Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 215 от 25.07.2022, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 196/2022
Вид
Решение № 215
Подписан
25.07.2022
В сила
21.07.2022
Състав
Аделина Тушева, Таня Живкова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

  • чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 365 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Монтана, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова при участието на секретаря Петранка Ал. П.а като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500196 по описа за 2022 година

Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на „ххххххАД срещу решение № 260011 от 04.02.2022г. , постановено от РС Лом по гр. дело № 458/2020 г.

С въззивна жалба хххх АД гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт С Т твърди неправилност и необоснованост на решението с искане за отмяната му и постановяване на ново по същество на спора , ведно със законните последици . Поддържа наличие на вътрешно противоречие в мотивите на съда , както и неправилно незачитане действието на споразумителния протокол , имащ характер на признание на дълга и сключена между страните спогодба .

Въззиваемата страна СЛ. Б. Д. чрез процесуалния си представител е подал писмен отговор ,в който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения .

Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:

Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.

По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваното решение , първоинстанционният съд е приел, че процесното вземане по фактура 243431993/18.06.2018г., с дата на падеж 02.07.2018г., и по фактура № 249171375 от 28.09.2018г. с дата на падеж 12.10.2018г . е погасено по давност.По отношение на споразумителния протокол ,подписан по отношение на същите ,съдът е приел,че така подписаното споразумение обвързва единствено лицето, подписало протокола 1

-Е Д.А,но не и ищецът по настоящото дело.

Съдът напълно споделя становище на РС поради следните съображения:

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че страните се намират в облигационни отношения.Не се спори също така,че ищецът има незаплатени задължения към ответното дружество.

Спорът в случая се концентрира върху въпроса доколко подписаното споразумение с трето лице обвързва ищеца и съответно прекъсва ли същото давността по отношение на ищеца .

Безспорно е ,че сключените споразумителни протоколи имат характера на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и представляват самостоятелно основание, на което лицето, подписало протокола , дължи признатите от него суми на „хххххх АД. В случая обаче двата протокола са подписани не от титуляра на партидата, а от трето лице,което е встъпило в дълга на ищеца ,т.е. обвързва единствено хххх Д.А .От приложените към делото писмени доказателства се установява,че същата е бивша съпруга на ищеца /бракът е прекратен през 2013г./ По делото не е представен споразумителен протокол ,подписан от ищеца ,за да може да се коментира доколко същият е признал вземането и дали същото е достатъчно индивидуализирано .

Ето защо настоящата инстанция приема,че вземанията на ответника по фактури № 243431993/18.06.2018г., с дата на падеж 02.07.2018г., и по фактура № 249171375 от 28.09.2018г. са погасени по давност. Липсват каквито и да е доказателства, че ответното дружество е предприело действия ,прекъсващи давността ,поради което и към момента на постановяване на съдебното решение са изтекли три години от настъпване на падежа по всяка фактура .

Предвид гореизложените съображения съдът намира атакуваното решение за правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на адв.П. /който е защитавал ищеца безплатно на основание чл.38,ал.2 ЗА/ сумата 300 лв.адвокатско възнаграждение .

Предвид гореизложените съображения Окръжен съд-Монтана

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 04.02.2022г. , постановено от РС Лом по гр. дело № 458/2020 г.

ОСЪЖДА „ЧЕЗхххх АД ,ЕИК 175133827 / с ново наименование ххххх АД / да заплати на адв.П.П. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2