Решение № 746 от 06.02.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 746 гр. София, 06.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100509129 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на М. М. М. срещу Разпореждане от 04.07.2024 г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20158490400240 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 и район на действие СГС.

В жалбата си М. М. М. твърди, че в началото на 2015 г., въз основа на издаден срещу нея изпълнителен лист за парично задължение, е било образувано изпълнително дело № 20158490400240 по описа на ЧСИ А.П.. На 14.10.2021 г. с Нотариален акт за собственост на основание давностно владение № 18, т. ХV, рег. № 28556, д. № 2382/13.10.2021 г. на Нотариус И.Д., рег. № 039 в НК М. М. М. била придобила собствеността върху два недвижими имоти, в сграда, находяща се в гр. София, район Възраждане, ул. „**** І“ **** (ет. 2, съгласно кадастрални схеми на обектите), а именно апартамент с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. София, както и апартамент с идентификатор ***. Твърди, че на 18.11.2021 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 20, ХVІІ, рег. № 32942, д. № 2770/2021 г. на Нотариус И.Д. жалбоподателката продала единия от притежаваните от нея апартаменти с идентификатор с идентификатор *** и към настоящия момент била собственик само на други. Посочва, че през 2022 г. съдебният изпълнител изпратил до нея съобщение изх. № 3945/11.03.2022 г. за насрочен опис и оценка на следния недвижим имот – мецанин, находящ се в гр. София, в жил. Сграда с адв. Адрес гр.

София, **** І **, с площ от 165 кв.м, заемащ целият трети етаж над магазина, 1 включващ и две канторни помещения към него, като на посочения от ЧСИ А.П. трети етаж над магазина в жилищна сграда не съществува такъв обект, с въпросното предназначение и с такава площ. Твърди, че на 03.07.2024 г. била запозната с експертно заключение, от 28.04.2022 г., което установявало идентичност на притежаваните от нея имоти и имотът, върху който е наложена възбрана. Твърди, че е подала възражение срещу експертното заключение и е направила искане да бъде прекратено изпълнителното производство по отношение на придобитите през 2021 г. недвижими имоти. Поддържа, че принудителното изпълнение е незаконосъобразно и следвало да бъде прекратено. Моли да бъде отменен отказът на ЧСИ А.П. да прекрати изпълнителното производство по изпълнително дело 20158490400240 по описа на ЧСИ А.П. по отношение на апартаменти с идентификатори *** и

***.

Взискателят не е заявил становището си по жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител А.П. е представил подробни мотиви, в които поддържа становище за недопустимост и неоснователност на подадената жалба.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в жалбата доводи, възражението на взискателя и мотивите на частния съдебен изпълнител, намира следното:

Производството по изпълнително дело № 20158490400240 по описа на ЧСИ А.П. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.11.2014 г. по ч.гр.д.

№ 30293/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 27 състав, с който М. М. М. е осъдена да заплати на „Рускомерс-99“ ЕООД сумата от 7060 лева, получена за изпълнение на развален договор от 15.08.2008 г. за техническа и консултантска услуга, сумата от 20 лева, представляваща имуществени вреди във връзка с връчване на покана за разваляне на договор от 15.10.2008 г. и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати сумата от 1575,86 лева.

Установява се, че на 18.02.2015 г. по искане на ЧСИ А.П. е вписана възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника М. М. М. – мецанин от две стаи и един салон с квадратура от 165 кв.м., заедно с прилежащото избено помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, както и магазин с лице 6 м. и дълбочина 15,20 , заедно с една стая до магазина с обща квадратура от 122 кв.м., находящи се на ***, кв. 191 по плана на гр. София.

С Нотариален акт за собственост на основание давностно владение от 14.10.2021 г. с № 18, т. ХV, рег. № 28556, д. № 2382/13.10.2021 г. на Нотариус И.Д. М. М. М. е призната за собственик на основание давностно владение на следните недвижими имоти, находящи се в гр. София, ул. „**** І“ № ****, (съгласно схеми на обекта на 2 етаж), а именно апартамент с идентификатор *** и ***. В

2 нотариалния акт е записано, че към момента на обстоятелствената проверка двата апартамента се владеят и ползват от молителката като един обект – жилище с едно кухненско и едно сервизно помещение. С договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 20, т. ХІІІ, рег. № 32942, д. № 2770/2021 г. на Нотариус И.Д. М. М.

М. е продала на А.Х. собствения си недвижим имот ***.

Въз основа на постановление на съдебния изпълнител е изготвено експертно заключение, което е установило, че е налице идентичност между възбранения имот и притежаваните от длъжника два апартамента. Жалбоподателката е подала възражение с вх. № 16860/04.07.2024 г. като е оспорила заключението на експертизата.

С Разпореждане от 04.07.2024 г. ЧСИ А.П. е оставил без уважение направеното искане за оспорване на експертното заключение, както и искането за прекратяване на изпълнителния процес, както и вдигане на наложените обезпечителни мерки върху описаните имоти.

Съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 1, т. 6 от ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи изпълнителното производство.

В чл. 433, ал.1 от ГПК е предвидено, че изпълнителното производство се прекратява в определените в т. 1 до 8 случаи, а именно, когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска; взискателят е поискал това писмено; изпълнителният лист бъде обезсилен; с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен; посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество; не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл. 83; бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440; взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

В конкретния случай, основанието да бъде поискано прекратяване на изпълнителното производство е свързано с насочване на изпълнението към имоти, които жалбоподателката поддържа, че не са идентични с тези, върху които е наложена възбрана с постановление на ЧСИ А.П. от 2015 г. Процесуалният закон не предвижда такова основание за прекратяване на изпълнителното производство. Най-близо до 3 изложените твърдения на жалбоподателката е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, предвидено в т. 5, а именно, ако имуществото, върху което е насочено изпълнението не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество. Невъзможността да бъде продадено имуществото, по отношение на което е насочено изпълнението, обаче, не е свързана с неидентичност на имотите с тези които са собствени на жалбоподателката. Тя може да възникне, когато въпреки извършени изпълнителни действия, имуществото не може да бъде осребрено, поради липса на купувачи, отказ на взискателя да му бъде възложено, и други причини, както и не могат да бъдат открити други секвестируеми имущества.

В конкретния случай, съдебният изпълнител е предприел принудителни действия като е насочил изпълнение по отношение на имущество, за което независимо дали е налице идентичост с това, което е възбранено през 2015 г., не е спорно, че е собственост на длъжника. Не са въведени твърдения, че това имущество е несеквестируемо. По отношение на единия имот, за който са въведени твърдения, че е собственост на трето лице, то длъжникът не е легитимиран да оспорва действията на съдебния изпълнител, тъй като не може да упражнява чужди права.

Предвид на изложеното, направеното искане да бъде отменен отказ за прекратяване на изпълнителното производство следва да бъде оставено без уважение.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на М. М. М. срещу Разпореждане от 04.07.2024 г. за отказ за прекратяване на изпълнително дело № 20158490400240 по описа на ЧСИ А.П., рег. № 849 и район на действие СГС като неоснователна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4