Решение № 16335 от 30.08.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 16335 гр. София, 30.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело № 20231110123249 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба на М. Г. С. против С. О. С. с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК, чл. 53 СК, чл. 59, ал. 2 СК за прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ответника, за предоставяне на родителски права, определяне на местоживеене, режим на лични контакти и издръжка в размер на 800 лева на малолетното дете на страните – Георги С.ов С., възстановяване на предбрачното й фамилно име, както и иск по чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище за ползване от ищцата и детето.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло изложеното в исковата молба. В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова претенция за развод по вина на ответницата с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК, чл. 59, ал. 2 СК – за присъждане на родителските права на ищеца по насрещните искове, определяне на местоживеенето на детето при ищеца по насрещния иск, за режим на лични отношения на майката с детето, както и за месечна издръжка в размер на 200 лева, както и иск по чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище за ползване от ищеца по НИ и детето.

В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 22.06.2002 г., като от брака си имат родени двама сина - малолетният Георги С.ов С. и пълнолетният Огнян С.ов С.. Поддържа се, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, като в тази връзка се сочи, че по време на съвместното им съжителство между страните се породили разногласия и конфликтни ситуации, ответникът често отсъствал от дома им, упражнявал вербална агресия спрямо ищцата и децата им, използвал обиди в общуването си с тях, както и показвал липса на уважение и незачитане на личното 1 достойнство. Поддържа се, че ищцата полага непосредствени грижи за двете деца на страните, като напуснала работата си, за да се грижи за тях. Твърди се, че страните са разделени от края на 2022 година, като причина за радялата бил спор, иницииран от ответника, както и че ответникът изпратил децата им да й донесат личните вещи в гр. Пазарджик от семейното жилище, находящо се в гр. София, до което ищцата била лишена от достъп от страна на ответника.

Посочва се, че общува с малолетното дете е ограничено, тъй като живеят в различни градове и вижда сина си рядко. Прави се искане бракът между страните да бъде прекратен по вина на ответника, да бъде определен съответен режим на лични отношения на ответника с детето, ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в претендирания размер от 800лева, както и ползването на семейното жилище да бъде предоставено за ползване на ищцата.

В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът оспорва изцяло изложените от ищцата обстоятелства. Твърди се, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ищцата. Поддържа се, че между страните било налице отчуждение, липсвала физическа и емоционална близост и двамата имали различни интереси, като по време на съвместния им живот възниквали множество конфликтни ситуации, които подчертали съществуващото несходство в характерите им. Изтъква се, че ответникът взел решение за окончателната им раздяла, като понастоящем полага непосредствени грижи за малолетното дете на страните, с което живее в семейното жилище в гр. София. Твърди се, че ищцата е заявила желание вещите й да бъдат донесени в гр. Пазарджик и след раздялата им двамата им сина избрали да останат при баща си. Посочва се, че понастоящем ответникът полагал активно грижи за малолетния им син и осигурявал средства за издръжката и обучението му, като помежду им имало изградена силна емоционална връзка. Поддържа се, че притежава родителски капацитет и има финансова възможност да осигури подходящи условия за отглеждане на детето. Ответникът предявява насрещни искове с искане бракът да бъде прекратен по вина на ответницата по насрещните искове, както и родителските права по отношение на общото на страните дете да бъдат предоставени на бащата, за определяне режим на лични отношения с майката, съгласно предложения в отговора на исковата молба, присъждане издръжка на детето в размер от 200 лева, както и ползването на семейното жилище да бъде 2 предоставено за ползване на ответника.

По делото е постъпил отговор на насрещната искова молба, в който ответникът по насрещния иск поддържа исканията си, обективирани в исковата молба, бракът между страните да бъде прекратен, искането за предоставяне ползването на семейното жилище и за родителски права, местоживеене, режим на лични контакти и издръжка на малолетното дете от брака. Оспорва изложените в отговора на исковата молба твърдения. Твърди се, че съпругът имал извънбрачна връзка, която продължавала през дълъг период от време, за която ответницата научила случайно. Посочва също се, че ежедневно общува с детето по телефон и помежду им има емоционална привъзраност, както и че служебната й ангажираност позволява да бъде смени мястото си на работа и да се премести в гр. София, като по този начин детето няма да бъде откъснато от приятелския си кръг и училищна среда. Поддържа, че тя е родителят, който е по-пригоден да възпитава и отглежда детето на страните. Искането към съда е да отхвърли предявените насрещни искове.

В съдебно заседание страните поддържат твърденията и отправените искания.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.

С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е такова съС.ие на брачната връзка, при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство, взаимност.

Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на нормалното съС.ие на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).

Не спорно и от разпитите на свидетелите и изслушванията се установява, че съпрузите са във фактическа от 24.12.2022 г. Не комуникират помежду си, нямат и желание за възстановяване на съвместното съжителство.

3

При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. При това положение съдът счита, че предявените искове за развод са основателни.

По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:

Вината в семейното право представлява субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.

Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда.

Известно е още, че искането от едната страна за произнасяне по вината, поражда правомощието на съда да преценява вината и на двете страни. Това е така, тъй като искането за произнасянето по вината не е субективно право на една от страните по спора да получи съдебно постановление само относно вината на другата страна. Повдигайки този въпрос, страната единствено инициира произнасяне на съда относно вината въз основа на събраните по делото доказателства, но не може да ограничи това произнасяне само до вината на противната страна /Решение № 189 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д.

№ 7400/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 1129 от 30.04.1969 г. по гр. д. № 690/1969 г. на II Г. О. на ВС, Решение № 379 от 18.02.1969 г. по гр. д. № 3361/1968 г. на II Г. О. на ВС и т. 5 и т. 6 от ППВС № 10 от 3.ХI.1971 г. по гр. д.

№ 5/1971 г., Л. Н., „Семейно право“, изд. 1977 г., стр. 252/.

В случая съпругата релевира искането чрез исковата молба и отговора на исковата молба.

От доказателствата съдът намира, че брачната връзка е дълбоко и непоправимо разстроена по вина на съпруга. За да достигне до този извод в цялост кредитира показанията на разпитаните свидетели и заключението на СПЕ. В тях липсват съществени противоречия, като в двете групи (на свидетелите В. А. и Георги Гергинов от едната страна и на свидетелите Т. К. и Мария Шопска) липсват взаимно изключващи се твърдения.

4

Така от показанията на свидетелите А., Гергинов и Шопска се установява, че на 24.12.2022 г. в гр. Пазарджик, заради спор относно преминаване на съпругата пред телевизора, той взел ключа й от семейното жилище в гр. София, забранил й да се прибира в него, напуснал жилщето, в което се намирали, няколко дни по-късно изпратил целия й багаж. От този момент настъпила фактическата раздяла, като прекъснал всякаква комуникация с нея. От изслушването на детето и интервютата, дадени по време на изготвяне на СПЕ се установява, а и не е спорно, че след фактическата раздяла съпругът започнал интимна връзка с друга жена, която представил на двамата си сина.

Установеното дава основание на съда да счита, че изключителната вина за разстройството на брака е на ответника и ищец по НИМ С.. Без сериозна причина той е прекратил съвместното живеене на съпрузите, с което нарушил разпоредбата на чл. 15 СК. Демонстративно забранил на съпругата да посещава семейното жилище, ограничавайки й достъпа чрез отнемане на ключа, макар жилището да е за задоволяване на семейни нужди и да е придобито в режим СИО. Много кратко след раздялата е започнал и интимна връзка с друга жена. Прелюбодеянието, всякога, когато поради фактическата раздяла не са прекъснати абсолютно всички връзки между съпрузите, е сериозно брачно провинение. В настоящия случай за по-малко от 2 години от ненадейната раздяла на съпрузите не е възможно всички връзки между тях да се прекъснат, затова интимната връзка с друга жена е противобрачно деяние.

Съпругът е следвало да прекрати брака си, след който момент е бил в съС.ие правомерно да започне интимна връзка.

Във връзка с останалите твърдения в исковата молба на съпругата за грубо, унизително отношение, обиди, както и прелюбодеяние преди фактическата раздяла – същите са недоказани.

Колкото до твърденията на съпруга, че със своята интровертност, неполагане на труд през продължителен период от време, неангажираност с професионалните му постижения съпругата е застроила дълбоко брачната връзка, то макар част от тях да са доказани, не представляват брачни провинения и не могат да послужат като основание за изпразване от съдържание на брачната. Още повече, че в случая не е спорен личният труд, който тя е влагала в отглеждане на децата и грижите за домакинството.

5

По иска с правно основание чл. 53 СК:

Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.

Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със стабилитет - то може да бъде променяно само по реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име - чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.