Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1428 от 12.07.2024, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 7771/2022
Вид
Решение № 1428
Подписан
12.07.2024
В сила
07.08.2024
Състав
ЛАЗАР КИРИЛОВ ВАСИЛЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 1428 гр. Бургас, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20222120107771 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „УниКредит Булбанк“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, срещу Н. И. Й. с ЕГН **********, Д. Й. Й. с ЕГН ********** и Д. Й. Й. с ЕГН **********, за осъждане на ответниците , в качеството им на наследници на починалия Й. Д. Й. с ЕГН **********, съразмерно на наследствената си част, да заплатят дължимите суми по Договор за кредитна карта № CCIR-42500015-2014 от 14.07.2014 г., както следва сумата от 170,88 лева - незаплатена главница, сумата от 165,61 лева, представляващи дължима договорена лихва, законна лихва върху сумата от 170,88 лева от подаване на исковата молба до изплащане на вземането; както и разходи за уведомяване, в размер на 72,00 лева (ведно с ДДС).

Ищецът твърди, че по силата на сключен Договор за кредитна карта № CCIR-425-00015-2014 от 14.07.2014 г. „УниКредит Булбанк” АД е предоставил на Й. Д. Й. с ЕГН **********, кредит под формата на кредитен лимит в размер на 500 лева.

На основание Договора за кредитна карта, Банката открила на името и за 1 сметка на оправомощения държател Й. Д. Й. картова сметка, наричана в Договора за кредитна карта „сметка“ и му издала една основна карта и по искане на оправомощения държател една или повече допълнителни карти от вида, посочен в т. 1. от Договора за кредитна карта. Твърди се, че кредитът е бил надлежно усвоен, под формата на клиентски плащания, извършвани чрез кредитна карта, обслужвана от картова сметка ***, открита на името на кредитополучателя, съгласно т.З. от Договора за кредитна карта.

Ищецът сочи, че съобразно договора, кредитополучателят ползва предоставения лимит като усвоява в рамките на Периода на клиентски плащания (ПКП) и възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минималната погасителна вноска (МПВ) или минимално дължимата сума (МДС). Месечният лихвен процент върху усвоената сума по раздел I от Договора за кредитна карта е договорен в т. 3.1. и същият е в размер на 1,33 %.

Съгласно т.4.1.1 от Договора за кредитна карта, за период на клиентски плащания (ПКП) се счита всеки календарен месец от първо до последното календарно число с изключение на първия след сключването на договора и последния при изтичане на срока му, които месеци обхващат реални дни. Сочи още, че уговореният между страните период на погасяване, съгласно т.4.1.2 от Договора е от 1-во до 15- то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентските плащания.

Излага, че съгласно т.4.1 от Договора за кредитна карта, минималната погасителна вноска (МПВ) е в размер на 15,00 лева, а видно от т.4.1а от Договора за кредитна карта минимално дължимата сума (МДС) е МПВ увеличена с изискуеми невнесени суми от предходни периоди и непогасени лихвени плащания

Видно от т.4.4 Договора за кредитна карта, срокът на договора е бил до 31.07.2018 г.

Твърди се, че считано от 18.07.2016 г. Кредитополучателят е изпаднал в просрочие, като в периода след това не са били заплатени сумите, както следва: 3 броя вноски за главница, които не са били заплатени на договорените дати за плащане или са частично погасени, и това са вноските за главница, които са били дължими, съответно на: 18.07.2016 г., 15.08.2016 г. и на

15.09.2016 г.; и 3 броя вноски за договорена лихва, която не е издължена на договорените дати за плащане или съответно е частично погасена 18.07.2016г., 2

15.08.2016 г. и на 15.09.2016 г.

Ищецът сочи, че съгласно предвиденото в раздел I, т. III, т. 5.16. от Общите условия към Договора за кредитна карта, ако оправомощеният държател е допуснал необслужване на дълга над 62 дни, и независимо от поканите от служители на банката не е осигурил средства за покриване на дължимите суми, на 62-ия ден задължението по договора за кредитна карта за физически лица става предсрочно изискуемо. Така задължението е станало предсрочно изискуемо на 20.09.2016 г. в счетоводната система на Банката.

Твърди се, че в резултат на постъпило плащане след преобразуване на задълженията в предсрочно изискуеми, през ноември 2016 г., вземанията са били погасени частично, както следва:

-

Погасено е частично вземане за главница, в размер на 401,64 лева;

Погасено е частично вземане за договорена лихва върху просрочена главница, в размер на 12,69 лева;

Погасено е изцяло вземане за договорена лихва върху редовна главница, в размер на 25,67 лева

Предвид така посочените частични погасявания, ищецът сочи, че непогасени са останали следните вземания:

- сумата от 170,88 лева - дължима главница; както и сумата от 129,63 лева - дължими лихви, представляващи лихва за просрочена главница, за периода 20.09.2016 г. - 27.11.2022 г.

Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на 31.07.2018 г.. на основание т.4.4 от Договора за кредитна карта, и всички вземания са станали изцяло изискуеми.

Ищецът уточнява, че претенцията му в размер на 72 лв. представлява направени разноски за връчване на покана - уведомление до кредитополучателя, която е била изпратена чрез Адвокатска кантора А. и И.

ДЗДД, както и чрез ЧСИ Д. Н..

По изложените съображения ищецът предявява исковата си претенция срещу наследниците на починалия кредитополучател, като моли същата да бъде уважена и да му бъдат присъдени сторените в процеса разноски.

3

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, чрез особен представител адв. И. С.. С отговора се оспорва исковата претенция по основание и размер. Твърди се, че от доказателствата по делото не се установява договорът за кредит да е сключен с наследодателя на ответниците. Сочи се, че не става ясно от кой момент той е изпаднал в забава, нито какъв е размерът на дължимите вноски. Излага се, че не става ясно как е формиран размерът на главницата.

Предвид изложеното ответниците, чрез процесуалния си представител, молят предявеният иск да бъде отхвърлен.

В съдебното заседание, ищецът, чрез процесуалния си представител, моли исковата претенция да бъде уважение и ответниците да бъдат осъдени да му заплатят процесните суми. Претендира присъждането на сторените разноски.

Ответниците Н. И. Й., Д. Й. И. и Й. Й., редовно призовани, не се явяват.

Представляват се от назначения им по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. С. от АК - Бургас, която моли за отхвърляне на исковете по изложените в отговора на исковата молба съображения.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 79 ЗЗД с посочени по-горе страни и предмет.

Същите съдът приема за допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск.

Основателността на исковете е обусловена от успешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на следните обстоятества, от които произтичат претендираните от него права, а именно: 1) наличието на действително правоотношение по Договор за кредитна карта № CCIR-42500015-2014 от 14.07.2014 г., по силата на който банката е открила на името и 4 за сметка на оправомощения държател Й. Д. Й. картова сметка и му издала една основна карта; 2) кредиторът да е предоставил на потребителя уговорената сума; 3) кредиторът да е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят; 4) индивидуалното договаряне на условията по договора; 5) осъществяването на всички уговорени обективни предпоставки, въз основа на които е възникнало правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, уведомяването на ответника за това и настъпването на крайния срок на договора, както и 6.) размера на всяко от претендираните вземания (по пера).

В настоящия случай е налице оспорване от ответната страна относно наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между ищцовото дружество и наследодателя Й. Д. Й., въз основа на процесния договор за кредитна карта за физически лица, както и относно изправността на кредитора по същия - точното изпълнение на поетите от последния задължения по договора.

На първо място ответниците не са ангажирали доказателства, въз основа на които да се приеме, че процесният договор за предоставяне на кредитна карта не е подписан лично от Й. Д. Й.. От своя страна ищцовата страна е представила Договор за кредитна карта № CCIR-425-00015-2014 от 14.07.2014 г., от който се установява, че страни по правоотношението са именно банката и Й. Й.. От така представения договор е видно, че по силата на същия на Й. Д.

Й. е предоставен за ползване, чрез издадена от банката кредитна карта MasterCard Standard, разрешен кредитен лимит в размер на 500 лева, с уговорен срок на ползване до 31.07.2016г. /чл. 4.2 от Договора/, Съгласно чл.

3.1 от Договора, за ползването на разрешения кредитен лимит кредитополучателят заплаща месечен лихвен процент в размер на 1,33 % върху усвоената сума. Уговорена е /в чл. 4.1 от Договора/ минимална изискуема месечна погасителна вноска в размер на 15 лева /представляваща 3% от кредитния лимит/, платима /съгласно чл. 4.1.2 от Договора/ от 1-во до 15-то число на всеки текущ месец, следващ периода на клиентски плащания.

Видно от договора за кредит, същият, съобразно приетото от страните в 5 т.4.4, е с период на действие до 31.07.2018г. Банката претендира процесните суми именно от тази дата – 31.07.2018г., поради което и съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че от представените по делото доказателства не става ясно от кой момент вземанията са станали изискуеми.

От представеното по делото Удостоверение за наследници на Й. Д. Й. с ЕГН **********, починал на ***г. (лист 195) е видно, че негови наследници са Н. И. Й. – съпруга, както и децата му Д. Й. Й. и Д. Й. Й.. По делото липсват доказателства, въз основа на които да се приеме, че наследниците са упражнили правото си на отказ от наследството.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно - счетоводна експертиза се установява, че предоставеният кредитен лимит в размер на до 500.00 лева по Договор за кредитна карта № CCIR-425-00015-2014 от 14.07.2014г. е ползван по открита на оправомощения ползвател банкова сметка в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК с IBAN ***. Установява се, че за периода на договора са направени разплащания в размер на 1883.52 лева и са извършени погасявания в размер на 1289.98 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на дължимата непогасена главница по Договор за кредитна карта № CCIR425-00015-2014 от 14.07.2014г. към датата на подаването на исковата молба 30.11.2022г. е 170.88 лева, като към 20.09.2016г. задължението е било в размер на 572.52 лева, а на 09.11.2016г. са били погасени 401.64 лева. Изчислено е, че общият размер на непогасените дължими договорни лихви за периода от 20.09.2016г. до подаването на исковата молба 30.11.2022г. е в размер на 165.61 лева.

Предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че от доказателствения материал по делото се установи с категоричност, че непогасени към банката са останали процесните вземания в размер на 170.88 лева, представляваща дължима главница, както и непогасените дължими договорни лихви за периода от 20.09.2016г. до подаването на исковата молба 30.11.2022г. е в размер на 165.61 лева.

По делото са представени и доказателства, че банката е извършила разноски за уведомяване на длъжника, че е изпаднал в забава, като по този начин е целяла извънсъдебно уреждане на отношенията между страните.

Предвид това в полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 72 лв., представляваща разходи за уведомяване на длъжника по договора.