Акт от 22.06.2020, Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 159

22.06.2020 г. гр.Разград

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На шестнадесети юни две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Светлана Чолакова

Секретар Галя Мавродинова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдията

Гр.д. №2314/2019г.

Депозирана е искова молба от С.Р.М. против Гаранционен фонд гр.София за заплащане сумата 2800лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, както законната лихва от 01.02.2019г. Сочи, че на

03.07.19г. на път I-2/Русе-Варна/ при км. 51+290 на около 1 км. преди разклона на с.Езерче, пострадал при ПТП. То било причинено от Р.Х.М.. Срещу него образувано и водено наказателно производство в РРС –431/19г., по което било одобрено споразумение съгласно което М. бил признат за виновен за престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.“а“ пр.2 във вр. с ал.1б. „б“ вр. с чл.342 ал.1 НК. Ищецът бил конституиран като пострадал от престъплението.

Като за упражняването на правата си заплатил на адвокат сумата 800лв. възнаграждение. При ПТП-то били причинени увреждания по автомобила „Фолксваген Голф“ с рег. №9801ВК, които били толкова големи, че правели автомобила неизползваем, като го оценява на 2000лв. Извършителят на деянието управлявал автомобил, за който няма сключена застраховка Гражданска отговорност. Уведомил своевременно ответника за причинените вреди, като била образувана застрахователна преписка, по която било отказано изплащане на обезщетение. Като от датата на уведомяването и заявяването на претенцията - 01.02.19г. ответникът бил в забава. претенция срещу застрахователното дружество, но същото отказало изплащане на обезщетение.

Ответникът депозира отговор. Сочи, че е бил сезиран за ПТП-то и образувана щета №19110051/01.02.19г. Уведомил ищеца, че не е представил доказателства за основанието за определяне на обезщетение по смисъла на чл.106 ал.3 вр. с чл.558 ал.2 и чл.496 ал.2 т.2б КЗ. В последствие определил обезщетение в размер на 980лв. за имуществени вреди, което не е изплатено на ищеца, т.к. същият не представил изисканите доказателства с писмо изх.№07-00-29-14/28.11.2019г.

Намира претенцията за прекомерно завишена, предвид действащата Методика на ГФ за определяне на действителните стойности и изплащане на обезщетения и в разрез с Наредба №49/2014г. Както, че претенцията за адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, т.к. не представлява репариране на причинени вреди, а облагодетелстване за ищеца. Фондът не е застраховател, не изплаща обезщетения по силата на договор. В случая е образувана щета, произнесъл се в законния тримесечен срок, а ищецът не е представил необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение, за което е уведомен. Въпреки това с решение от 28.11.19г. е определено такова обезщетение.

Конституираното третото лице помагач на ответника Р.Х.М. не депозира отговор.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка: На

03.07.19г. на път I-2/Русе-Варна/ при км. 51+290 на около 1 км. преди разклона на с.Езерче ищецът пострадал при ПТП, което било причинено от Р.Х.М.. Срещу него водено наказателно производство в РРС №431/19г., по което било одобрено споразумение, в сила от 02.09.2019г., съгласно което Р.М. бил признат за виновен за престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.“а“ пр.2 във вр. с ал.1б. „б“ вр. с чл.342 ал.1 НК. Извършителят на деянието управлявал автомобил, за който нямало сключена застраховка Гражданска отговорност. В хода на досъдебно производство №330ЗМ-6/19г. по описа на ОД на МВР Разград срещу Р.Х.М., пострадалият-ищец е бил представляван от упълномощен адвокат, на който е заплатено възнаграждение в размер на 800лв., видно от приложеното по делото договор за правна защита и съдействие/л.104 от ДП/. Ищецът уведомил ответника, като била образувана застрахователна преписка образувана щета №19110051/01.02.19г. С писмо от 24.04.19г. ищецът бил уведомен от ответника, че е отказано изплащане на обезщетение, поради непредставяне на данни за резултата от образуваното ДП срещу Р.Х.М..

Това решение било преразгледано и определено обезщетение, което не е изплатил.

С писмо от 28.11.2019г. уведомил ищеца, че не е представил доказателства за основанието за определяне на обезщетение по смисъла на чл.106 ал.3 вр. с чл.558 ал.2 и чл.496 ал.2 т.2б КЗ.

В заключението си вещото лице изготвило СТЕ сочи, че щетите по л.а. Фолксваген Голф с рег. №РР9801ВК могат да бъдат получени при механизма на ПТП възникнало на 03.01.2019г. Действителната стойност на автомобила съгласно Методиката за уреждане на претенции за обезщетение за вреди причинени на МПС възлиза на 1680лв. Размерът на щетите отразени в описа на „VIG Services Bulgaria“ възлиза на 5363,20лв. Сравнението между стойността на необходимите разходи за ремонт на автомобила, определени по експертна оценка и 70% от действителната стойност на автомобила показва, че щета на процесното МПС е тотална. Това означава, че размерът на щетите по увредения автомобил възлиза на 1176лв. В с.з. уточнява, че посочените цени са без ДДС.

Съдът кредитира заключението, като обосновано пълно, ясно и компетентно.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл.

557, ал. 2, б. "а" от Кодекса за застраховането

Гаранционният Фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на територията на Република България, от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В разпоредбата на КЗ е предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда, ако Гаранционният Фонд не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. В случая е спорен размерът на обезщетението, тъй като е явно, че автомобила управляван от М. не е бил застрахован.

Влязлата в сила присъда по нохд №431/19г. на РРС се ползва със сила на присъдено нещо съгласно чл.300 от ГПК. Ищецът е спазил разпоредбата на чл.558 ал.5 КЗ като е предявил пред ответника искане да му бъде заплатено обезщетение.

По предявената претенция за репариране на имуществени вреди настъпили в резултат на ПТП, съдът следва да определи обезщетението по действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещото лице. Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2