Решение № 1904 от 30.05.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1904 гр. Пловдив, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330110335 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от А. П. П. против „Вива Кредит“ ООД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за заплащане на сумата от 76, 93 лв. – недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № *****/26.10.2017 г. и сумата от 148, 05 лв. – недължимо заплатена и получена от ответника при начална липса на правно основание по клауза за заплащане на неустойка по договор за паричен заем № *****/26.10.2017 г., ведно със законна лихва върху главниците от датата на депозиране на исковата молба в съда – 23.06.2021 г., до окончателното изплащане на задълженията.

Размерът на исковите претенции е формиран след прието на основание чл. 214, ал. 1 ГПК изменение на исковете чрез увеличаване на техния размер, постановено с протоколно определение от 17.03.2022 г.,, постановено по делото.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за паричен заем № *****/26.10.2017 г., по силата на който в полза на ищцата е отпуснат кредит в размер на сумата от 600 лв., срещу 1 насрещното задължение на заемополучателя да върне сумата от 998, 65 лв. на шест месечни погасителни вноски, всяка в размер от 109, 85 лв. В договора било установено, че годишният лихвен процент е 40, 29 %, а годишният процент на разходите – 49, 45 %. Твърди, че в клаузата на чл. 2, т. 8 от Договора е посочено процентното изражение на лихвата, но не и нейният размер, поради което потребителят не знае какво погасява като задължение по кредита. Сочи, че с клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е установено задължение за заплащане на неустойка в размер на сумата от 283, 50 лв., ако в тридневен срок от подписването му не осигури обезпечение на задължението чрез поръчител. Сочи, че задължението за заплащане на неустойка е платимо ведно с погасителната вноска по кредита, която става в размер от 141, 35 лв., а общото задължение по договора, ведно със задължението за неустойка, е в размер на сумата от 1 272, 15 лв. Поддържа, че процесният договор е недействителен на специалните основания по чл. 22 ЗПК. Твърди, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗЗП, тъй като възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва е недействителна, поради противоречието й с добрите нрави, в който смисъл тази клауза следва да се счита несъществуваща и водеща до липса на посочен размер на възнаградителната лихва в договора за кредит. Счита, че при сключване на договора е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите, след включване в последния и на задължението за заплащане на неустойка, представляваща скрито възнаграждение по договора, е установен в разрез с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага съображения за недействителност на договора, поради допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в погасителния план не е посочено разпределението на вноските измежду дължимите суми. Сочи, че в нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗПК потребителят не е подписал всяка страница на Общите условия към договора. Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, поради установяването й в противоречие с добрите нрави и поради нейната прекомерност. Твърди, че клаузата за неустойка противоречи на материалния закон, в точност на разпоредбата на чл. 71 ЗЗД, установяваща, че при непредставяне на обезпечение длъжникът губи преимуществата на срока, като в случая било установено непредставянето на обезпечение да е свързано с допълнителни разходи за кредитополучателя – длъжник. Счита, че клаузата за неустойка противоречи и на разпоредбата на чл. 33 ЗПК, което 2 води до нейната недействителност на основание чл. 21, ал. 1 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Вива Кредит“ ООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем № *****/26.10.2017 г., задължението по който е предсрочно погасено от ищцата на 16.03.2018 г. Твърди, че не е налице соченото нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ГПК, тъй като в договора е посочен фиксиран лихвен процент, в който случай съгласно съдебната практика, на която се позовава, не следва да се посочват условията за прилагането му. Сочи, че клаузата за възнаградителна лихва не е установена в противоречие с добрите нрави, тъй като последната представлява цената на предоставената услуга и е свободно договорена между страните, като годишният лихвен процент е съобразен със законоустановения максимум на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в договора е посочен годишният процент на разходите по кредита съобразно с изискването на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита, че задължението за заплащане на неустойка не следва да се включва в годишния процент на разходите, в който смисъл се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Позовава се на практиката на СЕС, съгласно която годишният процент на разходите се определя в момента, в който договора за кредит е сключен, а в случая задължението възниква в тридневен срок от сключване на договора и е разсрочено, за да бъде икономически по - поносимо за потребителя. Счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави, тъй като задължението за заплащането й не би възникнало при добросъвестно изпълнение на задълженията от страна на потребителя. Счита, че неустойката е уговорена при съобразяване с основните й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Твърди, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК не следва да намери приложение, тъй като периодът, за който се начислява неустойката е от изтичането на тридневния срок за предоставянето на обезпечение до крайния срок на договора, а претендираната законна лихва е за период от настъпване на падежа до изплащане на задължението. Следователно за периода, за който е била начислявана неустойка, не претендира присъждане на обезщетение за забава. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

3

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

От събраните по делото доказателства се установява, като това обстоятелство е безспорно между страните е сключен договор за паричен заем „Вивакредит План“ №*****/26.10.2017 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 600 лв. срещу насрещното задължение на последния – кредитополучател, да върне сумата от 988, 65 лв. на 9 месечни вноски, всяка в размер от 109, 85 лв., с падеж на първата вноска на 25.11.2017 г.

С разпоредбата на чл. 1, ал. 3 е установено, че за извършена от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 283, 50 лв.

Установен е годишен лихвен процент от 40, 29 % и годишен процент на разходите от 49, 45 %, като в договора е посочено, че при така определения годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът ще е валиден в посочения в него срок и че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно във връзка с изпълнението по договора няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение.

В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на посочените в договора условия за платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на сумата от 283, 50 лв., която се заплаща разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като в този случай размерът на вноската е 141, 35 лв., а размерът на задължението по договора е в размер от 1 272, 15 лв.

Договорът между страните не е сключен при отнапред установени от кредитодателя Общи условия.

От представената от ответника справка за извършени плащания от страна на потребителя по договора за кредит се установява, че ищецът е заплатил сумата от 600 лв. за главница, 76, 93 лв. за договорна лихва и сумата от 148, 05 лв. за неустойка.

По своята правна същност договорът за потребителски кредит представлява формален (изискуемата форма за действителност е писмена – арг. чл. 10, ал. 1 ЗПК); реален или консенсуален, в зависимост от това дали 4 той се сключва с предаването на паричните средства, предмет на кредита или с постигането на съгласието за предоставяне на конкретна парична сума – арг. чл. 9, ал. 1 ЗПК; едностранен или двустранен в зависимост от обстоятелството, дали сключването на договора предпоставя предаване на паричните средства или само постигане на съгласие по основните негови уговорки; възмезден и комутативен, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при слключване на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.

Страните са уговорили, че месечната погасителна вноска е в размер от 109, 85 лв., като е установен месечен лихвен процент от 40, 29 % и годишен процент на разходите от 49, 45 %.

Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.

Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването 5 на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.