Определение № 843 от 09.03.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 843 гр. Варна , 09.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивелина Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Ивелина Д. Чавдарова Въззивно гражданско дело № 20213100500476 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба с вх. № 288943/14.12.2020г., депозирана от „Гала Традиция“ ООД, ЕИК 202489442, седалище и адрес на управление: обл.Варненска, общ.Суворово, с.Калиманци, представлявано от Женя Гочева и Галин Гочев, чрез адв. Л.Ш., срещу Решение № 261376/23.11.2020г., постановено по гр. дело № 8339/2019г. по описа на ВРС, 14 състав, в частта, в която, по предявените от Д. И. Д. с ЕГН **********, адрес: гр.

Аксаково, ул. „Побити камъни” № 9, срещу дружеството-жалбоподател обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл. 86 ЗЗД, последното е осъдено да заплати сумите, както следва:

– 18 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, получени от трудова злополука, настъпила на 08.06.2016г., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на множество счупвания на десен долен крайник, нарушение на съня, нарушена работоспособност и обичаен начин на живот, както и нарушено психоемоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;

– 184,93 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от горепосочената трудова злополука, изразяващи се в заплатени такси за операция и закупуване на помощни средства – патерици и други, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;

– 5435,12 лева, представляващи обезщетение за забава върху присъдената главница 18 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ от датата на увреждането - 08.06.2016г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба – 30.05.2019г.

В жалбата се твърди, че направените от ВРС изводи не съответстват на събраните по делото доказателства. Оспорва се характера на злополуката като трудова, като се сочи, че констатациите на компетентния орган в този смисъл не са обвързващи за съда. Застъпва се, че в момента на злополуката работникът не е изпълнявал възложена му от работодателя 1 работа, а изводът на съда в обратен смисъл е неправилен и необоснован.Оспорва се и изводът на ВРС, направен въз основа на заключението на вещото лице по СТЕ, че към момента на злополуката е липсвала поставена от работодателя на подходящо място забрана за качване на хора на съоръжението, като се твърди, че същият се опровергава от показанията на свидетелите на ответната страна и приложения към делото снимков материал от проведеното по случая досъдебно производство. Излага се, че в деня на злополуката два пъти работникът - ищец е бил запознаван с тази инструкция, за което и се е подписал в инструктажната книга. Въззивникът твърди също, че изводът на съда за липса на доказателства за нарушаване на правилата и дисциплината от страна на ищеца е немотивиран, неправилен, поради което и незаконосъобразен. Застъпва, че поведението на ищеца е единствената причина за настъпване на злополуката, доколкото същият е нарушил инструкциите за ползване на съоръжението, като е стъпил върху платформата заедно с товара, при това изпълнявайки дейност извън правомощията му. Сочи се, че изводът на съда за това, че в резултат на травмата ищецът е търпял болки и е имал затруднения в движенията за период от около 5 месеца, като същият се чувствал зле и нямал желание да излиза от дома, противоречи на заключението по СМЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели, с оглед на което и определеният размер на обезщетение за неимуществени вреди – 18 000 лева не е справедлив. Застъпва се, че претендираният от ищеца размер на обезщетение за неимуществени вреди от 38 000 лева, както и мораторна лихва от над 11000 лева е прекомерен също така с оглед квалификацията на работника и обстоятелството, че същият получава работна заплата в размер на минималната. Относно претенцията за имуществени вреди се твърди, че по делото са събрани достатъчно категорични доказателства, че ищецът не е заплащал сумите, които претендира, поради което се твърди, че тази сума не е следвало да му бъде присъждана. Оспорва се като неправилно становището на съда, че заплатените от работодателя на ищеца 760 лева не могат да бъдат прихванати с парични средства, дължими на основание имуществената отговорност по чл.200 КТ, като се твърди, че изплащането им е било на добра воля от ответното дружество, поради което сумата следва да бъде прихваната с вземането на ищеца за вреди. Моли се за отмяна на решението в осъдителната част и отхвърляне на предявените искове, като се приеме, че инцидентът е предизвикан изцяло от поведението на работника. В случай, че се приеме, че е налице основание за ангажиране на безвиновната, обективна отговорност на работодателя се моли същата да бъде ангажирана в най-ниска степен, на основание съпричиняване от страна на работника. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Д. И. Д., чрез процесуалния си представител адв. Л.Б. от ВАК, е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в който се застъпва становище за нейната неоснователност. Оспорва се твърдението на въззивника, че извършваната от ищеца товаро-разтоварна дейност не му е била възлагана за изпълнение. В тази връзка се сочи, че от съдържанието на длъжностната характеристика към трудовия договор, сключен между Д. и „Гала Традиция“ ООД, приложена като писмено доказателство по делото, е видно, че Д.Д. е имал ясно разписано задължение да извършва товароразтоварни дейности. Излага се и че по делото не са ангажирани писмени доказателства, от които да е видна йерархичната структура в предприятието и по-конкретно кой е бил прекият началник на ищеца към момента на настъпване на злополуката, с оглед твърденията на свидетелката Аврамова /на длъжност технически секретар в ответното дружество/, че в качеството на пряк началник на Д., на 08.06.2016г., му е била възложила за изпълнение други задачи. Сочи се, че от доказателствата по делото действително не се установява към момента на злополуката да е имало разлепена инструкция за ползване на процесното съоръжение в близост до него, напротив – липсата на такава се установява от приложените по делото протокол от проверка на трудова злополука на НОИ и наказателни постановления, с оглед на което изводът на съда в този смисъл е правилен.

По допустимостта на обжалването:

Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен срок, 2 считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложенията по чл. 261 ГПК, с оглед на което е редовна.

Дължимата авансово държавна такса за разглеждане на жалбата е внесена.

Страните се представляват от пълномощници с права за въззивна инстанция.

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на този подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

С въззивната жалба и отговора доказателствени искания не са направени.

По тези съображения и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 288943/14.12.2020г., депозирана от „Гала Традиция“ ООД, ЕИК 202489442, седалище и адрес на управление: обл.Варненска, общ.Суворово, с.Калиманци, представлявано от Женя Гочева и Галин Гочев, чрез адв. Л.Ш., срещу Решение № 261376/23.11.2020г., постановено по гр. дело № 8339/2019г. по описа на ВРС, 14 състав, в частта, в която, по предявените от Д. И. Д. с ЕГН **********, адрес: гр. Аксаково, ул. „Побити камъни” № 9, срещу дружествотожалбоподател обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.200 КТ и чл.

86 ЗЗД, последното е осъдено да заплати сумите, както следва:

– 18 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, получени от трудова злополука, настъпила на 08.06.2016г., изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие на множество счупвания на десен долен крайник, нарушение на съня, нарушена работоспособност и обичаен начин на живот, както и нарушено психоемоционално състояние, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;

– 184,93 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди от горепосочената трудова злополука, изразяващи се в заплатени такси за операция и закупуване на помощни средства – патерици и други, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата;

– 5435,12 лева, представляващи обезщетение за забава върху присъдената главница 18 000 лева /обезщетение за неимуществени вреди/ от датата на увреждането - 08.06.2016г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба – 30.05.2019г.

НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 476/2021г. за разглеждане в открито съдебно заседание на 19.04.2021г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез пълномощниците си, ведно с препис от настоящото определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия писмен отговор.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4