Решение № 215 от 25.07.2022, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 196/2022
- Вид
- Решение № 215
- Подписан
- 25.07.2022
- В сила
- 21.07.2022
- Състав
- Аделина Тушева, Таня Живкова, Елизабета Кралева
Цитирани разпоредби
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 365 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 215 гр. Монтана, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Аделина Тушева
Членове:
Елизабета Кралева
Таня Живкова при участието на секретаря Петранка Ал. П.а като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20221600500196 по описа за 2022 година
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на „ххххххАД срещу решение № 260011 от 04.02.2022г. , постановено от РС Лом по гр. дело № 458/2020 г.
С въззивна жалба хххх АД гр. София чрез пълномощника си юрисконсулт С Т твърди неправилност и необоснованост на решението с искане за отмяната му и постановяване на ново по същество на спора , ведно със законните последици . Поддържа наличие на вътрешно противоречие в мотивите на съда , както и неправилно незачитане действието на споразумителния протокол , имащ характер на признание на дълга и сключена между страните спогодба .
Въззиваемата страна СЛ. Б. Д. чрез процесуалния си представител е подал писмен отговор ,в който взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения .
Във въззивното производство не са искани и събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата , предвид събраните по делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
По същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА,като съображенията за това са следните:
За да постанови обжалваното решение , първоинстанционният съд е приел, че процесното вземане по фактура 243431993/18.06.2018г., с дата на падеж 02.07.2018г., и по фактура № 249171375 от 28.09.2018г. с дата на падеж 12.10.2018г . е погасено по давност.По отношение на споразумителния протокол ,подписан по отношение на същите ,съдът е приел,че така подписаното споразумение обвързва единствено лицето, подписало протокола 1
-Е Д.А,но не и ищецът по настоящото дело.
Съдът напълно споделя становище на РС поради следните съображения:
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че страните се намират в облигационни отношения.Не се спори също така,че ищецът има незаплатени задължения към ответното дружество.
Спорът в случая се концентрира върху въпроса доколко подписаното споразумение с трето лице обвързва ищеца и съответно прекъсва ли същото давността по отношение на ищеца .
Безспорно е ,че сключените споразумителни протоколи имат характера на извънсъдебна спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД и представляват самостоятелно основание, на което лицето, подписало протокола , дължи признатите от него суми на „хххххх АД. В случая обаче двата протокола са подписани не от титуляра на партидата, а от трето лице,което е встъпило в дълга на ищеца ,т.е. обвързва единствено хххх Д.А .От приложените към делото писмени доказателства се установява,че същата е бивша съпруга на ищеца /бракът е прекратен през 2013г./ По делото не е представен споразумителен протокол ,подписан от ищеца ,за да може да се коментира доколко същият е признал вземането и дали същото е достатъчно индивидуализирано .
Ето защо настоящата инстанция приема,че вземанията на ответника по фактури № 243431993/18.06.2018г., с дата на падеж 02.07.2018г., и по фактура № 249171375 от 28.09.2018г. са погасени по давност. Липсват каквито и да е доказателства, че ответното дружество е предприело действия ,прекъсващи давността ,поради което и към момента на постановяване на съдебното решение са изтекли три години от настъпване на падежа по всяка фактура .
Предвид гореизложените съображения съдът намира атакуваното решение за правилно, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на адв.П. /който е защитавал ищеца безплатно на основание чл.38,ал.2 ЗА/ сумата 300 лв.адвокатско възнаграждение .
Предвид гореизложените съображения Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 04.02.2022г. , постановено от РС Лом по гр. дело № 458/2020 г.
ОСЪЖДА „ЧЕЗхххх АД ,ЕИК 175133827 / с ново наименование ххххх АД / да заплати на адв.П.П. адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2