Решение № 965 от 10.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 965 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанаска Ан. Анастасова при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно наказателно дело № 20245330201503 по описа за 2024 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш /ЕФ/ Серия К № 4449082, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на Г. Й. Д., ЕГН ********** от ***** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП.

По съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание, жалбоподателят Д., чрез процесуалния си представител адв. Н. С., моли съда да отмени процесния ЕФ като неправилен и незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноските по делото.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание. В депозираното до съда становище, чрез гл. юрисконсулт И. П., моли за потвърждаване на обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен и претендира присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение. При евентуално уважаване на жалбата, прави възражение за намаляване на адвокатския хонорар до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1/2004г. на Висши адвокатски съвет. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, 1 изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна съдът установи следното:

Обжалваният ЕФ е издаден за нарушение, извършено на 27.01.2021г. в 09:36ч. на Републикански път II-64 км.50 в посока с. Труд към гр. Пловдив, извън населено място, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529, като при ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В26, при управление на л. а „Форд Фокус 1.4 И“ с рег.

№ ***, жалбоподателят Д. превишил допустимата скорост с 18 км/ч. За установена и наказуема скорост била приета скоростта от 78 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост.

Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на Г. Й. Д., ЕГН **********.

За така установеното нарушение по чл.21 ал.2 вр. ал.1 от ЗДП жалбоподателят Д. бил санкциониран с налагане на адиминистративно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП.

Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства – 1 бр. снимково изображение на заснетото нарушение с АТСС, Протокол за използване на АТСС от дата 27.01.2021г., писмо вх. № 20-00-1072/18.12.2020г. от Български институт по метрология /БИМ/, Протокол от проверка № 232-20/12.06.2020г. на БИМ, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., справка АИС АНД, справка за нарушител/водач, снимка на разположението на уреда,, справка за регистрация и собственици на превозно средство . а „Форд Фокус 1.4 И“ с рег.

№ ***, писмо изх. № 11-00-131/27.03.2024г. на Директор ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“.

В настоящото производство съдът следва да провери законността на обжалвания ЕФ, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон. В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че ЕФ съдържа всички изискуеми, съгласно чл.189 ал.4 от ЗДП реквизити териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението /превишение на разрешената скорост/, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

ЕФ правилно е издаден по отношение на жалбоподателя, като собственик, на когото е регистриран процесният автомобил към момента на 2 нарушението, което се доказва от приложената по делото справка за регистрация на МПС и доколкото от данните по делото не се установява последният да се е възползвал от възможността по чл.189 ал.5 от ЗДП.

По преписката е приложен снимков материал на заснетото в нарушение МПС, от който се установяват точните дата, място и посока на движение на автомобила, неговият регистрационен номер и географските координати на разположение на техническото средство и на регистриране на нарушението, измерената скорост на нарушителя.

Нарушението е установено с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 529. По делото е приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835/24.02.2010г., валидно до 24.02.2020г.

Съгласно чл.30 ал.5 от Закона за измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Съгласно представения по делото Протокол от проверка № 232-20/12.06.2020г. на БИМ, процесната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е преминала последваща проверка в лабораторни условия за точността на измерване, като периодичността на проверката на видеорадарните системи е една година, т.е. към датата на нарушението използваното АТСС е проверено и съгласно заключението на горепосочения протокол за лабораторна проверка съответства на одобрения тип.

Спазени са изискванията на чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г., за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него са посочени видът на АТСС и неговият номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на движение, ограничението на скоростта, посоката на задействане на АТСС, режимът на измерване, началото и края на работата по час и минута, в който промеждутък и номер е и процесният клип, въз основа на който е издаден ЕФ, броят на установените нарушения. По делото е приложен и снимков материал на разположението на служебния автомобил, в който е била монтирана мобилната камера, която е заснела нарушението.

Въпреки гореизложеното на базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът формира извод, че не се установява и доказва извършено от страна на жалбоподателя нарушение по чл.21 ал.2 вр.1 от ЗДП.

Посочената норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определени стойности на скоростта в км/ч, като за извън населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 90 км/ч, а когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак.

Безспорни са обстоятелствата, че управляваният от жалбоподателя Диимтров л. а „Форд Фокус 1.4 И“ с рег. № *** се е движил по Републикански 3 път II-64 км.50 в посока с. Труд към гр. Пловдив, извън населено място, със скорост от 78 км/ч, след като преди това бил отчетен толеранс от минус 3 км/ч в полза на водача от измерената от автоматизираното техническо средство скорост.

Видно обаче от писмо изх. № 11-00-131/27.03.2024г. на Директор ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“ на Директор ОПУ – Пловдив при Агенция „Пътна инфраструктура“, километричното положение на 50+000 от Републикански път II-64 /Карлово-Пловдив/попада н отсечка с две платна на движение, като нарастването на километража е в посока от с. Труд къв гр.

Пловдив, като тази посока определя платната като ляво или дясно. На самия км.50+000, дясно платно /при движение в посока от с. Труд към гр. Пловдив/ няма поставени никакви пътни знаци, в т.ч. и пътен знак В26. Това място е извън зоната на действие на пътен знак В26 /60 км/ч/ и знак А27, които са поставени на км.49+800, непосредствено преди участъка, за който се отнася забраната /съгл. чл.61 ал.1 от Наредба № 18 за сигнализация на пътищата с пътни знаци/ и действието им се изчерпва при км.49+960, където има кръстовище /при входа/изхода на „Амек тойс“/. Следователно от обективна страна водачите на ППС на този участък нямат нормативно установено задължение да намаляват скоростта на 60 км/ч, а следва да се съобразяват с общото правило да се движат с 90 км/ч. Предвид горното следва да се приеме, че не се установява жалбоподателят Д. да е извършил нарушението, във връзка с което е издаден обжалваният ЕФ, доколкото се установява неспазване на правилата за използване на АТСС, тъй като последното е използвано на пътен участък, който не е бил контролиран с ограничение на скоростта от 60 км/ч.

Поради всичко изложено, съдът счита, че неоснователно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, което води и до отмяната на атакувания ЕФ като незаконосъобразен и неправилен.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Такава претенция е своевременно направена от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от Закона за адвокатурата, като същата следва да бъде уважена. Като съобрази предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, извършените процесуални действия в рамките на едно съдебно заседание, това, че по делото не са разпитвани свидетели, както и имуществения интерес, съдът намира, че следва да се определи възнаграждение в размер на 400 лв., който следва да бъде платен от въззиваемата страна.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 4449082, издаден от ОДМВР 4

Пловдив, с който на Г. Й. Д., ЕГН ********** от ***** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл.21 ал.2 вр. ал.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДП/, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.2 от ЗДП.

ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. Г. С. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5