Решение № 145 от 12.11.2021, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр. гр. Добрич, 12.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500403 по описа за 2021 година като разгледа докладваното от съдия Ж.МАРГЕНОВА в.гр.дело №403 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба ВХ.

№261110/12.03.2021Г. от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, ап. 4, чрез юрисконсулт Г.Г., срещу решение №260012/05.02.2021г. по гр.д.№129/2020г.на РСБалчик, в частта, в която е отхвърлен предявеният от агенцията срещу ИВ. Р. АНГ. установителен иск за разликата над 846,52 лв. до размер от 1553,40 лв., представляваща главница по договор за кредит от 26.05.2017 г.; за сумата в размер на 276 лв. представляваща договорна лихва за периода от 20.02.2018 г . до 20.06.2019 г.; за сумата в размер на 232,42 лв. представляваща обезщетение за забава считано от 21.02.2018 г. до 2.09.2019 г.

При данни обжалваното решение да е връчено на въззивника на 25.02.2021г., жалбата, изпратена чрез куриер на 11.03.2021г., се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице, страна-ищец в първоинстанционното производство, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него решение в отхвърлителната му част, отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл261 от ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба не е подаден от насрещната страна.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на 1 противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№129/2020г. на ДРС е образувано по искова молба вх.№942/04.03.2020г. от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД град София с ЕИК 203670940, с която срещу ИВ. Р.

АНГ. с ЕГН ********** от гр.Б., са предявени положителни установителни искове за установяване съществуването на парични вземания на ищеца, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №397/05.09.2019г.. по ч.гр.д.№697/2019г. на РС-Балчик, а именно: за сумата от 1 553,40 лева- неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит №CREX-14859064/26.05.2017, сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ИВ. Р. АНГ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -02.09.2019г.; сумата от 276 лева - договорна лихва за периода 20.02.2018 г.- 20.06.2019 г.; сумата от 232,42 лева - обезщетение за забава за периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението-02.09.2019г Изложените в исковата молба обстоятелства, обосноваващи установителната претенция на дружеството-ищец се свеждат до твърдения за инициирано заповедно производство по ч.гр.д.№697/2019г. на РС-Балчик, приключило с издаване в полза на заявителя-ищец на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, произтичащо от облигационни отношения, породени от Договор за потребителски паричен кредит №CREX14859064/26.05.2017, сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството на кредитор и ИВ. Р. АНГ. в качеството на кредитополучател, вземането на кредитора по който договор било цедирано на ищеца с подписването на 15.11.2018г. на приложение 1 към Рамков Договор за цесия от 27.07.2017г., сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца.

Ищецът-цесионер бил изрично упълномощен да уведоми длъжника за извършената цесия, за което било изпратено от ищеца писмо изх.№УПЦ-П-БНП/ CREX-14859064 от 20.11.2018г. с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД, което се било върнало в цялост с отбелязване, че пратката не е потърсена. Повторно уведомление за извършената цесия било изпратено с писмо изх.№ УПЦ-П-БНП/ CREX-14859064 от 04.02.2020г., което отново се върнало като неполучено.Като акт на уведомяване следвало да се приеме връчването на исковата молба с приложеното към нея уведомление.

При условията на договора за потребителски кредит от 26.05.2017., на кредитополучателя бил предоставен кредит в размер на 1923.89лева, в който размер била включена и застрахователна премия от 309.89лева, при договорен лихва между страните възлизаща в размер на 682.99лева . Така общата стойност на плащанията по кредита била договорена в размер на 2606.88лева, със задължения за връщане в срок до 20.07.2019г., на 24 месечни вноски от по 108.62лева, първата с падеж 20.07.2017г. Срокът на договора изтекъл на 20.06.2019г. и не бил обявяван за предсрочно изискуем. Поради допусната забава от страна на кредитополучателя била начислена за периода 21.02.2018г./датата на която станала изискуема първата неплатена вноски/, до подаване на заявлението в съда била начислена 2 лихва в размер на 232.42лева. До момента с плащането на сумата на общо 777.48лева била погасена договорна лихва – 406.99.49лева и главница -370.49лева . Налице бил правен интерес да установи вземанията си предвид връчването на заповедта за изпълнение при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Ответникът не е подал писмен отговор на исковата молба, не е изразил становище и в хода на първоинстанционното производство, в което не е взел участие, въпреки надлежното му призоваване чрез лично връчване на съобщението.

Правната квалификация на установителните искове като такива по чл.422,ал.1,вр. с чл.415,ал.1 от ГПК,вр. с чл.240,във вр. с чл.79,ал.1 и чл.86,ал.1 ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД, изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК за неплатени погасителни вноски по прекратен договор за кредит, което е прехвърлено на ищеца с договор за цесия.

Районният съд е разгледал предявените установителни искове и по съображения за недействителност на договора за потребителски кредит като противоречащ на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, предвиждаща изискване за размер на шрифта, както и за противоречие с добрите нрави на възнаградителната лихва, е приложил разпоредбата на чл.23 от ЗПК, при което постановил частично уважаване, респ.отхвърляне на претенциите по чл.422, ал.1 от ГПК.

Установява се, че от търговското дружество-ищец е подадено заявление с рег.

№3513/02.09.2019г. до РС- Балчик за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане, прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД с договор за цесия от 15.11.2018г.– за сумата от 1 553,40 лева- неизплатена главница по Договор за потребителски паричен кредит №CREX-14859064/26.05.2017, сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ИВ. Р. АНГ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -02.09.2019г.; сумата от 276 лева - договорна лихва за периода 20.02.2018 г.20.06.2019 г.; сумата от 232,42 лева - обезщетение за забава за периода от 21.02.2018 г. до датата на подаване на заявлението-02.09.2019г

Заявлението е уважено изцяло и на основание чл.410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение с №397/05.09.2019г.. по ч.гр.д.№697/2019г. на РС-Балчик, с която е разпоредено длъжникът ИВ. Р. АНГ. да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ЕАД заявените вземания, описани по-горе, както и сторените съдебно-деловодни разноски от общо 91.24лева/41.24лева държавна такса и 50лева юрисконсултско възнаграждение/.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

При това положение заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В едномесечен срок с начало 03.02.2020г. и край 03.03.2020г. заявителя е депозирал искова молба вх.№942/04.03.2020г., изпратена по пощата на 02.03.2020г. за сумите предмет на издадената заповед за изпълнение.

3

Установителната исковата претенция е допустима. Заявена е в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК,от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането си, като продължение на защитата си в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство. Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземането- основание, пасивно и активно задължени лица, размер и период.

Установено е по делото, че между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството на кредитор и ИВ. Р. АНГ. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №CREX-14859064/26.05.2017г., за сумата от 1923.89лева /чиста стойност 1614лева и застрахователна премия 309.89/, със задължения за връщане в срок до 20.06.2019г. на 24равни месечни вноски от по 108.62лева, първата с падеж 20.07.2017г., последната с падеж на 20.06.2019г. Уговорен е годишен лихвен процент 28.98%, годишен процент на разходите 33.16%.. Вписано е общото задължение по договора 2606.88 лева.

Приложените писмени доказателства сочат и, че с рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството му на цедент, и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, в качеството му на цесионер, цедентът се задължава ежемесечно да прехвърля възмездно, определени и индивидуализира съгласно приложение № 1 вземания, като всяко поредно приложение има характер на допълнително споразумение . Така на 15.11.2018г. , видно от приложение №1 към договора за цесия кредиторът “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлил/цедирал/ процесното вземане, описано с имената на длъжника и общо дължим към датата на цесията размер от 1 932.07лева, вкл. 1553.40лева остатък от главница, 276лева остатък договорна лихва, 102.67лева остатък лихва за просрочие. Извършването на цесията е потвърдено от цедента.

Безспорно, за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл.99 ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането. Т.е. правно релевантно за действието на цесията е съобщението до длъжника, извършено от цедента, а не съобщението извършено от новия кредитор /цесионера/.

Допустимо е цедентът да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник и в случая е налице такова упълномощаване. В качеството си на пълномощник на стария кредитор, цесионера/новия кредитор/ е отправил две уведомления до ответника-длъжник за извършената цесия.Не е доказано изявленията на кредитора, обективирани в представените уведомления, да са доведени до знанието на длъжника. Няма пречка, поради отсъствие на специални изисквания в закона за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за извършената цесия, цесията да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на 4 длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане /решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. състав на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о, решение № 3 по т. д. 1711/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 78 по т. д. 2352/13 г. на ВКС, II т. о/. Настоящият случай е такъв. Акт на надлежно съобщаване на цесията, извършено в хода на производството ,което трябва да бъде взето предвид на основание чл. 235 , ал. 3 от ГПК, е връчването на уведомлението, ведно с пълномощното от стария кредитор, като приложения на връчената на ответника на дата 27.05.2020г. исковата молба по настоящото дело. В този смисъл ищецът е доказал материалноправната си легитимация като кредитор по договора за потребителски кредит по силата на договор за цесия, за който длъжникът е надлежно уведомен.