Решение № 146 от 29.12.2025, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Дулово, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай К. Кънчев при участието на секретаря Христина М. Стоева като разгледа докладваното от Николай К. Кънчев Гражданско дело № 20233410100223 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от ищеца И. Т. Д. с ЕГН **********, от с. **** против ответника „**** със седалище и адрес на управление: , с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание с чл.124 от ГПК, за признаване на установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 11 940.00 лева дължима по Договор за кредит от 23.04.2004г. сключен между ищеца и „**** АД, който е цедиран от банката на ответника по силата на Договор за цесия от 03.09.2008г., поради липсата на основание под формата на договор за кредит.

В условията на евентуалност иска, съдът да признае за установено че не дължи паричната сума на основание чл. 110 от ЗЗД, поради настъпила давност.

Претендира сторените по делото съдебни разноски. Представя писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „***“ ЕООД, с който изразява следното становище: Не спори, че към датата на подаване на иска е настъпила 5-годишната погасителна давност по силата на която е погасено правото на принудително събиране на процесното вземане. Счита, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на иска.

Твърди, че между същите страни вече е водено предходно исково производство – гр.дело № 245/2020г. по описа на РС-Дулово, приключило в полза на ищеца с Решение № ***., с което е признато за установено недължимост поради погасяване по давност.

Това обстоятелство обуславяло невъзможност ответното дружество да предприеме и в бъдеще такива по повод същото задължение.

Заявява, че задължението на ищеца е отписано от счетоводните книги на 1 дружеството след влизане на съдебното решение.

Предявеният от ищеца частичен иск се явявал такъв като аритметично число, но не и като отделни вземания. Решението на съда по уважения предходен частичен иск се разпростирало върху вземането в цялост, тъй като облигационното взаимоотношение между страните е едно и правопогасяващите факти са за цялото вземане.

Счита, че липсва спор по фактическата обстановка изложена в исковата молба относно изтеклата погасителна давност и становището което изразява с писмения отговор.

Във връзка с изложеното, счита че между страните липсва спорно право, респективно липсвал правен интерес от водене на настоящият иск, поради което искът се явявал недопустим.

Моли производството по делото да бъде прекратено на това основание.

В случай, че съдът приеме иска за разглеждане, изрично заявява че признава иска.

Поради действителното погасяване по давност на възможността за принудително събиране на вземането, заявява че не е предприемал действия по изпълнение.

Ако съдът уважи предявеният иск и с оглед направеното признание, моли разноските да бъдат оставени в тежест на ищеца, предвид обстоятелството че след датата на цесията не са извършвани действия които прекъсват давностния срок и накърняват материалната сфера на ищеца, както и че е направено признание на иска. Излага съображения и сочи съдебната практика.

Заявява, че ще се ползва от доказателствата поискани от ищеца.

Прави искане делото да се разгледа в отсъствие на ответника, ако в първо съдебно заседание не се яви негов представител, като съдът приеме че отговорът на исковата молба се поддържа.

В условията на евентуалност, ако съдът уважи предявеният иск и присъди разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на същите с оглед на правната и фактическа сложност на делото. Иска от съда да присъди такива на основание чл. 78, ал.5 от ГПК в минимален размер при условие че ищецът докаже заплащането им.Не представя писмени доказателства. Не претендира разноски.

Страните – редовно призовани, не се явяват и не се представляват в открито съдебно заседание.

Ищецът депозира молба, с която заявява,че поддържа исковата си молба.

Моли да бъде уважена.Претендира разноски.

Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От писмените доказателства по делото се установява, че на ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № ***г., връчена на ищеца чрез адв.П. Н. на 12.03.2024г. с която ответникът в качеството си на цесионер е поканил ищеца да заплати в 7-дневен срок сумата от 12 940.00 лв. дължима по Договор за кредит от 23.04.2004г.

Посочил е изрично, че това задължение му е продадено от «****» АД по силата на Договор за цесия от 03.09.2008г.

На ищеца са разяснени последиците от неизпълнение /неплащане в 2 предоставеният му 7-дневен срок.

В исковата молба ищецът оспорва, че между него и «****» АД и от друга страна между него и ответника е налице облигационна връзка, както и че съществува вземане от негова страна както към банката, така и към ответника. Счита, че не дължи посочената в поканата сума на посочените основания.

Позовава се на изтекла над 10-годишна давност както по отношение на вземането на банката, така и от момента на придобиване на това вземане от ответника черз Договора за цессия.

Ответното дружество не оборва възраженията на ищеца. Признава, че в действителност вземането от ищеца е погасено по давност и може редовно да бъде платено единствено посредством доброволно изпълнение, и че спрямо ищеца не са предприемани принудителни изпълнителни действия.

Други относими доказателства не са ангаржирани по делото. Не е представен договора за кредит който е предмет на извършената цессия. Не е представен и договорът за цесия.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По допустимостта на иска:

Съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК е допустим.

От приложените доказателства е видно, че въз основа посочения договор за цесия между титуляра на вземането – банката - и ответното дружество- е последвала покана до ищеца че задължението остава висящо респективно дължимо, от което следва и правният интерес на ищеца от водененто на процесния иск.

Не се спори по делото, че между страните по настоящото производство е водено преди това друго гражданско дело № 245/2020г., с предмет част от главницата, а именно за 1000 лв., което е приключило с влязло в законна сила Решение № ***., с което е уважен предявеният от ищеца иск.

По основателността на иска:

Ищецът твърди, че не дължи посочената в исковата молба сума от 11 940 лева, тъй като е погасена по давност.

В тази връзка в исковата молба са изложени подробни доводи за погасяване на процесното вземане по давност и за наличието на интерес от предявяване на настоящия иск. В допълнение се уточнява, че давността в конкретния случай следва да е петгодишна/чл.110 от ЗЗД/, но същата е изтекла, доколкото не са предприети никакви действия по спирането или прекъсването й, нито от страна на банката повече от 15 години, нито от страна на ответника повече от 10 години. С тези аргументи се обосновава извод, че ищецът не дължи на ответника процесната сума, представляваща част от общото задължение по цитирания договор за кредит, поради погасяването й по давност.

По делото не са представени доказателства от които да се установява, че процесното вземане е признато със съдебно решение, както и че спрямо ищеца са предприемани принудителни изпълнителни действия за събирането му .

Приложим за процесните вземания за главница по договор за кредит и разноски вземания е общият 5-годишният срок на погасителна давност, а за 3 вземането за обезщетение за забава на основание чл. 111, б. „б“ ЗЗД давностният срок е 3-годишен.

С ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т. 14, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.

Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В настоящият случай т.14 на ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК не е приложима, тъй като спрямо ищеца не е образувано изпълнително дело.

Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск, за да установи несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.

В настоящия случай въпреки възраженията на ответника че за ищеца не е налице правен интерес от водене на настоящото производство, съдът намира, че за същият е налице правен интерес от предявения отрицателен установителен иск, доколкото видно от покана за доброволно изпълнение с изх. № ***г. ответното дружество претендира погасяването на незаплатено задължение по договор за кредит от 23.04.2004г.

На следващо място съгласно чл. 110 от ЗЗД, а и предвид трайната съдебна практика (напр. Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г., IV г. о., ГК, Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 1200/2011 г., II т. о., ТК, и др.), приложимият спрямо процесното вземане давностен срок е пет години, доколкото същото произтича от договор за кредит. Същият по арг. от чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В настоящия случай процесният договор е сключен на 23.04.2004г., но предвид липсата на изрично посочване на начален момент, от който започва да тече периода за погасяване на задълженията по кредита, а и липсата на твърдения в тази насока от ответното дружество, съд счита, че този срок е започнал да тече от сключване на договора.

По тези съображения настоящият съдебен състав, счита че срокът на договора съответно срокът за погасяване на процесното задължение е изтекъл към м. април 2009г. От този момент, съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД е започнал да тече и общият петгодишен давностен срок относно неизплатените задължения по договора за кредит.

В тази връзка, доколкото по делото липсват твърдения, а и данни от страна на ответното дружество или на неговите праводатели, да са предприемани каквито и да било действия, водещи до прекъсване или спиране на давността относно процесното вземане, то съдът счита, че към момента на образуване на исковото производство същата е изтекла, доколкото между м.

4 април 2009г. и м.02.2023г./ когато е подадена исковата молба/ при всички случаи е изминал период много над законоустановените пет години.

По тези съображения процесното вземане от 11 940 лева, остатък от общото задължение по договор за кредит от 23.04.2004г. - 12 940 лв., следва да се приеме за погасено по давност.

От друга страна налице е и признание от страна на ответника, че както вземането по договор за кредит от 23.04.2004г. е погасено по давност, така и сумата по исковата претенция която се явява част от него също е погасено по давност.

С оглед на изложеното съдът приема, че давностният срок за сумата от 11 940 лева е изтекъл, както към момента на подаване на исковата молба, така и много преди това.

По изложените съображения, съдът намира иска за основателен и доказан, и следва да бъде уважен. Уважаването на този иск ще осигури една защита за длъжника срещу бъдещи действия по принудително събиране на процесното вземане. Независимо от това обаче следва да се отбележи, че уважаването на иска не съставлява пречка за длъжника доброволно да плати съответната сума при воля и желание за това, доколкото с настоящото решение се признава за установено единствено, че процесното вземане не се дължи, а не че същото не съществува.