Решение № 67 от 30.04.2025, Окръжен съд - Силистра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Силистра, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Люба Ст. Стоилкова

Членове:

Теодора В. Василева

Добринка С. Стоева при участието на секретаря Галина Н. Йовчева като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско дело № 20253400500090 по описа за 2025 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение № 827/27.12.24г., постановено по гр.д. № 392/2022г., СРС е изнесъл на публична продан едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 64 кв.м., и едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, със застроена площ от 8 кв.м., построени в ПИ с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри на гр. Силистра, одобрени със заповед № РД-18-66 от 02.06.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 146 кв.м. с административен адрес: гр. Силистра, ул. “Пирин” № 4, който имот е съсобствен на страните по делото при квоти: 3/4 ид.ч. за Р. Д. П. с ЕГН ********** и 1/4 ид.ч. за С. В. С. с ЕГН **********, при пазарна стойност на сградите от 46 100 лв.

Отхвърлил е като неоснователни следните искове, предявени от С. В.

С. срещу Р. Д. П.:

- за заплащане на сумата от 7500 лв., представляваща 3/4 от увеличената стойност на наследството в резултат на следните извършени от ищеца подобрения в делбените имоти в периода от 1980 г. до 1987 г., а именно: изграждане на вътрешна баня и тоалетна, подковаване на стаите с дюшеме, циментиране на пода на мазата, поставяне на метална ограда - около 12 м., 1 поставяне на двойна дограма на прозорците (1 бр. единичен прозорец, 2 бр. двойни, 3 бр. тройни), поставяне на оградна мрежа от двете страни на имота.

- за заплащане на сумата от 12 000 лв., представляваща увеличената стойност на наследството в резултат на предоставяне на тази сума от страна на ищеца за ремонт на покрива на делбените сгради.

Осъдил е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. сумата от 858,60 лв., представляваща 3/4 от стойността на извършвана от ищеца дейност по наблюдение и текуща грижа за имота (ежеседмичното му посещение, оглед за щети или посегателства, почистване на опадали клони, листа и плевели и поддържане на трайните насаждения, възстановяване на ел.захранването, когато то е прекъснато) за периода от 01.06.2021 г. до 31.05.2024 г., като е отхвърлил като неоснователен иска заплащане на стойността за тази дейност за посочения период за сумата над 858,60 лв. до 1 620 лв.

Отхвърлил е като неоснователен иска, предявен от С. В. С. срещу Р. Д.

П. за заплащане на 3/4 от стойността на извършвана от ищеца дейност по наблюдение и текуща грижа за имота (ежеседмичното му посещение, оглед за щети или посегателства, почистване на опадали клони, листа и плевели и поддържане на трайните насаждения, възстановяване на ел.захранването, когато то е прекъснато) за периода от 01.01.2016 г. до 31.05.2021 г. за сумата над 1433,25 лв. до 2925 лв., като за сумата до 1 433,25 лв. искът е отхвърлен като погасен по давност.

Осъдена е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. сумата от 260 лв., представляваща ¾ от стойността на разходите за изграждане на нов комин и подмазване на съществуващ комин на делбените сгради, извършени през 2020 г., като е отхвърлен иска над така посочената сума.

Осъдена е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. сумата от 132 лв., представляваща 3/4 от стойността на разходите за подмяна на керемиди на покривите на делбените сгради, извършени в периода от 27.05.2019 г. до 27.05.2024 г., като е отхвърлен искът над така посочената сума и за периода преди 27.05.2019 г. като погасен по давност.

Осъдена е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. сумата от 150 лв. (сто и петдесет лв.), представляваща 3/4 от стойността на разходите за отстраняване на теч в делбените сгради, извършени през 2020 г.

Осъдена е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. сумата от 26,83 лв., 2 представляваща надплатени общински данъци и такси за делбените сгради в периода от 27.05.2019 г. до 27.05.2024 г., които данъци и такси е следвало да бъдат заплатени от ответницата съобразно нейната квота, като е отхвърлен искът над така посочената сума като погасен по давност.

Осъдена е Р. Д. П. да заплати на С. В. С. направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете по сметки в размер на 46,12 лв. за адвокатски хонорар и 55,05 лв. за експертиза, като е отхвърлено искането за присъждане на разноски над така посочените суми.

Осъдена е Р. Д. П. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху исковете по сметки в размер на 57,10 лв. и ДТ върху притежавания от нея дял от делбените имоти в размер на 1 383 лв.

Осъден е С. В. С. да заплати по сметка на СРС държавна такса върху притежавания от него дял от делбените имоти в размер на 461 лв.

Недоволен от решението на СРС в частта, в която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от него иск по сметки на основание чл.12, ал.2 от ЗН и по реда на чл.346 ГПК за извършените подобрения в делбения имот през периода от 1980 до 1987 г. в размер на 7 350,00 лв., както и за заплащане на сумата от 12 000 лв., предоставена от С. С. на Валентин С. за извършване на ремонт на покрива на процесния имот, с които подобрения се е увеличила стойността на наследството приживе, със знанието и съгласието на общия им наследодател - П. Н., е останал С. В. С., който го обжалва в законоустановения срок. Счита, че същото е неправилно в обжалваната част и моли да бъде отменено в тази част, като вместо това се постанови друго, с което да уважат така предявените от него претенции по сметките. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна Р. Д. П. депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди обжалванато решение, с произтичащите от това законови последици.

СОС, като съобрази жалбата и данните по делото, прие за установено следното:

Въззивната жалба е неоснователна.

На основание чл. 346 ГПК, в първото заседание след допускане на 3 делбата, съделителите могат да предявят искания за сметки помежду си, които произтичат от съсобствеността. С ППВС 7/1973 г. е прието, че същите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата. По своята правна същност тези искания са самостоятелни имуществени претенции и представляват последващо обективно съединяване на искове, които могат да бъдат заявени и в делбеното производство, когато се касае до искания по сметки между съделителите във връзка със запазването, съхранението или увеличаването стойността на съсобствената вещ. Законът цели да се ликвидират едновременно както съсобствеността, така и облигационните отношения, свързани с нея.

В настоящият случай съделителят С. е предявил искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗН, които съдът е приел за съвместно разглеждане и които са предмет на въззивното обжалване, а именно:

1. Иск за заплащане от Р. П., съобразно нейната квота, на извършените от С. С. подобрения в делбения имот в периода от 1980 г. до 1987 г., докато съжителствал в имота с родителите си, с които се е увеличила стойността на имота с 10 000 лв., изразяващи се в:

-изграждане на вътрешна баня и тоалетна;

-подковаване на стаите с дюшеме;

-циментиране на пода на мазата;

-поставяне на метална ограда - около 12 м.;

-поставяне на двойна дограма на прозорците (1 бр. единичен прозорец, 2 бр.двойни, 3 бр. тройни);

-поставяне на оградна мрежа от двете страни на имота.

2. Иск, предявен от С. С. против Р. П. за заплащане от последната на сумата от 12 000 лв., представляваща предоставен заем от С. С. на Валентин С. за извършване на ремонт на покрива на процесния имот, с които подобрения се е увеличила стойността на наследството приживе, със знанието и съгласието на общия им наследодател П. Н.

Съгласно възприетата фактическа обстановка с решението от първата фаза на делбата сградите, предмет на делбата, първоначално са били собственост на съпрузите Вълчо С. Н. и П. Р. Н., като Вълчо С. Н. е починал през 1984 г., оставяйки за свои наследници 4 съпругата си П. Р. Н. и двамата си синове С. В. С. /ответник по делото и настоящ жалбоподател/, и Валентин В. С. /поч. на 16.11.13г./, първият от които се е отказал от наследството на баща си чрез отказ, вписан в специалната книга на съда на 11.11.1991 г. След този отказ, с НА за издръжка и гледане № 194, т. 6 по описа на СРС за 1991 г., майката П. Н. е прехвърлила своята ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот в полза на сина си Валентин В. С., като впоследствие, чрез договор за дарение, обективиран в НА № 3, т. 12 по описа на СлВп - Силистра за 2006 г., вписан на 30.05.2006 г., той върнал на майка си така придобитите идеални части. На 01.06.2006 г. същите страни са сключили договор за покупко - продажба, обективиран в НА № 67, т. 12 по описа на СлВп - Силистра за 2006 г., чрез който П. Н. продала на сина си Валентин, по време на брака му с ищцата, притежаваната от нея идеална част от имота. Валентин С. е починал през 2013 г., преди своята майка, без да остави низходящи, поради което на основание чл. 6 и чл. 9, ал. 2 ЗН притежаваното от него имущество (общо 3/4 ид.ч. от процесните сгради) е получено от живия му родител и от съпругата му /ищца по делото и настояща ответница/. След смъртта на майката П.

Н., наследената от нея идеална част от имуществото на сина й е преминала по наследство към другия й син – С. С.. С влязлото в сила решение по допускане на делбата същата е допусната при квоти ¾ ид.ч. за съпругата на Валентин – Р. П. и 1/4 ид.ч. за С. С..

В мотивите на това решение СРС е възприел тезата на съделителя С. С. и водените от него свидетели, че след сключването на брака си със св. С.а през 1979 г. съпрузите обитавали делбения имот до 1988 г., като в този период, с оглед подобряване на жилищните условия и създаване на по - добра среда за отглеждането на децата, те направили вътрешна баня и тоалетна, подковали и измазали стаите, подменили дограмата, както и външната ограда с метална и циментирали мазата. Тези факти се извеждат както от показанията на съпругата на ответника С. - св. С.а, така и от показанията на св. Тинев, който потвърждава обстоятелството, че съпрузите са изградили вътрешна тоалетна и са подменили оградата. При огледа, направен от вещото лице, същото е установило извършването на всички ремонтни дейности, за които се твърди, че са предприети в периода от 1980 г. до 1987 г., поради което правилно СРС е приел, че те са осъществени именно от съделителя С. и съпругата му съобразно посочените свидетелски показания.

5

Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН повелява, че сънаследници, които приживе на наследодателя са спомогнали да се увеличи наследството, могат, ако те не са били възнаградени по друг начин, да искат при делбата да се пресметне това увеличение в тяхна полза, като увеличението може да се даде в имот или в пари. В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е третирал като увеличено наследство единствено 1/2 ид.ч. от имота, придобита от Валентин С. по наследство от неговия баща, тъй като е установено по делото, че приживе той е придобил другата 1/2 ид.ч. от правото на собственост чрез договор за покупко - продажба, сключен с неговата майка, т.е. по възмезден начин, поради което от увеличената в резултат на подобренията стойност се е възползвал не той, а неговият праводател, на когото е заплатил продажна цена за имота. (в този см. и Р. № 62 от 31.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 717/2023 г., I г. о.).

Настоящата инстанция се солидаризира и с извода на СРС, че независимо от изложеното по-горе относно увеличеното наследство до размера на ½ ид.ч., придобито от Валентин С. чрез наследствено правоприемство от неговия баща, в полза на настоящия съделител С. С. не е възникнало правото по чл. 12, ал. 2 ЗН, дори и в по - ограничен обем, предвид установеното по делото, че той, заедно със семейството си, е обитавал имота в периода от 1979 г. до 1988 г., под която форма е бил възмезден за извършените от него подобрения.

Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 ЗН е категорична, че правото на спомогналия да се увеличи наследството възниква, ако той не е бил възнаграден по „друг начин“. Това сочи, че неговото възмездяване би могло да има разнообразни проявления, включително и безвъзмездно ползване на имота за определен период от време, в каквато насока е и съдебната практика /в този см. Р. № 248 от 20.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4247/2008 г., III г. о., О.