Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 822 от 06.11.2024, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Гражданско дело 742/2024
Вид
Решение № 822
Подписан
06.11.2024
В сила
04.12.2024
Състав
Димитър Петков Димитров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 822 гр. Ш., 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Ш., IX-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Д. П. Димитров при участието на секретаря Татяна Б. Тодорова като разгледа докладваното от Д. П. Димитров Гражданско дело № 20243630100742 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, от М. С. И., чрез пълномощника адв. М. от АК София, против „Ай ти еф груп“ АД гр. София, в която е предявен отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване нищожност, поради противоречие на закона, на клауза от Договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът се задължил да предостави на ищцата сумата 1100 лв., в първоначално обективно съединение с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и цена 234.98 лв.

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че с ответника сключили Договор за потребителски кредит, при подписването на който не са й били представени изискуемите съгласно чл. 10 3ПК документи, както и в съдържанието липсвали съществени елементи от правоотношението, които били посочени в Приложение № 1 към договора, съгласно което сумата по кредита в размер на 1100 лв., е със срок на погасяване - 27.11.2020 г., като размерът на погасителна вноска е 71,15 лв. - с одобрено обезпечение и 112,32 лв. - без одобрено обезпечение. В чл. 1 от Приложение № 5 към договора било посочено, че най-късно до следващия ден, длъжникът следва да представи обезпечение по кредита, при неизпълними условия за гаранта като: в случай, че потребителят намери и осигури двама поръчители, то кредиторът, по свое усмотрение, може да поиска и повече от двама поръчители; да е лице над 20 г.; да има не по-малко от 5 г. трудов и осигурителен стаж и редица други. В чл.

4 от Приложение № 5 било договорено в случай, че не предостави исканото обезпечение, то потребителят дължи неустойка. Съгласно Погасителен план към договора ищцата следвало да плати 18 вноски по 112,32 лв., за погасяване на: 1100 лв. – главница; 180,70 лв. - възнаградителна лихва и 741,06 лв. 1 неустойка. Намира, че „неустойката“ е в размер, надхвърлящ многократно позволения от закона ГПР. Същата била включена в погасителния план още от самото начало, поради което счита, че противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което, на основание чл. 26 ЗЗД, я намира за нищожна. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде призната за нищожна клаузата на чл. 4 от Приложение № 5 към Договор за потребителски кредит № 290906, сключен между страните, предвиждаща плащането на неустойка при непредоставяне на поръчител, както и ответникът да бъде осъден да плати на ищцата сумата 741,06 лв. - платена без основание. Претендира разноски.

В предоставения по реда на чл. 131 ГПК срок, ответникът намира исковете за допустими, но неоснователни, за което излага подробни правни аргументи. Претендира разноски.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание страните не се явяват. Ищецът поддържа предявения иск, а ответникът - отговора.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа следното:

От представените по делото и приети без оспорване писмени доказателства се установява, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № 251527/15.10.2018 г. /л. 27/, с който ответното дружество се задължило да предостави на ищцата потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит съгласно Спецификацията на кредитните продукти на „Ай ти еф груп“ АД, при Общи условия на кредитора /л. 42/.

На 02.03.2020 г., след попълнен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити /л. 35/, с Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № 251527 по транш с пореден № 290906 /л. 32/, страните се споразумяват ответното дружество да предостави на М. С. И. аванс в размер на 1100 лева, при лихва от 180.70 лева и ГПР – 49.00%, в срок до 27.11.2020 г., на 18 бр. двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 112.32 лева, при което общата дължима сума възлиза на 2021.76 лв., от които за погасяване на: главница - 1100 лева; лихва - 180.70 лева и оскъпяване - 741,06 лв. съгласно Погасителен план /л. 33/.

Съгласно Разписка за получаване на сума /л. 34а/ на 02.03.2020 г., М. С.

И. е получила от кредитен консултант на ответното дружество в брой 1100 лева - транш по кредит с пореден № 290906, съгласно подписания Договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № 251527.

Доказателства от ищеца в настоящото производство М. С. И. да е платила някакви суми за погасяване на задължението си по кредита не са представени, а и не излага такива твърдения, в какъвто смисъл е и основателното възражение на ответника, но от заключението на допуснатата 2 по делото и неоспорена съдебно - счетоводна експертиза се установява, че въз основа на информацията за плащанията предоставена на вещото лице от счетоводството на ответника, по процесния Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет Кеш“ № 251527 с Транш пореден № 290906 са отразени парични постъпления от М. С. И. с полза на кредитора „Ай Ти Еф Груп “ АД на сума в общ размер 1 515,68 лева, разпределена за погасяване, както следва: главница - 1100.00 лева; възнаградителна лихва - 180.70 лева и неустойка за непредоставяне на обезпечение - 234.98 лева.

Представени са и други неотносими към правния спор писмени доказателства.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, като съобрази доводите на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът намира за установено от правна страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че основа на Анекс към Договор за потребителски кредит „Гет кеш“ № 251527 по транш с пореден № 290906, както и приети Общи условия на кредитора на ищцата е отпуснат заем в размер на 1100 лева, който се задължила да върне в срок до 27.11.2020 г., при лихва от 180.70 лева и ГПР – 49.00%, на 18 бр. двуседмични погасителни вноски всяка в размер на 112.32 лева, при което общата дължима сума, възлиза на 2021.76 лв., от които за погасяване на: главница - 1100 лева; лихва - 180.70 лева и оскъпяване - 741,06 лв.

Както бе посочено, твърдения от ищцата, че ответникът не е изпълнил задължението си да предостави сумата по кредита не са направени, а истинността на Разписката от 02.03.2020 г., за получаване на сумата 1100 лева не е оспорена по предвидения в закона ред, поради което следва да се приеме, че страните са обвързани от Договор за заем по смисъла на чл. 240 ЗЗД, съгласно която разпоредба договорът за заем е реален и поражда правно действие не от датата на сключването му, а от реално предаване на заетата вещ от заемодателя на заемополучателя.

От друга страна процесният Договор за заем по правната си същност е потребителски по смисъла на чл. 9 ЗПК, тъй като страни по него са ищецът потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (физическо лице, което при сключването на договор действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност, а използва заетата сума за свои лични нужди) и небанкова финансова институция – търговец по смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне предоставената парична сума.

Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е доказано усвоената сума по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и 3 търговска дейност на длъжника, то следва да се приеме, че предоставените средства са използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 24, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК спрямо договора за потребителски кредит се прилагат нормите, както на ЗПК, така и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът следи и се произнася служебно, при липса на изрично противопоставимо възражение от потребителя – арг. от разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК.

От една страна процесният договор отговаря на императивните изисквания за валидност по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 ЗПК. В тази връзка, настоящата инстанция не споделя твърденията на ищцата за несъответствие на договора с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като те се опровергават от съдържанието му и това на представляващите неразделна част от него Общи условия на ищеца, приложими към договори за потребителски кредит и от тълкуването на обективираните в тях разпоредби, поотделно и в цялост, съобразно изискването на чл. 20 ЗЗД. От друга страна ищцата се позовава на една клаузи, като счита, че води до недействителност на договора между страните: клаузата предвиждаща плащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение и предвид диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен в произнасянето си доколкото предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от страните – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК.

Съдът установи, че с клаузата т. 9 от Анекс по транш с пореден № 290906, страните са договорили плащане от длъжника на неустойка в случай на непредставяне на обезпечение съгласно т. 6.6 от Договора за потребителски кредит „Гет кеш“ № 251527 в размер на 2,74 лв. средно на ден или 741,06 лв. за целия срок на погасяване, съгласно която точка от договора обезпечението следва да отговаря на условията и сроковете по т. 6.1 – т. 6.5 от същия договор, според които в срока най-късно до следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита – в случая 02.03.2020 г. /сключване на анекса/, длъжникът се задължава да предостави на кредитора обезпечение, изразяващо се в поръчителство на поне две физически лица – отговарящи на определени условия които са кумулативно дадени и следва да бъдат изпълнени или банкова гаранция – съобразно изискванията на чл. 6.2.2 от договора. Съгласно Погасителния план, абсолютният размер на неустойката о т 741,06 лева е бил разпределен за погасяване като част от осемнадесетте погасителни вноски в размер на 41.17 лева всяка.

Следователно, за да избегне начисляването на тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави обезпечение, за което кредиторът е дал възможност на насрещната страна само еднодневен срок. От една страна налагането на толкова кратък срок за ангажиране на обезпечение препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Чрез 4 поставяне на тези практически неизпълними изначално условия, кредиторът си е осигурил сигурна допълнителна печалба, прикрита под формата на уговорената неустойка, което е в разрез с принципите на добросъвестността и справедливостта, тъй като длъжникът обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси банкова гаранция или поръчител. От друга страна така уговорената клауза санкционира неизпълнението на акцесорно задължение - задължение на длъжника да предостави уговореното обезпечение, а не неизпълнението на главното задължение - за плащане на суми по договора за кредит. Според ТР № 1/15.06.2010 г., ТД № 1/2009 г., т. 3, ОСТК на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпените вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. По правило предоставянето на обезпечение е условие за сключване на договор за кредита, респективно при непредоставянето му от страна на длъжника, кредиторът не би предоставил заемната сума или ако я предостави, това ще се отрази на размера на уговорената лихва – към повишаването й. В случая задължението за предоставянето на обезпечение е уговорено да възникне след сключването на договора за кредит и след като вече заемната сума е предоставена.