредба, съдът намира, че за да бъде уважен иск с такова правно основание, следва да бъдат доказани следните обстоятелства: наличие на трудово правоотношение между страните през процесния период от време;

2 обстоятелството, че ищцата е престирала труд; обстоятелството, че работодателят не е изпълнил задължението си да плати уговореното трудово възнаграждение.

Страните не спорят за възникването на трудовото правоотношение, нито за полагането на труд от ищцата. В случая единствено спорен между страните е въпросът за последиците от промяната на работодателя за правното положение на ищцата: дали прилагането на чл. 343, ал. 2 от Закона за съдебната власт със запазване на размера на възнаграждението по силата на §1 от Преходните и заключителните разпоредби на Правилата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата имат действие по отношение на възнаграждението само към момента на промяната на работодателя или ще оказват въздействие и занапред, при определяне на размера на увеличенията на трудовото възнаграждение на ищцата.

Ищцата излага становище, че новият работодател не само следва да заплаща възнаграждението, което е получавала при предходния работодател при постъпването, а е задължен и занапред да определя възнаграждението по правила, приложими към служителите на предходния работодател, сякаш ищцата все още работи за него.

Съдът не приема това становище. Вместо това счита, че решението на ........ следва да се тълкува в смисъл, че към момента на преминаването на ищцата на работа в .................... следва да се запази достигнатото основно трудово възнаграждение, ранг и допълнителни трудови възнаграждения за придобит трудов стаж и професионален опит, без да бъде приравнявано на възнаграждението на служителите, които изпълняват длъжността на ищцата при новия работодател. Съдът счита обаче, че това решение на ................ поражда действие само към момента на промяната на работодателя, а не и занапред. След промяната ищцата полага труд за нов работодател - ...................., затова е недопустимо да продължава да получава индексации на трудовото възнаграждение, каквито получават служителите на ............., в който тя вече не работи.

За да достигне до този извод съдът взема предвид, че индексацията на възнаграждението по трудовия договор не се съдържа в уговорките при сключването му, а е бъдещо събитие. То следва да се подчинява на правилата, действащи между страните към момента на полагането на труд, а не към предходен момент. Към момента на полагането на труд ищцата е вече служителка на ..................... Затова за нея вече не важат правилата, които са важали, когато е полагала труд за предходния си работодател.

Ето защо предявеният иск за присъждане на неизплатено трудово възнаграждение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

2. По иска за обезщетението за забава :

Ищцата претендира и за обезщетение за забава. Такова обаче се дължи само при уважаване на иска за главницата.

Ето защо предявеният иск за присъждане на обезщетение за забава с правно основание чл.

86 от Закона за задълженията и договорите е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

4. ПО РАЗНОСКИТЕ:

По силата на третата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с изхода от делото, съдът следва да осъди ищцата да плати на ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер се определя от съда по силата на чл. 78, ал. 8 от същия кодекс – 3

100.00 лева.

Съобразявайки изложеното, съдът

РЕШИ:

1. ОТХВЪРЛЯ иска за ОСЪЖДАНЕ на ....................... със седалище и адрес на управление в гр. ...................... да плати на В. С. Д. с ЕГН**********, живееща в ..................... в зона ............................. с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр.

...................... чрез пълномощника адвокат А. Ц. Т. следните суми:

1 417.00 лева трудови възнаграждения и законната лихва върху главницата за времето от предявяването на иска на 16. IІ. 2024 година до окончателното плащане.

2. ОСЪЖДА В. С. Д. с ЕГН**********, живееща в ..................... в зона ............................. с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ...................... чрез пълномощника адвокат А. Ц. Т. да плати на ....................... със седалище и адрес на управление в гр. ...................... разноски по делото в размер на 100.00 лева.

3. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.

На основание чл. 315, ал. 2 във връзка с чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс, решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4