Решение № 72 от 20.06.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Елхово, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Доротея П. Янкова при участието на секретаря Т А В като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Гражданско дело № 20202310100448 по описа за 2020 година за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е образувано по предявени искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /редакция ДВ бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г. действала по време на процесния период/ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът С. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Елхово, ул.“Т м“ № 77, общ.Елхово,обл.Ямбол, действащ чрез процесуален пълномощник адвокат М.Д. Д. от АК – Хасково, в исковата си молба предявена против Главна дирекция „Гранична полиция” към МВР София излага, че в периода от 27.07.2017г. до 27.07.2020г. е полагал труд на длъжност „старши полицай“ на ГКПП „Лесово“ към Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция"Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София и съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е със статут на държавен служител.

Сочи, че съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, а съгласно чл.187 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8 – 12 - или 24 - часови смени - сумирано за тримесечен период, като съгласно ал.5 т.2 работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период, както и че по силата на чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

1

Сочи, че според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като в процесния период са действали последователно Наредба № 8174з-592 от 2015г., Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з- 908 от 02.081.2018 г., издавани от министъра на вътрешните работи, като в идентични разпоредби от всяка от горните две наредби е предвидено, че „при работа на смени е възможно полагането и на труд през нощта между 22.00 ч. и 6.00 ч. като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период“. В Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч. и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143, докато в следващите наредби изрична регламентация за преобразуване на часовете нощен труд липсва. Според ищецът липсата на изрична норма, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи и при наличие на такава непълнота в специалната уредба, субсидиарно е приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр. от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди се още, че в периода от 27.07.2017г. до 27.07.2020г. ищецът е работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа, при режим: дневна, нощна и два дни почивка.

В посочения период е положил 1500 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 възлиза на 1714,5 часа. Преизчисляването на нощния труд към дневен води до извънреден труд от 214,5 часа, които работодателят – ответник не му е заплатил и му се дължи. Същият изчисляване на база основно месечно възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл.187 ал.6 от ЗМВР, за целия период възлиза на сумата 1394,25 лв.

Ищецът твърди, предвид допуснатата забава ответникът му дължи и сумата 154,97 лв. законна лихва върху незаплатените падежирали допълнителни възнаграждения е за периода от 27.07.2017г. до 27.07.2020г., считано от настъпване изискуемостта на всяко вземане до датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020 г. Във връзка с горното се твърди, че ответникът е изпаднал в забава с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗМВР от последното число на месеца следващ тримесечния период, в който е следвало да бъде изчислено и заплатено допълнителното възнаграждение на държавните служители, работещи на 12 - часови смени.

2

С горните доводи се иска съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1394,25 лв., представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 214,5 часа за периода от 27.07.2017г. до 27.07.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане; и сумата от 154,97 лв., представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми, явяващи се допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.07.2017г. до 27.07.2020г., считано от момента в който са станали изискуеми до 27.07.2020 година - датата на подаване на иска.

С молбата са заявени доказателствени искания, производството разноски. претендират се и направени в

Ответникът ГД "Гранична полиция – МВР“, чрез процесуален представител юрисконсулт Я.Т., в дадения му едномесечен срок е депозирал отговор на исковата молба.

Оспорва предявените искове като неоснователни по основание и размер.

Излага, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано. В резултат на това сумирано изчисляване, чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време за процесния период, е формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове е заплащан на ищеца на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1,т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Твърди, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, като за процесния период редът е бил регламентиран с Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн. ДВ. бр.60 от 2 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 13 Декември 2016 г.) и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. (обн. ДВ. бр.67 от 14 Август 2018г.)

В отговора се поддържа становище, че предвид посочената нормативна база, която изчерпателно урежда основанието и редът на изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР, приложното поле на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание Кодекса на труда (съгл. параграф 2 от ЗР на Наредбата) се прилага единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение (чл. 2, ал. 2), какъвто ищецът не е бил през процесния период.

Ответникът, с отговора е заявил и че не оспорва обстоятелството, че за процесният период ищецът е заемал длъжността, посочена в исковата молба.

Иска се съдът да отхвърли предявените от ищеца искове като неоснователни и

3 недоказани и се присъдят в полза на ответника направените от него разноски, включително и за юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от процесуалния си пълномощник адв. М.Д. Д. от АК – Хасково който поддържа предявените искове по основание, по отношение размера има процесуалния представител на ищеца на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК прави изменение в размера на исковете, а именно увеличаване размера на главния иск от 1394,25 лв. на 2126.44 лева и увеличаване размера на акцесорния иск от 154,97 лева на 235.39 лева, допуснато от съда с протоколно определение от 20.04.2022 година.

Желае се предявените искове да бъдат уважени като основателни и доказани.

Представят се писмени бележки. Претендират се и направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован изпраща процесуален представител юрисконсулт Т.. Исковете се оспорват, иска се тяхното отхвърляне като неоснователни и недоказани, претендира се и юрисконсултско възнаграждение.

Юрисконсулт

Т. депозира и писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на исковете, с довод, че не са налице основания за преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143. В случай, че съдът уважи предявените искове се прави възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК за редуциране размера на претендираните от ищеца разноски за платено адвокатско възнаграждение до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

От събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори от страните, че ищецът С. Д. Т. през процесния период от 27.07.2017г. до 27.07.2020г. е работил по служебно правоотношение при ответника и е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР – „старши полицай“ на ГКПП „Лесово“ към Гранично полицейско управление - Елхово при Регионална Дирекция"Гранична полиция" - Елхово към Главна Дирекция "Гранична полиция"- София, като последната е на структурно подчинение към ГД „ГП”- МВР.

По искане на ищеца, съдът е назначил съдебно-счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице АНГ. Т., основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, е видно, че за периода от 27.07.2017г. до 27.07.2020г. ищецът е полагал труд на 12 – часови смени – дневни и нощни, съгласно месечни графици, включително и през времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1680 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и че положеният от ищеца нощен труд от общо 1680 часа, преизчислен в дневен такъв с коефициент 1.143, възлиза на 1920,24 4 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения с посоченият коефициент за процесния период е общо в размер на 240,24 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца, вкл. и към момента на извършването на справките от вещото лице при ответника през м. април 2022г. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 2126.44 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал.6 от ЗМВР, ред. 2016г. Съответно, установеният от вещото лице общ размер на обезщетението за забава до датата на подаване на исковата молба - 27.07.2020 година, изчислен върху падежиралите вземания за положен извънреден труд по тримесечия за процесния период, с натрупване, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение, е 235.39 лева.